Концентрационният свят
Този термин не е мой, той е на Давид Русе. След войната Русе заговори пръв за концлагерите като за отделна вселена.. Той и пръв назова множество руски концентрационни лагери. Комунистът Пиер Декс го нападна в пресата, като го нарече клеветник и лъжец. Давид Русе почна процеси. На този процес се явиха около петстотин души свидетели, минали през руските концентрационни лагери. Сталинистката преса виеше по вълчи денонощно срещу Русе.
През 1956 г. Пиер Декс трябваше да признае вината си. Спорът е стар, делят ни от него тридесет години. Спорът отмина, остана понятието: Концентрационния свят.
Ние бяхме следили спора и бяхме чели Давид Русе, когато потеглихме за Концентрационния свят. И попадайки в лагерите, трябваше да констатираме, че Русе е прав: това е една отделна вселена, вселената нa страданието и болката, която е вътревписана в нашата, в земята на хората, на човеците. И която въпреки това не се пресича с нея.
Човек се озовава неочаквано пред няколко бараки — никой от затворниците не се показва. Това е като селото на мъртвите от приказката за юнака и гарвана. Само демоничните лица на садистите се мяркат в празното пространство и в нас гори страшният въпрос: „Какво ще стане?“ Почват първите инквизиции. Те се правят показно — това е „приемът“. С един удар е повален някакъв студент — фрактура на черепа, менингит и екзитус (смърт, бел. ред.). Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери. Но това не са шпицунтерите, рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус (слънчевия сплит, бел. ред.). И тогава хвърлят трупа ти на свинете.
Правилата са горе-долу сходни навсякъде. В руските лагери или в Кампучия, или в България. Убиват от скука, убиват от отегчение. Защото си им омръзнал, не искат да те гледат повече. Или още по-страшно: убиват, защото могат. Няма правила за оцеляване. Не оцелява непременно физически издръжливият. Ако си издръжлив, пази се, не оставяй това да се забележи. Това ги вбесява. Хвърлят се като кучета върху човека с атлетическо телосложение. Но ако си хром или инвалид, не разчитай на това. Над инвалидите издевателстват. Един е с по-къс ляв крак. На него заповядват: „Ходом марш и ако куцаш, за всяко куцане по едно дърво“. И така убиват инвалида — понеже ги дразни. Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият поглед се наказва със смърт. Един бе погледнал Остап Гершанов право в очите. И бе повален — беше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го видях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем, Гершанов му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бедната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба.
В Белене ядяха плъхове и някакви бухалчета. Как са ги пекли — не знам. Такива боледуваха от непознати на науката паразити: отлепване на очните дъна, ослепяване. Тихо и мълчаливо изгубване на светлината.
В историята на лагерите нямаше нещо, сравнимо с Ловеч. Тук, ако полицаят стъпи накриво и го заболи крак, убива. Ако е хремав, убива. Ако е пил предходния ден, убива.
Концентрационният свят има вече голямата си история — нали е свят? Водят началото му от концентрационните лагери, организирани от англичаните през англо-турската война. Но това е наивно. Той е много по-древен. Ражда се в руските така наречени „каторги“, в практиката на руския царизъм да се разправя с политическите си противници по зверски начин. Когато почнат да излизат книгите за концлагерите у нас, четете ги заедно със „Записки от мъртвия дом“. Ще видите сходствата. Същата мрачна тирания, същащата агония на духа, същото тържество на грубата сила над интелекта, същите брутализирани типове на чиновници-убийци. Концентрационният свят се ражда непознат, ненаименован или по-точно заблуждаващо именован — „каторга“.
Но ще дойде време и той ще заяви за своето собствено и отделно битие, отделно от света на хората, на човека. Които оживяха — умираха, наскоро след това. Поради понесените страдания и поради това, че сталинистките кучета не оставяха никого на мира. Лагеристът живееше десетилетия с револвер, опрян в тила му. Кои бяха тия странни сили, които концлагерът също буди? Откъде въобще в човека — след така дългата хоминизация — тия кървави инстинкти, това зверствсо, този садизъм, които са непознати в природата, за които хищниците не подозират?
Според Фройд (би могло да се каже) това е събуждането на спящите в човека негови предходници. Ho Господи, нито един от предходниците на човека не е имал такива зверинни качества! Това обяснение е наивно. За мен е по-вярно обяснението за тържеството насатанизма, обяснението на църквата, но вие няма да приемете., И затова аз ще ви го спестя. Поради което предстоят десетки години на въпроси, спомени, анализи, анкети, исторически монографии, където ще се изследва всичко. Аз зная, че литературата не само на Изток е виновна в сътрудничество със сталинизма (нещастният Париж притежава повече мръсни сталинисти-писатели, отколкото София!), че тя засега се мръщи и не приема темата. Но сталинистите ще се махнат: сътрудниците им ще се махнат, колаборационистите ще се махнат, адаптиралите се ще се махнат и пред мисълта ще застане отново огромно заглавието: Концентрационният свят.
Под което заглавие трябва да се постаявят колони с думи и мисли. Пред Концентрационния свят ние се възправихме без да имаме истинско понятие за него. Нашето приличаше на невинното състояние на човечеството преди Падението. Но след това дойдоха агонията и страданието. Агонизиращата фигура — като у Микеланджело — раждаше понятието за безнадеждността. Ние минахме през ада. Въпреки ужаса ние останахме при своите програми и при своите становища. Никой не бе разколебан: анархистите останаха анархисти, националистите — националисти, земеделците — земеделци, монархистите — монархисти, социалдемократите — социалдемократи. Но ние не само запазихме своето верую.
Днес всеки цени своите становища по-високо. Сега знаем, че това са не само наши духовни открития,, а че това е живот на епохата, исторически сложен и обусловен. Че ние сме в потока на историята, на традицията. Мога да кажа, че там, в Концентрационния свят, ние останахме на висотата на епохата и историята. Злото се оказа безсилно в своите цели — и понеже е безсилно, то е и безсмислено. Сега организаторите на лагерите почват да търсят кои са били техните маши, за да ги съдят. Това пък отвъд безсмислието показва глупостта на злото. Бихме могли да кажем: Концентрационният свят е вече една минала глава, оставихме го зад гърба си.
Недейте става наивни. Той е влязъл в хората. Той е и в средния глупак, в безличния чиновник, който гледа мигащ и нищо неразбиращ, в различни „наивни“, „наивистични“, „невинни“ типове. Той е заразил завинаги лумпена от града и селото. Той е създал стотици хиляди паразити, в които живее. Нищо в обществото не се е родило, за да си отиде ей: така! Нито сталинизмът с неговия Концентрационен свят. Това е като хидрата, която вечно устрашава кръста, устрашава разпятието. Това е вечна заплаха за свободата на човечеството, поради която трябва да се бди както е казал Паскал, „до свършека на света“. Концентрационият свят ни отнема завинаги съня. Не се надявайтге вече на покой! Той ни възправя завивя в бдение за свободата. И да се опитаме да се отпуснем, унищожените ще ни възправят. Концентрационният свят е съвпаднал със света на човека.
Статията е от сборника „Българският ГУЛАГ. Свидетели.“ | publicistika.blogspot.com
В България има целеначосен стремеж да се забрави, принизи, изопачи и скрие комунистическото минало. Факт е, че няма сериозни филми и произведения на изкуството, които да разказват за жертвите на комунистическия терор, в това число и хиляди вярващи православни християни. Нещо повече. Днес се създава фалшива героизация на рокмузикантите, дисидентите и хората, които всъщност не са изживели тежки гонения. От известните данни за характера на репресиите е видно, че най-пострадали са вярващите заради иделогическите противоречия между вярата и атеизма на комунистите, националистите, наричани „великобългарски шовинисти“ заради интернационализма на комунистите и традиционалистите, обявени за ретроградни и реакционни, за разлика от комунистите, които считат себе си за носители на прогреса. Днес обаче тези хора и техните истории пълни с величие и образец за граждански подвиг стоят в забвение. И е време БПЦ да канонизира мъчениците от комунизма – нещо , което Св.Синод и старостилците не искат.
БПЦ забрави лагерите,затворите,милиционерите пред храмовете.Нали целта на всяка тоталитарна система е да смаже свободомислието,държавния апарат и обществени институции да работят в полза на системата.Вярвам в Бог,но как да повярвам на БПЦ.Пълен абсурд.Мълчанието доказва незначителността и страха на слабата съвременна Българска Православна Църква и управляващите я.Остава ми да повярвам на „отцепилите“се от БПЦ или някоя секта.
Мълчанието на БПЦ е обяснимо. То може да се обясни както с влиянието, което имат върху БПЦ бившите комунисти и бившата ДС, така и с нежелание БПЦ да участва в обществения живот на страната. Поведението на БПЦ е прецедент в българската история – Църквата да не върви заедно с народа си и да ограничава участието на миряни и светски специалисти в делата на църковната общност. Разбира се това се прави избирателно, като на бивши и настоящи леви интелектуалци и общественици висшия клир дава право на участие в религиозния живот в страната и ги толерира. По притеснително е обаче, че православният свят и нашите европейски приятели не искат и да чуят и да разпространяват знанието за репресиите през комунизма. Нито в Сърбия, нито в Гърция, нито в Русия се издават книги, които разказват за гоненията над вярата в България, нито има излъчвания на филми и художествени произведения, посветени на темата. Това показва, че православието като цяло е в съюз с бившите управляващи и БПЦ пази тази дисциплина
Да се молим на Бог за нас и нашата родина.Забелязал съм нещо,като незаинтересованост от самите християни. БПЦ трябва да намери деликатна и точна политика.Не да ни правят на глупаци,както става.
Наскоро група черкуващи се лелки повдигна пред свещеника въпроса за комунизма, който бил според тях като ранното християнство. Попчето се изпъчи и авторитетно им обясни, че имало справедливост и братство в комунизма , ама грешката била , че не признавали Бог, пък без него нищо не ставало. Представих си точно терора в лагерите и си представих как той се извършва в името на Бог и разбрах , че този поп проповядва всъщност сатанизъм. Населението се поддържа в толкова оскотяло състояние, че то още свързва зверствата на комунизма със справедливост. БПЦ вместо като пострадала от гоненията да води към духовност, всъщност е най-ревностен проводник на това оскотяване.
ДОДО,
Неправилно е да обобщаваш мнение за цялата църква от случайно изказване на един свещеник. Като всяко нещо на този свят социализмът (не беше комунизъм) имаше и отвратителни, и не съвсем лоши страни. Никой не отрича, че целта на държавата-партия беше да осъществи атеистична имитация на раннохристиянската общност в Йерусалим.
Дон Кихоте , неудобно ми е да коментирам това което пишеш, още повече , че доколкото знам ти си пострадал от тази „ранноцърковна община“. Отдавам го на това че си вероятно доста ангажиран човек и не винаги можеш да намериш точните думи.Класовата омраза, масовите убиства и моралната деградация достигаща до хвърлянето на хора на прасетата е кощунствено да се нарича имитация на раннохристиянската общност. Също така , раннохристиянската община е мъченическа и сред приоритетите и не е убийството на повече от 100милиона души извършени от „имитаторите“ и . Не знам нищо от нея , на което социализмът да е имитатор. Ако църквата мисли с подобни приказки да превърне първичните и квартални партийни организации в „църковен “ авангард на антизападната си и проруска партийна теология , то тя ще си носи и моралните последствия.