Не е това, което търсите



hudievЧесто ми се случва да отговарям на въпроси на миряни, притеснени от факта, че въображаеми врагове са им направили магия. Те са убедени, че проблемите им със здравето, работата или личния живот са свързани точно с това и търсят всякакви църковни свещенодействия, които да ликвидират нападението на тъмните сили.

Те питат за специална икона, за някаква специална молитва, които биха могли да свършат работа. Но по този начин едва ли ще стане, Църквата не разполага с „бяла магия“, която да неутрализира „черната“. Тя не е инстанция за защита от тъмните изкуства, а предлага нещо съвсем различно. Да, и защита също, но не точно такава, каквато търсят някои.

Духовните сили на злото са реални, всякакви магове, врачки, баячки си служат именно с тях, но целта им не е да ни правят дребни спънки в личния живот. Те с удоволствие биха ни обезпечили спокоен живот с всички екстри и удоволствия, стига да успеят да се доберат до главното – да успеят да погубят душите ни и да ги отделят завинаги от Бога.

Резултат от греха, от съпротивата срещу Божията воля често са и напълно земни, обичайни беди, но този ефект е маловажен, даже нежелателен за силите на злото. Тяхната цел е да не стъпим на пътя на спасението или да ни отклонят от този път, ако вече сме на него.

Силите на доброто – Бог, Неговите светии и ангели не се стремят да ни избавят от дребните гадости, причинени от бесовете и да ни дадат здраве и достатък. Разбира се животът по Божиите заповеди, като правило е по-благополучен, мирен и безопасен – но не това е главната цел.

Посланието, което изпраща Църквата е много по-широко от това, което даже можем да си представим. Църквата ни говори, че Бог иска да ни дари – именно на нас – живот вечен и блажен. Защото ние сме Му скъпи и Той ни обича. Той иска да ни въведе в Своя дом и да ни направи членове на Своето семейство. Както пише в Евангелието: „А на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.“ (Йоан 1:12–13).

Това послание е твърде необозримо за нас, които сме свикнали с дребните радости и огорчения и често не го чуваме, не го разбираме и даже чувайки го, бягаме от него. Но то си остава истина въпреки нас.

Представете си млад просяк, който моли минувачите за дребни пари. Сега си представете, че царят го е харесал и иска да го направи член на царското семейство и свой наследник. Той кани просяка, а той не иска и да чуе за осиновяване и дворец. Той иска нещо по-простичко. Шепа монети. Хамбургер. Бутилка бира. Спасение от другите просяци, с които е във вечна конкуренция. Но царят иска да му даде друго – той иска наистина да го настани в двореца. Не да подобри просешкия му живот, а да му осигури съвсем друг живот.

Много често ние се оказваме в положението на този просяк, който иска да измоли от Бога някаква дреболия, шепа стотинки. Нещо, което ще направи жалкия му земен живот по-комфортен или поне по-поносим. Но Евангелието говори за друго.

„Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“, – пеят в Църквата по време на големите празници. Чете се Посланието на свети апостол Павел към галатяните: „Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3: 26–27). Ние сме призвани да бъдем синове Божии. Не е лесно – животът на бродягата може да е тежък и унил, но в него няма дисциплина, послушание, училище, които се неотменима част от живота на престолонаследника. Но Бог ни предлага именно това – осиновяване от Господа на вселената.

И за да можем да приемем Неговия дар, ние трябва да Му отдадем сърцето си, да Му поверим изцяло живота си. Не си струва да поставяме въпроса „Как да подтикнем Бога да реши проблемите ни?“. Говорим за нещо съвсем различно – как да се доверим и да се покорим на Бога, как да се избавим от вредните навици на бродягата – да лъжем, да своеволничим и да се съпротивляваме.

Когато решим да се покорим на Бога, ще видим нашите проблеми в съвсем различна светлина – вероятно, част от тях ще отпаднат от само себе си, а други ще се превърнат в онези уроци, които сме длъжни да научим в училището на нашия Небесен Отец.

Но това вече е наш избор, никой не може да ни принуди към него – даже и Бог е решил да не го прави. Той винаги чака нашето доброволно съгласие. Ние можем да се откажем, да потънем в тъмнина и да останем там завинаги. Целта на силите на злото е точно тази, а не да ни създават дребни неприятности.

А целта на Църквата е да ни води по пътя към спасението. I www.pravoslavie.ru

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...