Книги от български автори и издателства, и филми на православна тематика бяха представени пред варненска публика

Вече по традиция и тазгодишната програма на варненската Седмицата на православната книга бе наситена с разнообразие от нови книжни заглавия, интересни участници, дискусионни теми, както и с прожекции на филми на православна тематика, които привлякоха интереса на варненската публика. Част от филмовата програма бе и българският документален филм „Песен и молитва“ на фондация „Покров Богородичен“. „Филмът е предназначен особено за младите хора, които без никаква назидателност са въведени в богослужебния живот на Църквата и в дълбините на православната музика. Със своята искреност и непреднамереност, екипът на филма показва различни гледни точки и така свидетелства за вярата“, отбеляза дългогодишната преподавателка в Софийската духовна семинария Венета Дякова, която е и един от участниците във филма.

„Песен и молитва“ е дебютният филм на режисьора Слави Георгиев

Венета Дякова представи и книгата „Музикален катехизис“, съпътстваща диска с филма „Песен и молитва“

След прожекцията зрителите имаха възможност да споделят впечатленията си и с режисьора на филма Слави Георгиев. „След като от фондация „Покров Богородичен“ ми предложиха да осъществим този филм, прочетох много литература, изслушах много църковни песнопения и така пред мен се откри един толкова дълбок и богат свят, както впрочем всичко, свързано с Православието“, каза режисьорът.

Нови заглавия от издателство „Омофор“

В последния ден на форума бяха представени новите заглавия на издателството за православна литература „Омофор“. Мария Иванова, координатор на издателството, и редакторката Венета Дякова запознаха аудиторията с впечатляващия със своята енциклопедичност философски труд „Стълб и крепило на Истината“ на отец Павел Флоренски, загинал мъченически за вярата, осъден от комунистическата власт в Русия. Публиката се запозна и с двете най-нови заглавия на издателството. Първото бе книгата „Православната църква – нейната вяра, богослужение и живот” на протопр. Антоний Алевизопулос, който е бил специалист по проблемите на ересите и сектите в Гърция и един от най-изявените изследователи на новите религиозни движения. Книга, която разяснява основите на православната вяра на достъпен език и е особено подходяща за всеки, който прави първите си стъпки в православния живот. Дългоочаквана от българските читатели пък е новоизлязлата книга „Православният път“ на митрополит Калистос (Уеър), чието официално представяне предстои. „Книгата неслучайно носи името „Пътят…“ – това е едно от най-древните имена на християнството и идеята на митрополит Калистос е да ни помогне да възприемем Православието като процес, като път, по който има знаци, които са нашите помощни средства да вървим по този път“, каза Мария Иванова.

Акцент на издателите бе и книгата „Литургическо богословие“ на протопр. Александър Шмеман. „Това е една от първите творби на отец Александър Шмеман, от която се вижда как темата за Евхаристията и търсенето на първообраза на живата християнска общност става ключова тема за цялото негово творчество. Всъщност тя става темата на живота му“, отбеляза Мария Иванова. „Мнозина оспорват някои от идеите на отец Шмеман, определяйки ги за „модернистки“. По работата си като преводач на тази книга, успях да се убедя, че тезите на отец Шмеман се позовават на отците от четвърти век, и затова мисля, че ако това връщане към отците се нарича модернизъм, намирам го за много навременен и полезен модернизъм… Не мога да не отбележа и възхищението си от писаното слово на отец Шмеман, от неговия виртуозен богословски изказ“, добави Венета Дякова.

В качеството си на неин редактор, Венета Дякова представи и книгата „Светици на Православието“ на Черниговския архиепископ Филарет: „Тази книга ни връща към времената на Антиохия, на Горен Египет, на Константинопол, разкривайки ни съдбите на повече от 80 жени – свети подвижници на Православието. Почти всички тези жени са принадлежали към висшата класа  – били са съпруги на императори, сенаторски дъщери, жени от благородническо потекло. И аз се питам кое може да накара една знатна девойка, съпруга на владетел, да остави благата, сред които живее, да остави своите покои, ароматизирани с благовония, и да се оттегли от света… Авторът казва, че тези жени са запалени от огъня на вярата, и това е отговорът. Тази книга ни показва, че има неща, които си въобразяваме, че вършим ние, а чрез тях всъщност Бог върши Своите дела. В нея има истории, които звучат много съвременно и съдържат чудото на преобразяването – такива са историите на жени като св. Мария Египетска, св. Пелагия и др. Има детайли, които са потресаващи и пред които можем само да се смиряване…“.

Българските автори

Отново в последния ден от Седмицата на православната книга аудиторията имаше възможност да се срещне и с едни от най-изявените български автори на богословска литература. Сред тях бяха прот. д-р Теодор Стойчев с книгите „Богословие на просперитета“ (изд. Омофор) и „Богословието на Новия Завет” (изд. Изток-Запад), и доц. д-р Светослав Риболов, който представи книгите си „Иисус Христос – аскет или Спасител“ (изд. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”), „Възвръщане към мистичния опит на отците“ (изд. Синодално издателство) и сборника „Традиция и контекст в богомислието на гръцките отци“ (изд. Синодално издателство).

Относно своето изследване, посветено на Новия Завет, отец Теодор сподели: „Тази книга е предназначена и за по-широк кръг читатели; за всеки, който се интересува от общохристиянски проблеми. Затова съм се постарал да премахна чуждиците от книгата, без които може… В нашите православни среди има една тенденция масово да се превежда и да се чете аскетическа литература. Ако обаче читателят има пукнатини в богословските си познания, този тип литература може много да го обърка. Затова подобни на моята и на доц. Риболов книги могат да ви помогнат да научите за онова, което е много дълбоко – мистичния опит на Църквата.“

В книгата си „Богословие на просперитета“ пък отец Теодор Стойчев прави критичен анализ от православна гледна точка на прокламираните идеи за материален успех на т.нар. „евангелие на благоденствието”. Богословието на просперитета е тясно свързано с много от ценностите на новото време и модерния свят – здраве, преуспяване, благополучие, късмет, богатство и щастлив живот.

Преподавателят в Богословския факултет на СУ доц. д-р Светослав Риболов сподели, че и трите му авторски книги са плод на дългогодишна изследователска работа. Това включва например и изучаването на сирийски език, на което авторът се посвещава, за да може да почерпи в пълнота от изворите на епохата, която изследва. „В съвременния свят, в който човек се очаква да пише бързо и да публикува бързо, това не е печеливша тактика, но методологията на работа върху древнохристиянската книжнина някак не съвпада със съвременната представа за скоростна работа“, с усмивка отбеляза той. За своята книга „Иисус Христос – аскет или Спасител“, която е неговият хабилитационен труд, доц. Риболов сподели: „Директорът на Университетското издателство г-н Димитър Радичков ме убеди да сложим по-популярно заглавие на книгата и всъщност то изразява нишката, която минава през всичките спорове на IV век – дали Христос е просто някакъв аскет или е Онзи, Който е описан от апостолите като Спасителя на човечеството… Истинското заглавие на хабилитацията ми е „Сотириологичният смисъл на Христовото човечество в първата фаза на арианските спорове (318-362)“.

Въпрос от публиката провокира преподавателя да коментира защо основни идеи на несторианството и на арианството се възпроизвеждат днес в съвременен вид. „Има две основни визии за Христос – едната е тази на апостолите: че Той е Спасителят, Самият Бог Слово, Който е станал Човек, за да излекува човешката природа от болестта на греха, възприел е Своето творение, за да го избави от смъртта. Другата визия, бих казал, е много по-рационалистична – тя приема Христос като добрия нравствен пример, който, ако бъде следван правилно, човекът си спечелва заслуги за някакво пребиваване на небесата при един не много ясен Бог. Тази визия за Христос винаги е съществувала в различни исторически периоди, и е вървяла паралелно заедно с църковната визия за Спасителя. Отхвърляна е от Вселенски събори, но периодично все някъде и някога тя отново „избива“. Тя се базира на аскезата. Можем да отбележим, че несторианството е много силно възпроизведено в съвременния калвинизъм, арианството пък се възпроизвежда в някои от модерните движения на християнска основа. Преди години една колега лутеранка, професор от Холандия, с която се запознах на докторантско училище в Дъблин, ми сподели, че в нейните часове влизат млади мюсюлмани от Ислямския институт специално да слушат лекциите за Арий, защото го смятат за прав. Това ми направи силно впечатление. Разбира се, за Църквата няма съмнение кой е прав и кой – крив…“.

Сборникът „Традиция и контекст в богомислието на гръцките отци“ пък включва пет отделни студии, представящи задълбочен поглед към различни значими теми на богословието. „Първата от студиите например е насочена най-вече към студентите по богословие, за да ги ориентира в предмета патрология, помага им да направят връзката между Писание и Предание; да се разгледат всички тези феномени като плодове на боговдъхновената традиция, а не като някакви напълно отделени един от друг дялове на богословието…“. В сборника са включени още студии, посветени на Септуагинта и традицията на гръцките отци, на темата за спасението, на отношението на западните християни към съчиненията на свети Григорий Палама, и не на последно място – на това защо Арий се оказва „тесногръд“ и „консервативен“, следвайки всъщност сляпо неоплатоническата традиция, а отците на Църквата проявяват творческа смелост, взимайки от Аристотел единствено това, което е от полза за проповедта на Евангелието.

Изданията на една жива енория

Вече десета година към варненския храм „Св. Атанасий“ се издава списание „Амвон“, което излиза три пъти в годината – за Въкресение, за Успение Богородично и за Рождество Христово. Първоначално списанието е замислено да бъде  единствено за енорията при храма, но постепенно набира популярност и днес се разпространява в тираж между 1000 и 1500 броя във Варна и в други градове. То бе представено от прот. Дончо Александров, който специално благодари на екипа на списанието – духовниците при храма и млади хора от енорията, за отдадената им работа на доброволни начала. Идеята на издателите е в списанието всеки да открие нещо за себе си – и начинаещите във вярата, и богословите; да бъде споделен опитът на други поместни църкви, както преживяванията на хора, които са се въцърковили… „Голяма част от публикуваните статии са преводни. За жалост, това е така, защото са много малко българските автори, които имат желание да пишат и да публикуват на богословски теми. Но в крайна сметка ние се стараем да подбираме текстове с послание към хората; да се чуе мнението на Църквата по актуални въпроси… Списанието е безплатно – след толкова години атеистичен режим и такава сериозна духовна рана, която бе нанесена на народа ни, убеждението ми е, че трудно можем да накараме някой да купува духовна литература. И по-скоро Църквата би трябвало да дава отколкото да взема в това отношение“, отбеляза отец Дончо. „Амвон“ се издава със средствата на щедри християни. „Така че храмът не е натоварен финансово с издателската дейност, която се върши, но аз смятам, че Българската православна църква, ако има желание, може да намери възможности да се издава духовна литература и тя да достига до повече хора“, коментира отецът. Списание „Амвон“ може да се открие и в електронен вариант на сайта на храма.

Детското списание „Камбанка“ също е издание на храма „Св. Атанасий“. По повод списанието отец Дончо сподели: “Християнските издания за деца са важна ниша, която за съжаление не е запълнена от нашата Църква. Добре е да настояваме да има обучение по религия в училищата, но първо ние трябва да си свършим нашата работа и да търсим най-различни форми, за да стигнем до децата“. „Камбанка“ е изцяло цветно издание с включени в него разкази за християнските празници, библейски истории, жития на светиите, илюстрирани от художничката Цветана Векова, член на енорията към храма. „Целта ни е не да поднесем на децата единствено нещо строго църковно, защото никое дете няма да го чете в такъв вид, но да има едно разнообразие и чрез него детето да намира в историите и приказките поука и пример как да постъпва и да живее. Във всеки брой има загадки, кръстословици, игрословици, място за оцветяване, както и забавните рубрики „Малките готвачи“ и „Сръчни ръце“, рубриката „Знаете ли, че…“, в която се представят любопитни факти за манастири и храмове, или  факти от историята… Отзивите от родителите са много добри. Те ни споделят, че се случва самите те да научават от списанието нови неща, които не са знаели до момента“.