Парадоксите на съвременните православни
Знаем много молитви, но не са молим.
Четем много духовни книги, но не ги прилагаме.
Целуваме Светото Евангелие, но не го четем.
Вярваме в Христос, но се страхуваме от дявола.
Изповядваме истината, но не я живеем.
Цитираме Светите отци, но не ги разбираме.
Въздишаме по светиите, но не ги следваме.
Посещаваме храмовете, но не сме в тях.
Палим свещи, но не вярваме.
Ходим на поклоннически пътувания, но като туристи.
Изповядваме се, но не се каем.
Причастяваме се често, но сме наемници.
Даваме обети, но не ги изпълняваме.
Целуваме ръцете на свещениците, но не ги уважаваме.
Питаме нашите наставници, но не ги слушаме.
Ходим при старци, но като при гадатели.
Участваме в благотворителни акции, но не сме милостиви.
Ядем постни храни, но не постим.
Общуваме често, но сме лицемерни.
Много говорим, но нищо не казваме.
Копнеем за разбиране, но не се опитваме да разберем другите.
Усамотяваме се, но не навлизаме в себе си.
Събираме икони, но не благоговеем пред тях.
Търсим прошка, но не прощаваме.
Усмихнати сме, но не сме радостни.
Прегръщаме се, но сърцата ни са хладни.
Полагаме трудове, но се опияняване.
Говорим красиво, но не убеждаваме.
Палим се лесно, но прегаряме.
Държим се вежливо, но сме коравосърдечни.
Богати сме, но сме бедни духовно.
Мислим много, но не разсъждаваме.
Наричаме се православни, но не сме истински.
