Плодът на вярата

В един манастир живеел прозорлив старец, който още приживе бил почитан като светец. Един ден игуменът на манастира се обърнал към него с молба: „Отче, моли се Светият Дух да ти разкрие кой от братята в манастира е най-добрият християнин, кой от тях, подвизавайки се, принася на Бога най-големия плод на вярата.“

Старецът поискал няколко дни за усилена молитва и пост. Когато времето изтекло, той рекъл:

– Светият Дух ми разкри, че най-добрият християнин сред братята е нашият готвач.

– Но как, отче, този убиец?! – възкликнал игуменът.

Готвачът бил пияница, сквернословец, свиреп и необуздан човек, който непрекъснато провокирал кавги и сбивания, случвало се да подгони някого и с нож.

– Търпя го и не го гоня, само защото, ако не го държа тук, ще започне да коли хората като се напие!

– Там е работата, че е убиец – отговорил мъдрият старец. – Той е убиец по природа, кръвожаден и безмилостен. И всеки ден, всеки час, побеждава своята природа от любов към Христа. За него да не заколи някого е по-голям подвиг от поста и умната молитва за теб и мен.

Игуменът бил озадачен. Аз също. Но намирам истина в неговите думи.

К. С. Луис нарича това грешка в мисленето – гледаме старата, свадлива и начумерена г-жа Смит, когато идва в храма, и я сравняваме с нашия съсед Джак, атеист и много приятно момче. И къде, питаме ние, е плодът на вярата на тази непоносима стара госпожа? Как така, макар и вярваща, тя е очевидно по-лоша и злобна от невярващия Джак?

Грешката е в това, че ние всъщност питаме – защо този ръждясал, „ушат“ запорожец не изпреварва онзи искрящо червен спортен автомобил? – Защото е невъзможно. По обективни причини – няма достатъчно ресурс. Госпожа Смит е на възраст, изтощена е от болести, живее трудно, нервите ѝ са съсипани, и това я прави раздразнителна и нелюбезна. Джак е млад и здрав, живее без кой знае какви отговорности.

Пробвайте да го лишите от неговите ресурси – сила и здраве в изобилие, добро възпитание и материално благополучие – какво ли ще остане от неговата любезност? Сега сравнете бедната стара г-жа Смит, но не с щастливия млад мъж, а със самата нея – това, което би била без Христос. Възможно ли е все пак вярата ѝ да я е направила дори съвсем малко по-търпелива, снизходителна и мила към другите, и по-строга към себе си? Тогава това е плодът на нейната вяра.

Няма нужда да се опитвате да изпреварите мощна спортна кола с ушатия си запорожец. Достатъчно е, ако вашият запорожец, тракайки ужасно, все още пухти в правилната посока, макар и със скоростта на пешеходец.

Източник: proza.ru