На среща с пясъчното огледало
Кое е най-неприятното, нелепо или абсурдно нещо, което може да ви се случи в Новогодишната нощ. Или ви се е случвало?
Например да останете сами вкъщи, или на улицата точно в полунощ. Да ви завари в някакво такси с непознат и отегчен шофьор. Да празнувате не точно, с тези, този, тази или тях. Да не стигнете за където сте тръгнали, или с такова закъснение, че…
В цялата тази празнична афера, най-коварният и „опитен” играч е собственото ни настроение. То ни е виновно за нелепия купон, за прегракналата веселба, или просто тривиалните за такива събития – пре-ситост и махмурлук. А настроението ни така се влияе… и така се пени особено сега. Въобще не може да му се разчита.
И една такава празнина ни е обзела, или пък толкова надежди и очаквания точно на „финала”, ама в последната секунда. Една припряност.
За какво?!
За среща с пясъчното огледало.
Това е „празникът Нова Година”. Мигът, в който гледаш как се ронят последните песъчинки на „Старата” и се оглеждаш в „Новата”. Прощаваш се и се посрещаш. И точно в един-единствен миг настъпват велика празнина и велико очакване.
Казват, че независимо кога, как, къде и с кого се празнува Нова година, това било свързано с вземането на решение, ново начало…
Например да откажеш цигарите, или ракията. Или да напуснеш страната, да се завърнеш у дома, да срещнеш любимия човек, да си намериш работа. Да си здрав и силен, за да посрещнеш всички абсурди, всички неприятности и нелепости. И ако може да не си сам… Да може да е някак по-добра годината… за тебе, за близките, за другите, за света.
Това не са решения, а пожелания. Едното се реализира, другото се сбъдва. Решенията са за делнични дни. Пожеланията за празник. Процентът сбъднатост за едно пожелание не зависи от неговата оригиналност, а и в крайна сметка не сме чак толкова изобретателни. За да е истинско едно пожелание трябва да е искрено и от сърце… Много да го искаш и много да вярваш, не че ще се случи, а че се сбъдва… (Пак се отплеснах).
И така:
Не оставай сам вкъщи, направи всичко възможно да стигнеш навреме за срещата с празника, не се концентрирай в тапата на шампанското точно в 00.00.
Погледни някого право в очите.
В този миг няма да имаш усещането за край или начало, за сълза или усмивка. А за присъствие и вечност. Не гледай в часовника, не брой песъчинките, не си представяй какво ще се случи в следващата…
Затвори си очите.
Не вземай решения, както всеки понеделник или от утре. И не разчитай на късмета от баницата 🙂
Пожелай си мир и любов.
