Старецът и доберманите на Секуритате
Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2. и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3. Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4. с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6. от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7. До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8. само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9. Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10. зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11. защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12. ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13. аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14. „Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15. Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16. ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
Псалом 90
Тези, които познават живота и делото на стареца Клеопа (1912-1998) знаят, че целият му съзнателен духовен път като монах преминава в непрестанна битка със структурите на Държавна сигурност на Румъния – Секуритате. Тази неравна борба протича на приливи и отливи, и е само отглас от вечния сблъсък между силите на мрака и на светлината. Всички поместни църкви от Източния блок след Втората световна война изживяват своята драма в тази дългогодишна стихия и всяка от тях пише своя дълбоко съкровен летопис.
Целта на комунистическите структури е фиксирана ясно и категорично – да разстроят по всякакъв начин нормалния духовен ритъм на всяка църква, като използват всякакви методи в осъществяването на своята демонична цел. Когато някой от водещите проповедници и носители на духа Христов се противопоставял открито и отказвал да сътрудничи, срещу него използвали целия интрументариум от обещания, измами и открити заплахи. Но ако той е особено упорит и верен на убежденията си, и не се поддава на какъвто и да било натиск, тогава е наблюдаван „под лупа“ от агенти доносници, които следели всеки негов ход и всяка дума. И целта била повече от ясна – поставеният под наблюдение да бъде смущаван колкото се може повече, притискан и тормозен, за да му се въздейства психически и да не може да разгърне целия си потенциал на духовник и пастир в служба на жадните за словото Божие.
Поради своята изключителна харизма и дарове, вдъхнати от Светия Дух, забележителният боговидец и подвижник на благочестието на 20 в. – старецът Клеопа (Илие), е бил основна мишена сред духовниците на Румънската Православна църква. Независимо къде се е подвизавал, на местата, където е изпълнявал своите послушания по воля Божия, е бил поставян под пълно наблюдение. Всеки опит да бъде вербуван доброволно или чрез методите на принудата, са срещали упорита съпротива от този истински воин Христов.
В стихията на тази титанична борба има един епизод, който особено ярко и красноречиво изразява неговата твърдост, преминаваща в огнено изповедничество пред лицето на ужасна опасност.
След установяването на атеистичната власт, от 1946 г. старецът бил под прицел за функционерите в манастира“Сихастрия“ и за няколко месеца потърсил убежище в близката дъбова гора. При една от акциите на религиозния отдел на Секуритате, изпратената част войници обграждат гората и решават да я претърсят, за да открият и арестуват младия монах. При претърсването използват в действие най-добрите офицери с обучени добермани – кучета преследвачи, които чрез надушване (в криминалистиката тези следи се наричат одорологични) да открият търсения субект. Първоначално им се дава да помиришат негови дрехи или вещи, след което пускат тези мълчаливи бойци, сътрудници на мъжете в униформа, на конкретното място. Тази практика е утвърдена от Хитлеристката армия в преследването на партизани и бегълци на Източния фронт.
При провеждането на акцията младият монах Клеопа, разбирайки, че е преследван, долепя гърба си до един дъб, и потопен дълбоко в молитва към Бог, Го моли да го закриля и да го спаси от преследвачите. И става чудо! Доберманите и офицерите преминават няколко пъти покрай него без изобщо да го забележат. Така, потънал в молитва, той останал недосегаем за тях. Какво по-мощно и красиво свидетелство не само за личното благочестие на Клеопа, но и за тържеството на светата Църква над безбожната власт! И това не е патетичен разказ или романтичен откъс от житията на светиите, а реален епизод, потвърждение за това, че Майката на всички последователи на Спасителя – Църквата Христова – това неизменно туптящо богочовеческо Тяло Христово, е вечно живо, пребъдващо и победоносно!
Огнените строфи на Псалом 90 са като печат, трептящ с пулса на Вечността и Възкресението. Но те са печат и тук долу, върху земята на скръбта и воплите на онези, които искат да се спасят от проклятието на греха. Потвърждение са на мисията както на небесната и тържествуваща, но и на земната, сражаваща се армия Христова, която превъзмогва всяко предизвикателство. Те са отглас на вярата, но не на вярата въобще, абстрактна и размита като суеверно и неясно усещане за Бога, а на силното, живо и концентрирано изповедание, “колкото синапово зърно“, което премества и планини, ако извира от искрено и чисто сърце. Тогава нейният пламък изгаря всичко и се превръща в саможертва пред олтара на Господа Бога.
Защото това е най-висшата жертва, принесена от духовник, който е превърнал служението си в истинско призвание! Това е тайната на победата на Светата Църква, която тържествува в историята, въпреки всичко и всички! “Дивен е Бог в Своите светии“, но и във всеки угодник Божи, който дори още не е канонизаран като носител на чистата апостолска вяра! Тя е победа над природните закони и условности на битието, и ярко доказателство, че Бог управлява своите Си по непогрешим начин, за Своя Слава и за ужас на служителите на сатаната! Във величието и милостта Си към всички тях, които „… чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избегнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха в бяг чужди пълчища… скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти и всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да постигнат съвършенство“ (Евр. 11:32-40).
