Чашата е в ръката на Бога

От редакцията: Мерките срещу епидемията на коронавирус по отношение на причастяването предизвикаха широк и емоционален отзвук сред вярващите. Православие.БГ ще продължава да публикува различни мнения по въпроса, тъй като виждаме в тази криза и възможност да задълбочим разбирането си за основното Тайнство на Църквата.

Връхлетя ни изведнъж. Като крадец, кога идва по тъмно. И ни свари неподготвени, с наполовина пълни светилници. Бяхме свикнали на комфорта, който ни предлага забързаният свят. Бяхме превърнали в рутина свободата на мисълта, свободата на действията, охолството и простора на движение. Ами сега? Това, което ме крепи в тези дни на изпитания, е само вярата ми и упованието в Бога. Слава Богу за всичко!

Вярата е нещо много лично и на всеки е дадено с различна мяра. Нищо не е наше, всичко е от Бога. Ние единствено може да упражняваме свободната си воля и да правим своите избори. За вярата е говорено и писано много и темата е необятна. Но и аз, на свой ред, искам да изразя мнението си. Докато още мога.

Православна християнка съм. Моята вяра е конкретна и строго обоснована. Изложена е в един кратък символ с 12 члена – Символът на вярата – спасителната ни вяра. Този символ е изкован по времето на първите два Вселенски събора и е непроменен от тогава до днес. Потвърден е на Четвъртия Вселенски събор и още тогава с канон е забранено да се правят каквито и да било промени по него, за вечни времена. Този Символ е изповядван от всеки един православен християнин и се живее от всеки един вярващ. В катехизиса е подробно разтълкуван за вярващия народ.

Искам да изповядам моето разбиране, специално за деветия му член: Вярвам в една, света, съборна (вселенска) и апостолска Църква. И по-точно да подчертая дебело в ЕДНА Църква. В нея има Тайнства, седем на брой: Кръщение, Миропомазание, Изповед, Евахристия, Венчание, Елеоосвещение и Свещенство – установени от Самия Христос и извършващи се чрез благодатната сила на Светия Дух, изхождащ от Бог Отец. Тези Тайнства са основата, върху която тя е изградена. Същата тази Църква, която Сам Христос основа неръкотворно, когато слезе от небесата, сред нас човеците. Той, чрез тайнството Свещенство, даде власт и благодат над своите Апостоли, за да могат те да устроят видимата и веществена ѝ част. Чрез тях, тази благодат се преподава, по Тайнствен начин, на епископите и на свещениците, чак до днес (и ако даде Бог и занапред).

Неотлъчно с това обаче, има и невидима, за нас смъртните, част на Църквата, която всъщност е същината ѝ. Във видимата част – така наречените ритуали, включително и Светата Литургия се извършват от Божиите служители, а невидимата част, тоест Тайнствата, се извършват от Дух Свети. В последно време вниманието на вярващи и невярващи осезаемо е насочено към едното от тях – Евхаристията.

Светата Евхаристия, иначе казано, Свето Причастие, е най-важното от всички седем тайнства – наречено е Тайнството на Тайнствата. По време на Светата Литургия, малко след като миряните са изповядали Символа на Вярата, хлябът и виното, подготвени от свещенослужителя, съвсем реално се претворяват в Тяло и Кръв Христови. Те са живототворящи и се приемат от вярващия човек, след покаяние и изповед. Приемат се за Живот вечен. Основание, за това намираме и в четирите Евангелия, когато се описва Тайната Вечеря (Лука 22:19, Мат. 26.26:28, Марк 14-22:24). Свети Йоан Богослов пък ни разяснява жизненоважния смисъл от това Тайнство, като ни преподава Христовите думи: „А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.“ (Йоан 6-53:58). И вярващият християнин неизменно и категорично е убеден в това, защото Божието Слово е абсолютната истина. Най- големият авторитет за нас и източник на знания е Библията, немислимо е, да подлагаме под съмнение изложеното в нея.

Причастието се претворява в Христови тяло и кръв по невидим за нас начин. Към края на Богослужението, след като е причастил себе си, свещеникът подканва боголюбивия народ да пристъпи към Чашата със Страшните Христови Тайни. Всички се причастяваме от една чаша и с една лъжица, понеже Църквата е ЕДНА и ние сме едно в Христа. Църквата – това е всеки един човек, над когото е извършено ПРАВОСЛАВНО Свето Кръщение, т.е. целокупният благочестив народ е ЕДНО в лоното на православната Църква, без значение от етнос и раса. И ние вярваме в тази истина.

В това е смисълът на едната лъжичка, която смути сърцата на мнозина, в последните изминали дни. Без значение дали е сребърна, пластмасова или обикновена никелирана, лъжичката за причастие няма да зарази никого, независимо колко хора приемат Тялото и Кръвта Христови от нея. Не може да има опасност от зараза, понеже тя е инструмент, чрез който се поглъща тази велика светиня, която дава Живот Вечен. Никога не е било някой да бъде заразен от Свето Причастие. Само мисълта за това е кощунствена. Самото Причастие се преосъществява от Светия Дух! Моля ви, само да си отговорим на въпроса: Кой е Светия Дух? Всеки, дори от обща култура, знае, че Той е Онзи, който оживотворява всичко – записано е и в Символа на Вярата „Животворящият, Който от Отца изхожда“ Как тогава, ако сме истински вярващи и знаем какво има в Светата Чаша, ще дръзнем, дори и само за миг да допуснем, че там, освен Тяло и Кръв Христови, може да има и зараза? Съжалявам за сравнението, което ще направя, но помислете за кратко: ако дезинфектантът, спиртът и белината са надеждна защита, за да бъде унищожен, евентуално попадналия вирус по ръцете и повърхностите около нас, то колко, несравнимо по-силно е най-святото от светите, за да унищожи всичко нечисто, попаднало в нас и върху лъжичката? Или нима Вие вярвате повече на творението, от колкото на Твореца?

Разбирам, че за един неутвърден във вярата човек, или за един атеист, тези неща звучат по различен начин, отколкото за един православен, разбирам, че всичко, което говорим го подлагат под съмнение и за тях може би е ирационално. Те не са виновни, те просто не знаят! И ние не винаги сме знаели. И затова е добре да се вслушаме в думите на св. апостол Павел: тези които постят да не осъждат онези, които не постят (ср. Рим 14:3). Но за хора, които са богослови, църковни служители, вярващи, четящи, причастяващи се, да кощунстват по този тъжен начин, за който прочетох във виртуалното пространство, е недопустимо. Истинска скръб предизвикват в сърцето ми твърденията, че по време на постигналата ни пандемия, дори в Чашата можело да има зараза. Тези кощунства ги чета с огромен срам и страх. Срам ме е заради онези неукрепнали и заблудени наши най-малки братя, които изкушаваме. Онези невярващите, които поради незнание, са вперили изобличаващ поглед в нас и чакат да видят вярата ни. Защо езичниците да казват: та де е техният Бог (Пс. 113:10) Сред стихията от виртуални дебати и коментари, срещнах мнението на една позната, определяща себе си като откровен богоборец. Тя злорадо се изказваше, че с нетърпение очаква да види, колко е силна вярата на православните. Твърдеше, че на думи всеки може да вярва и да бъде силен, но сега е дошъл моментът и на делата. Иска ми се да ѝ кажа: „Ела и виж“, но се страхувам какво ще види. Толкова голямо ли е вече отстъпничеството ни, че подлагаме на съмнение живототворящата благодат на Светия Дух? Не съдя никого! Нямам право, особено в тези страшни дни. Но мога само с голяма болка да напомня, на твърдящите подобни неща, че сам Христос е казал, че Бог всичко ще прости на човеците, но хулата против Духа Светаго няма да се прости (ср. Мат 12:31-32).

Дълго търсих отговор на въпроса: кое е хула против Духа Светаго? – това е хула – съмнението в Чашата с Живототворящите Кръв и Тяло Христови. Съмнението в силата и животворството на Светия Дух. Пророчески, като че ли, но около месец преди тези събития ми се случи един разговор с мой близък: той ми разказа за случай на свещеник, причастявал туберкулозно болни. Много пъти в Чашата попадали кръв, храчки, нечистоти от страдалците, но свещеникът, без сянка от съмнение, с твърда вяра и любов към Бога, употребявал накрая всичко и никога не се заразил. Това се е случило в Гърция. Документирано е. Сигурна съм, че всеки е чувал подобна история. Църквата ни има светец, Св. Антим Хиоски, той причастявал приживе прокажани и останал напълно здрав, никога не се разболял, доживял до 95 годишна възраст. На един прокажен, попаднало част от Тялото Христово по брадичката. Св. Антим какво мислите, че направил? Обрал го с целувка! Целувка на прокажен. В XX век. Съвсем прясна история. Разбирате ли, че всичко, което се докосне до Светите Тяло и Кръв се освещава. Излишно е да казвам, че след като всички се причестят, накрая свещеникът употребява останалото. Абсолютно всичко, дори и случайно попаднала мушица. Всичко, което се намира в Чашата е свято, защото Христовите тайни го освещават, защото десницата Господня твори сила (Пс.117:15). Но и без това излишно многословие, в защита на Господа, ако помислим съвсем логично, ще стигнем до извода, че Онзи, Който дава живот, няма как да причини зараза, нито смърт.

Винаги съм се чувствала защитена, когато съм в храма. Сега още повече усещам стените на църквата като убежище. Не ме е страх! Спазвам кесаревото и вярвам на Бога. Всеки път, когато ме атакуват стрелите на лукавия, си спомням за св. апостол Петър, който тръгна по вълните, но водата започна да го поглъща, понеже само за миг измести погледа си встрани. Само за миг спря да гледа към Христос и започна да потъва (Мат 14:30). Представете си, само за миг! Този миг не бива да го допускаме. Усетим ли, че лукавият размахва примката си към нас, трябва със всички сили да викаме, като онзи баща, към Христос: „Вярвам Господи, помогни на неверието ми“ (Марк 9:24). И Бог няма да ни остави. Няма да ни остави, защото ни го е обещал. „Аз съм с вас, през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Аз вярвам на Божието Слово. Бог не е като нас, празнодумците. Той е Любов. Изцерявал е немощни. И нас ще изцери.