Преподобни Арсений Велики
Желаейки да следи възпитанието на синовете си, Теодосий често присъствал на техните уроци. Той изисквал всички да оказват особена почит на Арсений, който по-късно станал възприемник на кръщението на Аркадий и Хонорий, защото по тогавашния обичай те приели кръщение, когато били вече в юношеска възраст. Теодосий възвел Арсений в званието сенатор и в знак на своето уважение заповядал да го наричат “отец на царя и неговите деца”. Голям разкош окръжавал Арсений. Той носел скъпи дрехи и множество слуги му прислугвали.
Усърдно и добросъвестно се заел той с поверената му длъжност. Преподавал на своите царствени ученици гръцки и латински език, философия и разни други науки, а най-вече се стараел учениците му да бъдат истински християни. Той често им говорел, че тяхно най-добро украшение трябва да бъдат не царската корона и багреница, а християнските добродетели, и че да угодят на Бога и да заслужат любовта на поданиците си трябва да бъде главен предмет на техните стремежи.
Но грижите на Арсений за учениците му не били увенчани с пълен успех. А освен това душата му се отегчавала от дворцовия разкош и почит. Ето защо след известно време Арсений решил да ги остави. Често в пламенна молитва той молел Бога да му посочи пътя на спасението. И веднъж чул глас, който му говорел, че в уединението и безмълвието ще намери спасението. Арсений тайно оставил царския дворец, заминал за Александрия и от там в Скитската пустиня, където между другото се подвизавал преподобни Йоан Колов. Арсений се явил в манастира като прост, смирен странник. Преподобни Йоан изпитал неговото смирение облякъл го в иночески чин, наставил го в духовния подвиг и му заповядал да живее в килия близо до него.
Като забравил своето предишно влечение, Арсений с най-дълбоко смирение се подчинил на волята на своя ръководител. След известно време духовният наставник му дал позволение да живее в пустинята, понеже той вече могъл да живее истински духовен живот в пълно усамотение. Един от братята на манастира запитал веднъж Арсений, защо той така бързо бяга от тях след богослужението в общата манастирска църква. Арсений му отговорил: „Вижда Бог, колко много обичам всички ви. Но аз не мога да бъде едновременно и с Бога, и с людете. Всички сили небесни – хиляди и хиляди – имат една воля и единодушно славят Бога. А на земята човешките воли и помисли са разнообразни: всеки човек си има двоя воля и своя мисъл. А аз желая да бъда с Бога”.
Мълвата за светия живот на Арсений се разпространила далече и стигнала до Аркадий, който по това време бил вече император в източната част на империята. Той изпратил писмо до бившия свой учител, като искал от него прошка за прегрешенията на младостта и му предал дарове. Но Арсений предал устен отговор на пратеника: „Бог ви прощава, чеда, и дано Той насочи царуването ви по Своето благоволение, и да ви научи да вършите Неговата воля! А даровете не са ми нужни, защото аз отдавна умрях за света”.
Действително, като се отрекъл от света, преподобни Арсений съвършено оставил предишните си обичаи. Преди той живеел разкошно, а сега крайна оскъдност заменила великолепието; той носел вехто облекло, приемал ограничено само хляб, пазел строго безмълвие и цял ден работел и се молел. Макар да бил известен със своята голяма ученост, поради своето смирение той смятал себе си недостоен да учи другите, и обичал да иска съвет и да получава наставления, отколкото сам да съветва и поучава. Веднъж един от братята на манастира чул, че Арсений иска съвет от един старец, твърде малко образован. Инокът се почудил и казал на Арсений: „Как ти, който си изучил гръцките и римски науки, искаш наставления от прост и необразован старец?” – “Наистина, аз зная гръцките и римски науки – отговорил Арсений, – но не зная още азбуката на онова, що знае той прост и неучен човек. Защото – обяснил той после – смирението е начало на всички добродетели, както азбуката е начало на книжното учение.”
Постоянно устремявайки мислите си към бога и стараейки се да преуспява в духовния живот, Арсений винаги имал в паметта си смъртния час. Той строго изпитвал себе си всекидневно, не е ли съгрешил с дело, слово или мисъл, и често в молитвите си казвал: „Боже, не ме оставяй! Аз не съм направил пред Тебе нищо добро, но по Твоята милост дай ми да сложа начало!”
Не считайки себе си достоен да учи другите, преподобни Арсений – доколкото било възможно – се стараел да отклони от себе си посетителите. Обаче те извали при него, защото неговата мъдрост и свят живот станали далече известни. На едного, който искал от него наставление, той казал:”Ако ние истински започнем да търсим Бога, Той Сам ще дойде при нас и ние ще Го видим. И ако с чистия си живот Го задържим, Той ще остане с нас”. Свети Арсений постоянно внушавал, че е необходимо да наблюдаваме помислите си и да не им даваме воля: „Старай се помислите на твоя ум да бъдат угодни на Бога, и тогава ще ти бъде леко да победиш външния грях”.
Преподобни Арсений прекарал в иночество 55 години. Той починал близо до Мемфис на 100-годишна възраст.