Преподобни Моисей Мурин


Животът на преподобни Моисей Мурин (етиопянин), който отначало бил разбойник, а после просиял с добродетели в Скитската пустиня (Египет), ни дава висок пример на Божието милосърдие.

През IV в. живял в Египет един разбойник Моисей, който със своите злодеяния всявал ужас в цялата страна. Родом етиопянин (абисинец), в ранната си младост бил роб при един знатен човек, който го бил изгонил от своя дом заради лошото му поведение. Моисей не пожелал да си изкарва прехраната с честен труд, а се събрал с група разбойници. Неговият висок ръст, необикновена сила, смелост и безстрашие му спечелили скоро уважението на разбойниците и той им станал главатар. Не знаел ни страх, ни жалост. Бил готов на всичко, за да отмъсти на врага или да извърши замислено злодеяние. Веднъж поискал да отмъсти на един беден овчар, задето кучетата на тоя овчар му попречили на една работа. Като узнал, че овчарят пасе стадото си на другата страна на река Нил, той решил да го убие. По това време Нил бил в пълен разлив, обаче явната опасност не задържала отмъстителния Моисей. Той се съблякъл, превързал дрехата си на главата, взел ножа си в зъбите и преплувал реката. Овчарят го видял отдалеч и се скрил. Моисей убил четири от най-добрите му овни и като ги вързал за себе си, преплувал обратно реката. Яли и пили всички разбойници.

Дълго Моисей злодействувал и всявал страх в цялата околност. Но Господ, Който не желае гибелта на грешника, в Своята милост му пратил светла минута на покаяние. Злодеят веднага разбрал колко е грешен пред Бога. В душата му се пробудило чувство на дълбоко разкаяние. Моисей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеска обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го приемат в числото на иноците. Те дълго не се съгласявали, понеже знаели неговия грешен живот. Но Моисей не мръднал от манастирските врати и не преставал да се моли и плаче. Най-после игуменът повярвал на искреното му разкаяние, приел го, но му наложил строго послушание. Моисей тогава бил на около 30 години. Той напълно се покорил на волята на своя наставник. Хранел се с хляб и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със смирение изпълнявал всичко, що му заповядвали, и непрестанно проливал сълзи за предишния си живот.

След известно време манастирският игумен му позволил да живее отделно в отшелническа килия в пустинята. Там веднъж го нападнали четирима разбойници. Моисей ги надвил, като ги вързал, довел ги при игумена и му казал: „Ето, тия четирима разбойници ме нападнаха. Аз ги вързах, но не на мене се пада да ги наказвам. Какво ще заповядаш да правя с тях?”

– Пусни ги! – казал му игуменът. – Ние не трябва да убиваме никого.

Разбойниците останали много учудени от такова милосърдие. И когато узнали, че този, който ги е вързал, е чутовният Моисей, сами дошли в сърдечно умиление и се разкаяли. Те оставили разбойничеството и постъпили в манастир.

Тежки били първите години пустинен живот за Моисей. Нему се случвало да издържи силна вътрешна борба. Спомените за предишния свободен и грешен живот смущавали душата му. Често се явявало в него почти непреодолимо желание да остави пустинята и да се върне на предишната си дейност. Със сълзи падал Моисей на колене, молейки Господ да му дарува Своята помощ. „Не падай духом! – казвал му един от подвижниците. – Това са още следи от твоя греховен живот.” И Моисей засилвал поста. Цял ден стоял на молитва. Но някога и насън го мъчели спомените от предишния живот. Тогава той решил да победи съня чрез постоянни труд и молитва. По цели нощи се молел Богу и обхождал килиите на подвижниците, на които носел вода от далечно място. След много тежки години на изпитание и борба Господ пратил на подвижника по-спокойно състояние на духа. Пламенно благодарил Моисей на Господа за такава милост. Намирайки утеха и сила в молитвата, той смирено съзнавал своята немощ. Моисей разбирал вече, че Бог, по Своята милост, му дарува разкаяние и обръщане към доброто. Веднъж един брат го запитал:

– Що помага на човека във всеки негов труд?

– Един Бог му помага – отговорил Моисей. – Бог ни е прибежище и сила, бърз помощник в беди (Псал. 45:2).

– В такъв случай за какво са постите и бденията? – запитал братът.

– Това смирява душата – отговорил Моисей. – Защото е писано:Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове (Псал. 24:18). Ако душата принесе тия плодове, Бог за това ще прояви към нея Своето милосърдие.

Светият живот на Моисей го прославил. Веднъж управителят на областта пристигнал в Скитската пустиня нарочно, за да види покаялия се разбойник. Моисей узнал за това, оставил килията си, за да се скрие, но случайно срещнал управителя, който го запитал:

– Къде е килията на отец Моисей?

– Защо ти е той? – запитал на свой ред Моисей. – Той е човек недостоен и глупав.

Управителят се почудил. Той дошъл в манастира и казал на иноците това, което чул за Моисей. Иноците се огорчили, защото всички дълбоко уважавали подвижника.

– Какъв бе Инокът, когото ти срещна? – запитали те управителя.

– Висок ръст, с черно лице, във вехта дреха, – отговорил управителят.

– Та това е бил сам Моисей. Той избягва човешка слава и не желае да го хвалят и превъзнасят – казали иноците.

Докато скитските иноци се чудели на строгия и свят живот на Моисей, той сам продължавал да пази дълбоко смирение, скърбял за греховете си, считайки се недостоен за Божията милост. Ръкоположили го за свещеник. Когато при ръкоположението го облекли в бяла дреха, епископът казал:

– Ето, Моисее, ти сега цял стана бял!

– Владико, отвън аз съм такъв. Дай Боже да бъда такъв и отвътре – отговорил смиреният подвижник.

Епископът пожелал да го изпита, затова заповядал на църковните Служители да го изгонят от олтара. „Вън от олтара, чернокожи негре!” – му рекли. Моисей приел това оскърбление с най-голямо смирение и безропотно се оттеглил. „Добре постъпиха с тебе! Щом не си човек, защо се намираш в събранието на човеци?” – си казал Моисей.

Господ прославил подвижника чрез даровете на Своята благодат.Много ученици се събрали около него. Той ги наставлявал с любов и им внушавал преди всичко да бъдат смирени и снизходителни към ближните.

„Пръв наш дълг е да не осъждаме ближния” – казал той. „Който чувствува тежестта на греховете си, той не гледа на греховете на ближния”. „Не прави никому зло и против никого не мисли зло в сърцето си.” Не презирай тогова, който върши зло, не общувай с човек, който вреди на своя ближен, и не се радвай с оногова, който прави зло другиму. Не укорявай никого, но казвай: „Бог знае всекиго!” Не се съгласявай с клеветника, не се забавлявай с неговото злоречие, но и не питай омраза към оногова, който хули ближния! Ето що значи да не осъждаме, според Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1).

Моисей сам давал пример за това, на което поучавал. Винаги помнел собствените си грехове,, не осъждал никого и горещата любов към ближните била негова главна добродетел. Той ласкаво и приветливо приемал идващите при него и охотно беседвал с тях за божествени неща. Сам спазвал най-строг пост, но радушно угощавал посетителите си. Веднъж било определено в Скитската пустиня да се пости цяла седмица – да се яде само сух хляб. В това време при Моисей дошли братя от Египет. За да ги угости, той приготвил вариво, от което сам ял с тях, смятайки това дело на братска християнска любов. Някои братя видели, че от килията му излиза дим, и казали на игумена, че Моисей престъпил заповедта. „Когато той в събота дойде в събранието на братята, ще го изоблича” – казал игуменът. Но когато Моисей влязъл в църква, игуменът му казал: „Отче Моисее, ти си нарушил човешката заповед, но си изпълнил Божията заповед.”

Като станал на 75 години, Моисей предузнал времето и начина на своята смърт. Веднъж той казал на. учениците: „Бягайте оттук и се скрийте, защото днес ще ни нападнат варвари!”

– А ти, свети отче, няма ли да се скриеш с нас? – казали учениците.

– Не – отговорил Моисей, – аз съм твърде стар. А към мене трябва да се изпълнят думите: „Които се залавят за нож, от нож ще погинат.” (Мат. 26:32).

– И ние няма да бягаме, а ще умрем с тебе – казали учениците.

Но Моисей ги убедил най-после да се скрият. Само 7 ученици останали с него, като желаели да споделят неговата участ. А когато, наистина, варварите нападнали, то един от останалите ученици побягнал и се скрил. Варварите убили преподобни Моисей и шестимата негови ученици.

Тъй свършил живота си тоя свет подвижник, като чрез искрено разкаяние, усърдна молитва, непрестанен труд, любов към ближния и мъченическа кончина загладил предишните си престъпления.


© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...