Православие.БГ

В отговор на полемика за иконопочитанието…



от · Свещеник Добромир Димитров · 28/08/2006

Наскоро в полемика за иконопочитанието ми бяха зададени въпроси, на които не намерих отговор. Надявам се вие да ми помогнете.

1. След като във Второзаконие 4:2 пише да не изменяме Божието слово, това важи ли за смисъла в него? Йоан Дамаскин защитава иконопочитанието с христологичния аргумент, че то почита истинния Бог и само Неговия земен образ. На икони обаче се виждат и изображения на Бог Отец, а във Второзаконие 4:12,15 Бог казва, да не си правим НИКАКЪВ образ, защото не сме виждали такъв.

2. Защо идолопоклонничеството от 17 и 18 глава на Съдии не е наказано? Сектанти твърдят, че това е, защото сред идолите има ефод – образ на Яхве. В тези глави ясно се преминава от индивидуална към официална идололатрия (18:30-31). Наказани ли са, и ако не – има ли обяснение защо?

3. В Битие 19:1 Лот се покланя на ангелите, но сектанти твърдят, че това е неправилно, защото в Откровение 19:10 ангелът казва, че е нередно – не бива да се кланяме на нещо сътворено. Тук няма служение на ангела, както при иконите и светците няма служение на тях, но има поклонение (жест на почит?). Защо тогава се оправдава покланянето пред светиите.

4. В Римляни 8:29 е казано, че светиите са равни на Иисуса и това оправдава почитта към тях. Но още в следващия стих – 8:30 – е казано, че Бог е този, Който определя кои са светиите. Тогава защо Църквата си позволява да канонизира лица от свое име?

Не можах да отговоря на тези въпроси, затова очаквам отговор от вас – по-скоро за себе си, отколкото за другите… Благодаря!

 
 

Свещеник Добромир Димитров:

1. На първия въпрос мога да отговоря, че изображенията на Бог Отец са напълно неканонични (за да не кажа забранeни). Те са дошли в православната иконопис под влияние на Западния ренесанс. За това вече сме писали в сайта. Можеш да видиш по-подробно и “Богословие на иконата” на Леонид Успенски – там въпросът е изяснен подробно.

2. По втория въпрос… Прочетох текстовете на Съдии 17 и 18 глава и моето лично мнение е, че истукана, почитан от Дановото коляно, по-някакъв начин се отъждествява като образ на Яхве, заради това изображението, макар и невярно, не може да се нарече идол. Може би това е причината да няма наказание и обвинение в идолопоклонство. Друго обяснение нямам; може би е по-добре да се обърнеш към някой добър специалист по Стар Завет (напр. доц. Димитър Попмаринов Киров от Великотърновския богословски факултет).

 

 

3. Поклонението на светиите е израз на почит и винаги е свързано с техния живот в Христос. Те са се доближили до Бога с подвиг или мъченичество, превъзмогнали са себе си и са се жертвали заради Него и ближните си.
 

 

Те са личности, които са достигнали единение с Христос и се явяват застъпници за нас, които вървим по пътя на обожението. Те са пример, който ни разкрива, че подвигът им може да е и наш подвиг. Заради това им се покланяме, т.е. отдаваме почит.
 

 

4. Актът на канонизация на светци, който днес познаваме, е силно повлиян от западното богословие, където се създават специални комисии, имащи за цел разследване на живота, чудесата и подвига на светеца. По този начин светостта се възприема повече като морална категория.
 

 

Св. ап. Павел обаче ни говори нещо друго. В своите послания той нарича светии всички християни, принадлежащи към евхаристийната общност, дори и тези, които изобличава и бичува с думите си (виж. 1 Кор. 5 глава). За апостола светостта произлиза от принадлежността към събранието и причастността към Тялото Христово; заради това говори, че Бог определя своите светии – т.е. тези, които са в общение с Него.

Доказателство за казаното до тук са всички обръщения (с думите светии) в книгите Деяния на св. апостоли и апостолските послания.

 

 

Археологическите разкопки на древнохристиянски некрополи ни разкриват надписи на саркофази като: „Скъпо дете, моли се за родителите си”; или – „Моли се за нас”.

 

Още можем да кажем, че множеството мъченици от първите векове на Църквата или ранните свети отци никога не са канонизирани със специален акт. Щом църковното съзнание ги признае за такива, това е било достатъчно.

Самата канонизация обаче също има своя цел и тя е да покаже на народа Божи, че светецът и неговият живот са пример за спасение и подражание. Но самият акт на канонизация не значи, че личността на конкретния човек със специална църковна служба получава ореол на святост. Практиката на молитви и писане на писма до дядо Серафим, който е погребан в Руската църква в София, е доказателство за това. По неговите молитви се извършват много чудеса, но не е канонизиран със специален акт. Примерите могат да бъдат много. Раят е пълен с неканонизирани светци, заради това и ги почитаме на Неделя на всички светии, а този празник винаги е тясно свързан с Петдесятница, т.е със съзнанието за Църквата като евхаристийна общност в Светия Дух.

 

 

 

Твой в Христа: о. Добромир

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...