Свети Власий – Христовият мъченик
Из житието на св. свмчк Власий (+316 г.)
Св. Власий е роден около 250 г. в областта Кападокия, в днешна югозападна Турция. Неговите родители, подобно на родителите на Пресвета Дева Мария, от малък го предават на Христа. А той, като възлюбва Господа, се врича да пасе Христовото стадо и става епископ.
По времето на езическите римски императори обаче, особено при Диоклетиан, всеки, посмял да откаже поклон пред езическите идоли и вярващ в Христос, сам подписвал смъртната си присъда. Започнали гонения и жестоки мъчения за християните. Оцелелите от мъченията вярващи бягали по гори и пещери. Св. Власий бил неотлъчно до тях, за да ги утешава, причастява и с молитви да лекува болните. Той станал приятел и на горските животинки.
Но императорските войници откривали християните и там! Намерили и епископа, докато се моли в една пещера, а около входа кротко били налягали диви животни.
Отвели го при управителя на областта. По пътя всеки добитък, който срещали, бил благославян от епископа, а пастирите той обръщал в Христа с благодатни евангелски слова. Мнозина по неговите молитви получили изцеление. Пред входа на съда св. Власий чул глас да изрича Христовите думи: „…ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.“ (Матей 10:18). В съда управителят обещал на епископ Власий помилване и охолен живот, ако се откаже от Разпнатия евреин (Христос) и се поклони на идолите. Св. Власий не само отказал, но смело заявявил: „Аз вярвам във възкръсналия Спасител на света – Христос, чието царство не е от този свят на експлоатация на човешкия труд и вяра във всевъзможни идоли. А е обич към всеки човек, дори и към враговете, и вяра във вечния живот в Небесното Царство чрез Възкръсналия от мъртвите – Христос“.
При тези две различни царства конфликтът и мъченията от страна на управляващото царство са неизбежни (виж Йоан 18:36). Стържат го жив. Но той претърпява мъжествено това мъчение. Хвърлят го в близкото езеро, откъдето той по водата се връща на брега. Това съвсем вбесило управителя, който го предал на смърт! На път за лобното място св. Власий чул думите на своя предшественик по съдба – св. ап. Павел: ,,…времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“ (2 Тим. 4:6-8). Посичат епископа с меч! Това се случва на 11 февруари 316 г. Заради мъченическата си смърт, той е нареден в сонма на светиите.
Столетия преди него, друг мъченик и Христов апостол – св. Андрей Първозвани, минавайки по Черноморието за днешен Киев, е посял Словото Божие на добра почва в древните градове Анхиало (Созопол) и Месемврия (Несебър), в тракийското селище Лариса (днешния град Св. Влас), в Одесос (Варна) през Констанца, Румъния, до Украйна.
Но защо древното селище Лариса е приело името на свети Власий?
На това място през XІV век благочестиви монаси са построили манастир, в който се е подвизавал и св. Теодосий Търновски, а районът на Лариса с близката планина и „голямото езеро“ (Черно море) много прилича на онова място, където живял свети Власий. В стремежа си да подражават на вярата му (виж Евр. 13:7), вероятно затова монасите са решили да приемат светеца за небесен покровител на тях, и на добитъка им, и кръстили обителта „Свети Власий.“ За съжаление, по-късно морски пирати разрушават и опожаряват манастира, остават само основите на храма.
През 2008 г. двама братя, православни християни, възпитани от своите родители в страхопочитание и вяра в живия Бог, построяват върху старите основи нов храм. През 2010 г., в присъствието на многолюден народ, храмът е осветен от Сливенския митрополит Йоаникий, заедно с Вселенския патриарх Вартоломей. Храмът отново носи името на св. свещеномъченик Власий, където и днес има редовни богослужения.
И днес по молитвите на св. свещеномъченик Власий много мъже и жени от народа Божий – българи и чужденци, намират както изцерение, така и Христовия път, истина, и живот (виж Йоан 14:6). Амин.
