Св. благоверен цар Иван Шишман

Цар Иван Шишман, за разлика от повечето тогавашни балкански владетели, нееднократно се отклонявал от задълженията си на султански васал. Предвид очертаващата се българо-сръбска коалиция, през лятото на 1388 г. османците нанесли изпреварващ удар на Търновска България – били загубени Шумен, Дръстър/Силистра и други важни крепости, зависимостта към султана станала още по-тежка. Около това време царят се установил в Никопол, за да бъде в по-тесен досег с Влахия и Унгария. През 1393 г. султан Баязид изненадващо атакувал столицата Търново, която била превзета след тежка обсада (17 юли 1393 г. Както личи от открити наскоро документи, Иван Шишман продължавал да събира сили за отпор. Неизвестно защо той вече се подписвал не като “цар и самодържец на всички българи”, а със скромната титла “господин Търновски”. Може би той сам е отстъпил върховенството на цар Иван Срацимир (с оглед на по-добрите му отношения със султана) или пък Баязид го е принудил да се откаже от високия ранг. Така или иначе, през 1395 г. “невернишкият бей” Шишман, както го нарича една турска хроника, отново не участвал в поредния османски поход. Разярен от поражението си във Влахия, на връщане Баязид преминал Дунав при Никопол. Иван Шишман бил заловен с измама, а съвременниците дават различни версии за гибелта му. Най-правдоподобно е сведението на Българската анонимна хроника от ХV в. – Иван Шишман бил обезглавен край Никопол на 3 юни 1395 г.
Присъствието на образа на цар Иван Шишман в множество възрожденски църкви, вкл. в Македония (например в Бигорския манастир край Дебър) свидетелства за т.нар. народна канонизация. Още в надписа на севаст Огнян от крепостта Боженишки Урвич, Софийско (краят на ХІV в.), отразяват, се казва, че борбата за спасяването на Българското царство е битка “за вярата на Шишмана царя”. Паметта му Българската Православна църкват отбелязва на 11 септември.