Св. мчца Агатия

– Господи Иисусе Христе! Ти знаеш сърцето ми и разположението на душата ми, любовта и вярата ми в Тебе! Бъди ми водител и помощник против врага, когото заради Тебе, моя Бог, вече съм потъпкала и умъртвила. И сега, Владико, моля Те, не допускай всескверен и всезлобен човек, слуга на демоните, да оскверни тялото ми, в което досега съм преживяла чисто и честно; побързай и по-скоро победи дявола и неговия слуга Кинтиан, за да не каже: “къде е нейният Бог?” Приеми като жертва и приношение духовното благоухание на моите сълзи, защото Ти единствен си Бог и на Тебе подобава слава во веки. Амин.
Като се помолила така, тя излязла от града с войниците, придружена от някои граждани, съседи и познати; вървяла с пълна готовност мъжествено да се бори за своя Господ, като несъкрушима стена; – и размисляла: “Ето, най-напред водех борба с дявола, стараейки се да запазя в чистота своето девство и да победя своите плътски страсти, които и победих с помощта на благодатта на моя Христос, и потъпках врага, воюващ против хората чрез страстите и похотите; сега отивам на другаборба, в която трябва да положа душата си за Христа. Но ти, дяволе, няма да се зарадваш чрез мене, но повече ще се посрамиш: защото аз се надявам на Христа, моя Бог, че Той от висотата ще гледа моя подвиг, заедно с множество Свои свети ангели, и ще помогне на мене, немощната.” Размисляйки така, тя обливала лицето си с горещи сълзи. Докато вървяла по пътя, се развързал ремъкът на сандала й; за да го завърже, тя поставила крака си на един камък и се огледала наоколо, и вече не видяла никого от изпращащите я съседи: всички я оставили и се върнали обратно. Затова тя още повече се просълзила, и се обърнала с молитва към Бога, казвайки:
– Всемогъщи Господи, заради моите съграждани, които не ми повярваха, че искам да пострадам за Твоето свято име, покажи някакво чудо на това място!
И ето, на часа израснала дива, безплодна маслина, изобразяваща дивите умове на гражданите на Панорм.
Когато света Агатия пристигнала в град Катана, военачалникът заповядал да я настанят в дома на една богата жена на име Афродисия. Тя имала пет млади дъщери, на които той заповядал с помощта на ласкателства и различни удоволствия да обърнат ума на Агатия към плътска любов и да я убедят да пренесе жертва на боговете. Те – ту хвалейки и превъзнасяйки я и изказвайки много обещания, ту чрез заплахи се стараели да я склонят към изпълнение на волята на Кинтиан, но нямали никакъв успех: нито с думи, нито с дела не могли да я обърнат от Божествената любов към светската. Те я украсявали със скъпи дрехи, предлагали й подаръци и различни скъпи ястия и угощения, устройвали представления и танци, със свирене на музиканти, и вършели пред очите й всякакви безчинства и смехотворни неща. Но тя, не желаейки даже да гледа всичко това, казвала:
– Нека ви бъде известно, че моят ум и помисъл са утвърдени на камък и не могат да бъдат отклонени от Христовата любов: вашите ласкателства са подобни на вятър, предлагането на светски радости не е нищо повече от дъжд; а заплахите ви са като реки, които, макар и да достигнат до моята къща, няма да успеят да я помръднат, защото тя стои на твърди основи, като на камък, Който е Христос, Сина на Живия Бог.
Говорейки така, тя обливала лицето си със сълзи: защото както еленът жадува за водни извори, така и тя се стремяла към страдание за своя Господ.
Афродисия, виждайки твърдостта и непоколебимостта на сърцето на Агатия, отишла при военачалника Кинтиан и му казала:
– По-лесно е да строшиш камък и да превърнеш желязото в олово, отколкото да убедиш и отвърнеш от Христа тази девица; самата аз и дъщерите ми дни и нощи прекарвахме само в това, да я увещаваме към единомислие с нас – ту с ласкателства и молби, ту със заплахи: слагах пред лицето й огърлици и редки мъниста, скъпи дрехи, злато и скъпоценни камъни, давах й в дар своите роби и ниви, но тя презира всичко това като праха, който тъпчем с краката си.
Тогава разгневеният военачалник Кинтиан заповядал да доведат Агатия в неговия палат; изпълнен с нечисти помисли, той попитал девицата от какъв род е. Света Агатия отговорила:
– Аз съм от благороден произход и имам знатни и богати родственици.
Кинтиан й казал:
– Ако си от знатен род, защо носиш бедни дрехи като робиня?
– Аз съм Христова рабиня – отговорила светицата – и затова имам вид на робиня.
Кинтиан казал:
– Как така наричаш себе си робиня, бидейки свободна, като дъщеря на благородни родители?
– Нашето благородство и свобода – отговорила светицата – са в това, да работим на Христа.
Военачалникът попитал:
– Нима ние, неработещите на вашия Христос и отричащи се от Него, не сме свободни?
Агатия отговорила:
– Вие се намирате в такъв плен и робство, че не само сте станали роби на греха, но и поклонници на мерзки и безчувствени идоли, почитайки дървото и камъка като бог.
– Ако произнасяш такива хули – казал й Кинтиан, – ще бъдеш предадена на много мъчения; но кажи ми, защо се отричаш от нашите богове?
– Отричам се от тях, – отговорила Агатия, – защото те не са богове, а бесове, чиито изображения изработвате от мед и мрамор, покривайки лицата им със злато.
Кинтиан казал:
– Послушай добрия съвет, девице, и принеси жертви, за да не изпиташ различни мъки и да не причиниш безчестие и поругание на своя благороден произход, след което ти, макар и против волята си, ще трябва да се поклониш на боговете, владетели на вселената.
Света Агатия отговорила:
– Нека жена ти бъде подобна на Афродита, твоята богиня; а ти самият бъди подобен на Зевс, твоя бог.
Когато светицата произнесла това, Кинтиан заповядал да я ударят по лицето и казал:
– Не оскърбявай военачалника.
Света Агатия отговорила:
– Къде е твоят разум, военачалнико? Аз ти желая да бъдеш подобен на твоя бог, а ти не искаш и сам се срамуваш от своите богове: затова заедно с мене се отречи от тях.
Военачалникът казал:
– Ти заслужаваш много мъки, на които още сега ще те предам, ако не изпълниш каквото ти заповядват.
– Аз не се боя от нищо – отговорила девицата, – ако ме предадеш на изяждане от зверове, те, като ме видят и чуят Христовото име, ще се укротят; ако ме хвърлиш в огън, ангели от небето ще ме охлаждат с роса, ако ми причиниш рани и мъчения, аз имам на помощ Духа на истината, Който ще ме избави от твоята ръка.
След това военачалникът заповядал да отведат Агатия в мрачна и смрадна тъмница; светицата отишла там като на пир и веселие, поверявайки себе си на своя Господ. На сутринта Кинтиан отново призовал света Агатия на съд и я попитал достатъчно ли е помислила за здравето си.
Света Агатия отговорила:
– Моето здраве е Христос.
Военачалникът казал:
– Отречи се от Христа, за да не погинеш в младостта си.
– Отречи се ти от своите богове – отговорила светицата, – които не са нищо друго, освен камък и дърво, и пристъпи към истинния Бог, Който те е сътворил, за да не бъдеш подложен на вечни мъки.
Тогава разгневеният мъчител заповядал да закачат Агатия гола на дърво и да я бият. Когато биели светицата, мъчителят й казал:
– Промени мислите си и се поклони на боговете, за да останеш жива.
Тя отговорила:
– С тези мъки ще придобия блаженство и ще се радвам в тях, както се радва онзи, който е придобил велики съкровища: тези временни мъки са полезни за мене. Както не събират пшеницата в житниците, без да я очистят от плевелите, така е невъзможно за душата ми да влезе в рая, ако преди това тялото не бъде изтерзано с мъки.
Военачалникът заповядал на слугите още по-силно да мъчат Агатия, след това им наредил да късат гърдите й с железни клещи и да ги отрежат. Когато изпълнявали това, мъченицата казала на военачалника:
– Безбожни и безчовечни мъчителю! Не се ли срамуваш да отрежеш гърдите на жена, от които ти самият си се хранил от своята майка; но аз имам други гърди в душата си, до които ти не можеш да се докоснеш, защото от младостта ми са посветени на Бога.
След това светицата била хвърлена в тъмница. В полунощ й се явил свети апостол Петър, в образа на благолепен старец, носейки в ръцете си много лекарства за нея; пред него вървял прекрасен юноша с горяща свещ; светицата помислила, че е дошъл някой лекар. Апостолът й казал:
– Нечестивият мъчител, макар и да те изтерза с рани, нямаше никакъв успех; напротив, ти го победи със своето мъжество; той заповяда не само да откъснат, но и да отрежат гърдите ти: за това душата му ще се мъчи вечно. Докато ти търпеше мъки, аз стоях и гледах, и размислих, че мога да изцеля гърдите ти, затова и съм дошъл тук.
Светата мъченица Агатия отговорила:
– Аз никога не съм употребявала никакво лекарство за тялото си; мисля, че и сега не трябва да нарушавам този добър обичай, усвоен от младостта.
– Нали и аз съм християнин – казал старецът – и съм дошъл, надявайки се да те изцеля; затова не се срамувай от мене.
Светицата отговорила:
– Ти си мъж, а аз съм девица, как мога без срам да разголя тялото си пред тебе; по-добре да търпя болката от раните си, отколкото да пожелая да се разголя пред очите на мъж. Благодаря ти, честни отче, че си дошъл тук с намерение да изцелиш язвите ми; но знай, че лекарствата от човешки ръце никога няма да се докоснат до тялото ми.
Старецът й казал:
– Защо не желаеш да те излекувам?
Светицата отговорила:
– Аз имам моя Господ Иисус Христос, Който с едно движение изцелява всичко и с една дума повдига падналите; Той, ако пожелае, може да изцели мене, недостойната Своя рабиня.
Апостолът се зарадвал на толкова силната вяра на светата мъченица, и с усмивка й казал:
– Той ме изпрати при тебе, девице, защото аз съм Негов апостол: погледни – ти си изцелена.
Като казал това, той станал невидим. Тогава света мъченица Агатия, като узнала кой е бил явилият се, благодарила на Бога и казала:
– Благодаря Ти, Господи мой, Иисусе Христе, че си сиспомнил за мене и си изпратил Своя апостол да ме изцели.
Тя погледнала тялото си и видяла гърдите си цели и раните изцелени; и цяла нощ необикновена светлина осветявала тъмницата; изплашени, войниците се разбягали и оставили тъмницата незатворена. Другите затворници, които били там, казали на светицата:
– Ето, вратите са отворени, никой не пази: излез и бягай.
– Аз не искам да се лиша от мъченически венец – отговорила тя – и да навлека беда на стражите; имайки за помощник моя Господ Иисус Христос, Сина на Живия Бог, Който ме изцели, ще остана тук докрай, изповядвайки Го.
След като минали четири дни, на петия мъчителят отново седнал в съдилището, повикал при себе си света Агатия и казал:
– Докога ще се противиш на царската заповед? Принеси жертва на боговете, иначе ще бъдеш предадена на най-люта смърт.
Светицата отговорила:
– Суетни са думите ти и несправедлива е заповедта на твоя цар, която осквернява и самия въздух; кажи ми, окаяни и безумни, кой търси помощ от дърво и безчувствен камък? А аз принасям жертва хвала на Този, Който изцели гърдите ми и излекува тялото ми.
Мъчителят заповядал да открият гърдите й и като ги видял цели и невредими както преди, попитал:
– Кой те изцели?
Мъченицата отговорила:
– Иисус Христос, Синът на Живия Бог.
Кинтиан възкликнал:
– Ти отново споменаваш Христос, за Когото не искам и да чувам!
И заповядал да посипят по земята нагорещени остри керемиди и да ги покрият с горещи въглени, да хвърлят светицата върху тях и да я горят и мъчат. Когато изпълнили това, изведнъж започнало земетресение не само близо до това място, но и в целия град; земята се разтворила и погълнала Вултей и приятеля му Теофил, по съвета на които Кинтиан извършвал тези мъчения. Всички граждани, изплашени от земетресението, бързо отишли в преторията при Кинтиан, викайки му да престане да измъчва невинната девица, заради която станало земетресението. Кинтиан, изплашен от земетресението и от народния гняв, заповядал да я отведат в тъмницата. Там мъченицата издигнала ръце към небето и казала:
– Благодаря Ти, Господи, задето си ме удостоил да пострадам за Твоето свято име и премахвайки желанието ми за временния живот, си ми дал търпение. Чуй ме сега, Господи, и благоволи да оставя този свят и да премина в Твоята богата и велика милост.
Като се помолила така, тя предала духа си в Божиите ръце. Като узнали за това, гражданите побързали да дойдат, взели святото й тяло и го носели с чест за погребение. Внезапно към тялото се приближил прекрасен юноша, който не бил познат на никого в града; а с него вървели до сто прекрасни деца. Изпращайки тялото на светата мъченица към мястото на погребението, той сложил в ковчега й дъсчица, на която било написано:
– “Непорочен ум, доброволна жертва Богу и избавление на отечеството.”
Като сложил дъсчицата с надписа до главата на светатамъченица, той станал невидим; и всички разбрали, че това бил ангел Божий.
След това военачалникът Кинтиан със своите войници отишъл в град Панорм, за да вземе богатството на светата мъченица и да присвои нейното имение. По пътя трябвало да премине през една дълбока река. Той се качил на сала заедно с конете си и заплувал през реката. Конете внезапно се разярили срещу него, при което единият захапал лицето му и го обезобразил, а другият започнал да го рита, докато не го хвърлил в реката, в която той потънал, завършвайки злия си живот със зла смърт. Дълго търсили тялото му, но не го намерили: то погинало заедно с душата. След това нито един от царските управители не дръзнал да причинява обиди на родствениците на света Агатия. Славата й се разпространила навсякъде и над мощите й била построена църква; дрехата, която носела светицата, била положена на гроба й, за да напомня за нейното смирение.