Света Теодора
Дъщеря на богати родители, с прекрасна външност, дадена била за жена на добър млад човек. Младият мъж обичал жена си и животът им бил пример за щастлив съпружески живот. За нещастие, друг богат млад човек силно се влюбил в Теодора. Той я обсипвал с подаръци и пари, уверения и ласки, за да отклони Теодора от добрия път. Тя устоявала и не се поддавала на греха. Мъжът се обърнал за помощ към една лукава жена, която се занимавала с всякакви измами; продажната душа се заела с младата неопитна жена. След множество сатанински измами успяла да внуши на Теодора мисълта, че Бог не вижда нощните грехове. И престъплението било сторено през нощта. Но едва бил извършен гнусният грях – и Теодора почувствала горещо разкаяние. Измъчвана от съвестта си, тя не можела да понася присъствието на своя мъж, на роднини и познати. Напразно си казвала, че грехът ѝ не е известен на добрите хора и на Бога. Съвестта ѝ я изобличавала в неверност към съпруга и не ѝ давала покой. Накрая взела твърдо решение: да избяга от къщи и на пустинно място да изкупи престъплението си със строго покаяние.
Първо отишла в един женски манастир, където я приели с любов. Игуменията, като забелязала скръбта ѝ, дала ѝ да чете Евангелието. И ето, Теодора прочела: няма нищо скрито, което да се не открие (Мат. 10:26). Вцепенила се от ужас. Скубейки косите си, решила веднага да открие на настоятелката своето престъпление. „Ако има покаяние за мен – казала тя, – ще скъсам връзките си със света и ще моля Бога да ме помилва“.
Но се бояла, че мъжът ѝ ще я открие в женски манастир и няма да ѝ позволи да изпълни подвига на покаянието. Решила да се скрие в мъжки манастир. Стигнала до Октодекадския манастир, преоблечена в мъжки дрехи. Отначало настоятелят заповядал да не ѝ дават отговор до сутринта. През нощта Теодора останала извън манастира. На заранта ѝ казали: „Ти си млад и изнежен евнух, а манастирският устав е строг и суров, затова не можем да те приемем“. – „Ще умра от глад, но няма да си отида от манастира“ – отговорил мнимият евнух.
Настоятелят отстъпил. Така Теодора се озовала в същия манастир, в който лежали мощите на св. Томаида, отдала живота си за опазването на съпружеската вярност. Това естествено укрепило решимостта ѝ за подвизи. Оттогава тя предпочитала да умре, но да не отстъпи от стените на обителта. Приемането и оставането ѝ в Октодекад смятала за знак, че небето не е отхвърлило желанието ѝ да се кае. Възложили ѝ работа в манастирската градина, носене на вода където има нужда и накрая почистване на целия двор; същевременно тя не прекъсвала поста, бденията, общите и килийните молитви.
Със смирение Теодора си казвала, че според тежестта на нейното престъпление, възложените ѝ послушания са дори твърде леки и снизходителни. Тя сама поискала да увеличи трудовете си и в ревността си стигнала дотам, че приемала храна само веднъж в седмицата. Старанието ѝ в духовните подвизи привличало към нея милосърдието на Спасителя, та игуменът и братята оставали изумени от упорството ѝ. Като една нова евангелска блудница тя се разпъвала на кръста на умъртвяването, непрестанно падала пред нозете на Христа, денонощно ги умивала със сълзи на покаяние.
И Теодора не само получила прошка за греха си, но и достигнала висока степен на духовно съвършенство. Божествената благодат започнала да се проявява в нея видимо. Така веднъж един крокодил, който поглъщал хора, издъхнал по думата ѝ.
И въпреки всичко, Господ допуснал подвижничката да претърпи страшно изпитание. Настоятелят я изпратил в града с камили, на които да натовари елей и хляб, и да се върне в манастира. Заповядал ѝ, ако нощта я завари на път, да отседне в деветия манастир (той се намирал на девет мили от Александрия). Тук една девойка, приемайки Теодора за мъж, искала да я склони към грях, но била отхвърлена със смирено негодувание. Тогава в някакво безсрамно изстъпление тя се хвърлила в обятията на случаен човек. Заченала, а родителите ѝ искали да узнаят кой я е прелъстил; казала, че виновник за нейното престъпление е монахът от деветия манастир, и посочила деня, времето и мястото, на което се срещнала с него. След като отправили оплаквания в този манастир и било направено разследване, изяснило се, че виновникът е Теодор.
Монасите от деветия манастир се обърнали с гръмки обвинения към Теодор и призовавали настоятеля на манастира за най-строго наказание на подвижника заради оскърбяването на цялото монашество. Смирената Теодора, разбира се, можела да се оправдае веднага, но тя дълбоко чувствала своите недостатъци пред Божията святост, затова решила да усъвършенства душата си с доброволни скърби.
Изгонили я от манастира. Направила си колиба близо до манастира и се приютила в нея.
Когато девойката – обвинителката на Теодора – родила, донесли детето при Теодора, като при баща, който трябвало да го отглежда. И тя започнала да храни това доведено дете с млякото, което съседните овчари ѝ давали от състрадание. Самата тя се задоволявала с дивите пустинни треви, а за утоляване на жаждата пиела морска вода. Колко скърби претърпяла тази нежна женска душа, обсипвана с насмешки от дръзката притворна праведност! Какво ли ѝ е струвало да понася и горещия зной, и влажния студен зимен въздух! Лишена от възможността да живее с хората, тя живеела с пустинните зверове. Всичко това понасяла мълчаливо и с любов цели седем години.
Седем години след изгонването ѝ монасите от деветия манастир, които искали наказание за Теодор, се явили при настоятеля и го помолили да приеме покаялия се евнух. Приели го, но при условие, че ще се затвори в уединена келия със своето дете и няма да излиза от нея.
Затворничеството на Теодора продължило две години. Малко преди смъртта ѝ манастирът търпял голямо бедствие: от сушата нямало вода в кладенците и дори в езерото. Игуменът повикал братята и казал: „Само отец Теодор чрез почиващата на него Божия благодат може да ни спаси“. Повикал Теодор от неговата уединена келия, наредил да вземе съд и да донесе вода от кладенеца, който – знаело се – бил напълно пресъхнал.
Отишла с думите „Благослови, отче“. И почерпила вода от кладенеца, който в миг се напълнил с вода и повече не пресъхнал през останалото време на сушата.
Преди смъртта си Теодора преподала на детето, което я смятало за свой баща, най-ценни назидателни съвети. Тя му поръчала да остане в манастира, да бъде послушен, търпелив, услужлив. Умолявала го никога и по никакъв повод да не осъжда никого, за съгрешаващите да се моли на единия Безгрешен, да отговаря скромно на въпросите, да не осквернява устата си нито с празни, нито с хулни думи, да служи на монасите с любов, особено да се грижи за болните, да прибягва към Бога във всички скърби и изкушения и да извършва помен за нея пред Господа, Който ще отсъди не само греховете, но и правдата на хората.
Накрая казала на мнимия си син, че го поверява на Всемогъщия Бог, Който няма да го остави, защото Той е баща и майка на всички сираци, наставник и ръководител към спасение. Някои от монасите чули последните ѝ съвети към детето. След гореща молитва Теодора починала от своите трудове.
Детето започнало силно да ридае. Монасите, които чули нейните поучения и дивната ѝ последна молитва, разказали на настоятеля, но Бог вече му бил открил и за пола, и за духовните заслуги на починалата. Настоятелят искал да открие това не иначе, а само в присъствието на отшелниците от деветия манастир. Всички те дошли заедно с игумена. Тайната на пола, ангелската чистота, чудното дълготърпение, подвизите на самоотречението и невинността на Теодора били тържествено признати.
На Божия промисъл било угодно да доведе в обителта и нейния мъж; едва сега той узнал както причината за напускането на дома им, така и подвижничеството на жена му. Дълбоко поразен от нейния пример, той оставил света, продал имуществото си, приел монашество, поселил се в келията на Теодора и по-късно бил погребан в един гроб с нея. Детето израснало в добродетели и впоследствие станало настоятел на същия манастир.
Блажена Теодора се подвизавала по времето на император Зенон (474 – 490 г.).
Превод: Татяна Филева
Из книгата “Светици на Православието” на Черниговския архиепископ Филарет, ИК “Омофор” 2014
