Свети Игнатий Богоносец – чист Христов хляб

Свети Игнатий вървял към мъченичеството тържествено и радостно. По пътя от Сирия до Рим той написва седем писма: до петте църкви в Мала Азия, до Римската църква и до Смирненския епископ Поликарп.
„Мъченичеството не е героизъм, а жертвено приобщаване към Христос, възкресение на живота и нетлението – пише о. Георги Флоровски. – В часа на страданието мъчениците като че ли отсъстват от телата си, или по-скоро – Христос присъства и се съединява с тях.
Мъченическият ерос на свети Игнатий е свързан с тайнозрението; светецът неведнъж се е позовавал на получените откровения. Дарът на пророчеството, според разбирането на древната Църква, винаги е свързан с мъченическия подвиг.
Свети Игнатий носи мистическата любов на мъченичеството, мъченическото подражание на Христос и жаждата „да пие от чашата”, която е изпил Христос, да се кръсти с кръщението, с което се е кръстил Христос. Пред духовните му очи стои ярко образът на страдащия Христос.
Тези чувства са изпълвали и приятеля му, свети Поликарп Смирненски, когато, вече поставен на кладата, завързан за да бъде принесен в жертва, той се моли с хвала и благодарност. Тази тържествена молитва е записана по памет на очевидци в съвременното описание на мъченическата смърт на свети Поликарп“ (Г. Флоровски):
Благославям Те, че в този ден и час си ме сподобил да получа дял в числото на мъчениците и в чашата на Твоя Христос, възкресение за вечен живот и тяло, в нетлението на Светия Дух. Приеми ме сега пред лицето Си като жертва благоприятна, която Ти, истинни Боже, си приготвил, предвъзвестил и извършил. За това и за всичко Те възхвалявам, благодаря Ти и Те прославям чрез Вечния Архиерей, Иисус Христос, възлюбения Твой Син.
Когато излиза на цирковата арена, свети Игнатий безстрашно изповядва Христос и приема мъченическа смърт с думите: Тялото ми е пшеница Господня и нека тя бъде смляна от зъбите на зверовете, за да стана чист Христов хляб.
Тялото на страдалеца било разкъсано от зверовете; непокътнато останало сърцето му. Преданието разказва, че на него наистина сияели думите „Иисус Христос”, изписани със златни букви.