Филмът „Мълчание“ и подвигът на мъчениците
Не се определям като един от най-запалените ценители на киното, но трейлърът на филма прикова вниманието ми. Заглавието привлича дори още повече, а вярата те кара да тръпнеш в очакване на невероятен филм, който може би ще изрази порива ти към Бога. „Мълчание“ на Мартин Скорсезе.
С настоящия текст нямам намерението да критикувам художествените достойнства на филма, което би било нелепо човек, който не разбира от кино. Ще ми се да обърна внимание на цялостното внушение, което той остави в мен.
Филмът на Мартин Скорсезе отразява реални исторически събития, случили се в Япония през 17 век, а действието е базирано на книгата на японския писател Шюсаку Ендо. Сюжетът представя историята на двамата йезуити Себащиау Родригеш и Франциско Гарупе, които решават да заминат за Япония, където да проповядват католическото християнство и да намерят учителя си Ферейра, за когото се говори, че е предал вярата си. Те знаят, че пътуването им ще бъде твърде опасно, но въпреки това решават да заминат.
Положението в Япония за християните е изключително тежко, те са подложени на гонения и мъчения, наред с това имат и тежки данъци. За да изповядват вярата си, трябва да се крият, в противен случай са подложени на ужасяващи изтезания.
Първоначално двамата свещеници срещат силна вяра и стоицизъм в местното население, което вижда в тях крепители и прави всичко възможно да ги задържи по-дълго. В тези сцени от филма можеш да откриеш силна вяра у обикновените хора.
Малко по-късно обаче свещениците Родригеш и Гарупе се разделят. Единият е убит мъченически за вярата си, а другият е принуден да се откаже от нея. Ако не го направи, ще се наложи да гледа как християните умират в адски мъки, без значение дали са се отказали от Христос или не са.
В първите моменти отец Себащиау не се поддава на манипулациите, но впоследствие японците успяват да го принудят да се откаже от вярата си, посредством неговия учител Ферейра.
Не знам как е повлияла този история на другите зрители, но лично в мен остави объркване и болка. По време на целия филм в съзнанието ми изникваха сцени от житията на светиите, които са претърпели в пъти повече, но никога не са се отказали от Бога.
Сионий Български, Димитрий Сливенски, Йоан Български, Георги Софийски Нови, Кирана Солунска, Валентина, Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Варвара, Екатерина и много други мъченици са претърпели зверски мъчения с телата си, но не са поругали вярата си, нито нейните символи като кръста и светите икони.
За разлика от тях,
в „Мълчание“ се прокрадва идеята, че можем да настъпим с лесно движение иконата, за да спасим живота си, и пак да бъдем християни
Но какъв ще бъде този живот, ако сме потъпкали така вярата си… Разбирам, че когато си подложен на нечовешки мъчения, стъпката е лесна. Далеч съм от мисълта, че аз ще устоя…
Слабостта понякога е присъща дори и за духовно силните. Мисля си, че Сам Бог ни укрепява във вярата и единствено с Неговата благодатна подкрепа ние успяваме да устоим или пък Той допуска да се провалим.
Въпросът тук обаче е в представената във филма интерпретация – че да се отречеш от вярата си не е слабост, а по-скоро възможен, дори правилен избор в някои случаи.
По време на царуването на Лъв Иконоборец светите икони и кръстът били поругавани безжалостно. Свети Атанасий бил подложен на различни мъчения, претърпял тежки изгнания и понесъл много страдания, но останал непоколебим и не поругал нито иконите, нито кръста.
И ако светците и мъчениците на вярата се стремят към любов, то тук за жалост аз не я почувствах. Прокрадваше се внушение за сила, граничеща с гордост, а не смирение. За приключение, а не подвиг във вярата. Силата на човека беше поставена в центъра, а не тази сила, която дава Сам Господ.
Странно преплетени бяха представите за любов към Бога и човека. Младият отец Родригеш се отрече от вярата си, за да запази хората от мъчения, повлиян от Божия глас. Но ние знаем колко е голяма наградата за тези, които умират за Него.
Тази сцена излиза от рамките на разбирането ми за смирение и съвършенство във вярата. Наравно с това мога да поставя и сравнението на отец Родригеш с Христос. Макар и всеки от нас да е образ на Бога, не смятам, че в уродливия си смях, докато пие вода от едно езеро, а след това е предаден, героят може да се сравни с Личността на Христос.
Героите от „Мълчание“ искаха сила от Бога, но не се молеха за християните, които страдат. Не отправяха поглед с любов, не страдаха заради Христос, а сякаш въпреки Него. Мрачната картина на целия филм подсилва усещането за страдание, но не и на любовта, която е в основата на истинския подвиг.
А това, че накрая мисията се оказа неуспешна и някогашните отци се отричат от вярата си за пред своите мъчители, но не и в себе си, ме накара да мисля, че филмът иска да внуши идеята, че, виждаш ли, можем да се отречем от догматите и църквата, но някъде дълбоко в нас остава място за Христос.
Но нали вяра без дела е празна вяра?!…
Дали главните герои в избора си да се отрекат от вярата и така да запазят човешкия живот, са намерили спасение, или са погубили душите си и са лишили измъчваните християни от венеца на мъчениците, само Господ знае…
