Издателство „Омофор“ представя „Истинските избори“ на Фредерика Матюз-Грийн
Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Истинските избори“ от Фредерика Матюз-Грийн.
Фредерика Матюз-Грийн е знаково име в съвременната американска литература и публицистика. Тя е автор на 10 книги и повече от 700 статии, посветени на различни общественозначими проблеми. Особено популярни са текстовете ѝ, свързани с православната вяра и начин на живот. Нейни статии публикуват издания като The WashingtonPost, Christianity Today и The Wall Street Journal. Фредерика Матюз-Грийн има магистърска степен по богословие от Духовната семинария във Вирджиния (1977) и почетна докторска степен по литература от King University (2019). В младостта си тя е горещ привърженик и активист на феминисткото движение в Америка и участва в борбата за узаконяване на аборта. Години по-късно последиците от успеха и вълната от аборти, която залива американското общество, я карат да преосмисли своите позиции и да изследва по-дълбоко този феномен. Тя продължава да бъде застъпник за правата на жените, но на страната на живота. Била е вицепрезидент на Feminists for Life of America и член на управителния комитет на Common Ground Network for Life and Choice – организация, която чрез диалог обединява привържениците и противниците на аборта. Приема Православието през 1993 г.
„Прекрачвайки отвъд политическите битки, Фредерика Матюз-Грийн помага на читателите си да разберат значението на аборта в живота на жените. Тази книга допринася за нововъзникващия диалог между воюващите лагери и насърчава търсенето на обща основа, която да постави жените в центъра на дискусията.“
Елизабет Фокс-Дженовезе, Елеонор Раул, професор похуманитарни науки, университет „Емъри“
„Най-големият талант на Фредерика Матюз-Грийн като писателка е способността ѝ да подхожда към деликатни въпроси с обосновката на истински хуманитарист. Сред клишираната реторика от двете страни на спора за абортите „Истинските избори“ изобразява по правдив и състрадателен начин жените, които са истинските участници в дискусията.“
Тери Райзър, Лига за право на живот на Южна Калифорния
През последните години се срещнах с много поддръжници на аборта, които са също толкова загрижени за жените, колкото и аз. Мнозина имат смесени чувства относно аборта, дори са отвратени, но не знаят как да решат проблема. С тях имаме повече общо, отколкото всеки от нас има с типичния представител на онзи род хора, които просто искат да сменят канала.
Нямам универсално решение на всички проблеми, разглеждани в тази книга. Мнението ми е просто предположение, все още неизпитано. Предлагам го като начало на разговор. Нека отхвърлим категориите, които ни правят врагове. Нека излезем от безизходното положение, което твърде дълго парализираше прогреса. Нека заедно да намерим начини да дадем на жените Истинските избори.
От автора
От издателите
Написах тази статия преди години, при поредно разпалване на спора „за и против“ абортите, свързано с позицията на Католическата църква и предложения за законодателни промени в Полша. Някъде по това време попаднах на книгата на американската писателка Фредерика Матюз-Грийн, посветена на жените в ситуация на избор. Открих, че макар да е написана в началото на деветдесетте, тя звучи изненадващо актуално за България днес. По някакъв начин дори изпреварва събитията: групите за подкрепа на жените, психологическата помощ, предоставяна на жените с проблемна и нежелана бременност и такива, преживели аборт, организациите, които изследват проблема и се занимават със здравна просвета, доброволческите организации за помощ на самотни майки и т.н. при нас все още са непознати. Българската жена има за първи и единствен отговор на своята безизходица правото на аборт.
Решихме да издадем книгата на български език с любезното разрешение и подкрепа на авторката. Името на Фредерика Матюз-Грийн няма нужда от специално представяне. Нейните дълбоко въздействащи публицистични текстове, посветени на православната вяра и живот, са познати и на българската публика. Като талантлив писател тя е популярна в цял свят с книгите и широката си обществена дейност. Това, което може би не е известно на мнозина, е опитът на авторката от феминисткото движение, чиято активистка е била в младежките си години, както и ролята ѝ в борбата за узаконяване на аборта в САЩ.
Надяваме се, че това издание не само ще помогне на жените, изправени пред избор, за по-задълбочено осмисляне на тяхната ситуация и възможни решения, но и ще привлече вниманието на цялото общество към тази тежка, сложна и важна тема, в чиято основа стои човешкият живот.
Абортът: да видим очевидното
Как да поговорим за аборта така, че някой да има полза? И нямам предвид медицинската индустрия. Ще се опитам да поясня въпроса, защото наистина вярвам, че може да се намери отговор – ако не напълно верен, то поне една идея по-задоволителен от този, с който работим в момента. Като казвам “полза”, разбирам две неща: от една страна, умението да формулираме проблема, а от друга – възможността някакви деца и техните майки да бъдат спасени. Двете неща са свързани почти като плода и майката: хем кръвно, хем не съвсем – знае се, че в определени случаи смесването на кръвта на детето и майката предизвиква производство на антитела, които убиват детето, а ако това не се открие навреме – и майката. Така че нека не рискуваме да смесваме двете страни на въпроса; да ги разгледаме поотделно.
Има такова мнение в съдебния процес – че най-трудно се доказват очевидните факти. Дебатите около аборта го потвърждават. Как да докажете на опонент, който не иска да му бъде доказано, че абортът е убийство? Той ще ви каже съвсем други неща – че не е убийство, защото законът не го нарича така; и защото детето не може да живее самò без майка си преди да се роди; и защото детето живее в тялото на майка си, като преди дванадесетата седмица е много (!) малко, и затова може да бъде умъртвено законно по желание, а след това, когато абортът е разрешен само по медицински показания, макар да не е много малко, е много болно или застрашава здравето на майката; и защото майката е била изнасилена или е малолетна, или е психично болна…
Всичко, което бихте казали в отговор – че убийството е действие с биологични последици, а не факт от литературата, била тя и правна; че означава насилствено умъртвяване на живо същество, а дали се санкционира от закона или не, е въпрос на обществен консенсус; че няма значение колко малко е детето, защото във всички етапи, за които става дума, то е живо същество с напълно установени, уникални биологични характеристики; че този факт не се променя от начина, по който го наричаме – ембрион, фетус или дете; че детето в утробата на майка си е малък човек в такъв период на развитие, когато има безусловна необходимост от нея, за да оцелее (като границите на този период се променят с развитието на медицината; ако преди 20 години спасяването на новородено, което тежи 600 грама, беше сензация, днес се превръща в практика) и въпросът към майката не е как ще го нарича, а дали ще се погрижи то да оцелее или ще се погрижи да го умъртви; че много родени деца и възрастни са толкова болни, че не могат да живеят самостоятелно, но ние сме съгласни, че нямаме право да ги умъртвим; че обстоятелствата около забременяването могат да са много травматични и тежки, но те не променят факта, че един човек е бил създаден и вече живее в тялото на жената, а тя решава не дали „да му даде живот”, както невярно се формулира, а дали да го остави да живее; че когато майката има психични проблеми и не разбира какво се случва, това е пак същото решение, само че ще го вземат хората, които са поели отговорност да направят нейния избор… и така нататък… Всичко това не доказва нищо на вашите опоненти. То е като да се опитвате да докажете, че сте човек. Опитайте – ще видите колко начина да се възрази на това съществуват. А довчера са съществували и закони в същата посока.
Така че истинското предизвикателство в тази полемика е как да се изкаже очевидното. Засега изглежда невъзможно, защото е тежко. По-лесно е абортът да се мисли абстрактно: като хигиена на бременността, като медицина, като култура, като социална кауза, като лозунг… В крайна сметка – като нещо, което решаваш за своето тяло, защото това си е твоят живот. Далеч по-трудно става, когато в уравнението влезе още един човек. Макар и нероден. Тежко е да признаеш проблем, който не знаеш как да решиш, а той заплашва да преобърне живота ти.
Но от друга страна – няма как да решиш проблем, който не си поставил. Затова е важен въпросът как да се изкаже достатъчно разбрано, че абортът е умъртвяване на детето преди да се роди и “евакуирането” му от тялото на майката. И този факт да бъде приет за основа на разговора относно аборта, за да може правилно да се движи този разговор към истинските интереси, които трябва да бъдат разбрани – тези на майката и на детето.
Връщам се и към втората възможна полза от разговорите за аборта – спасените жени и деца. Ако разбираме правилно аборта, този разговор става много по-труден, но и по-верен. И не непременно безнадежден. Истински безнадеждно е само положението на нероденото дете при аборта по желание; защото именно абортът по желание е предмет на този дебат.
Въпросът за аборта по медицинските показания не е по-лесен. Той може да бъде много по-жесток и драматичен, но е на друга плоскост. Тук няма общовалиден отговор; няма протокол. Никой не може да помогне на майка, която решава дали да задържи детето си с риска да умре и да остави другите си деца сираци; или майка, която знае, че детето ѝ ще бъде обречено на доживотни страдания или смърт. Затова обществото не може и да съди – нито майката, която е решила да жертва себе си, нито тази, която е решила да жертва нероденото си дете. Има обстоятелства, при които убийството няма как да бъде осъждано; такова е убийството по време на война или при самозащита. Но то си остава убийство, катастрофа, разкъсано място в душата на оцелелия, който разбира какво се е случило. Така че тук не може да се каже много. Но за аборта по желание може и трябва.
Всъщност няма аборт по желание. Жената не се стреми към аборт, а пристъпва към него поради някакви свои безизходици. Тя не иска аборт, дори когато отказва да мисли какво наистина ще се случи и се концентрира върху закупуване на чехли и нощница за болничното отделение. Не мисля, че има жена, която в собствен смисъл да “желае” аборт. По-вярно ще е да говорим за аборт по социални причини. Защото в повечето случаи, ако не във всички, решението за аборт е свързано с неспособността на майката да намери задоволителен начин да отгледа детето си и да запази положението си в обществото. Без значение дали става дума за семейни, служебни, финансови, битови или морални затруднения – всички те по някакъв начин зависят от обществото, в което живее и се опитва да се впише. Затова и обществото има място в този дебат.
Но за да има смисъл той, аргументите трябва да се поставят през истинския въпрос на аборта: дали е по-добре да умъртвим нероденото дете, което носим, или да го оставим да се роди и то (според най-често споделяните опасения):
– да бъде нежелано;
– да бъде нещастно;
– да направи майка си нещастна;
– да обрече на бедност семейството си;
– да израсне без баща;
– да израсне с нещастни родители;
– да напомня на майка си за тежък период в живота ѝ;
– да “донесе” срам за семейството си;
– да му се подиграват другите деца;
– да отнеме свободата на майка си;
– да попречи на майка си да сбъдне мечтите и плановете си.
Ако формулираме така въпроса, отговорът става по-лесен. А за да бъде проверен, нека развием още малко хипотезата: представете си, че говорите с дете, изоставено от родителите му, независимо дали е израснало в детски дом или осиновено от други хора. Съдбата на много от тези деца е тежка. Държавата ни я прави още по-трудна. Но как мислите, че ще ви отговорят такива деца, ако ги запитате какво биха избрали; дали ще са много тези, които биха предпочели да не са се раждали, или биха сложили край на живота си поради някоя от гореизброените причини? В същото време у нас около 30 000 деца на година свършват в медицинските контейнери, без да са имали възможност да стигнат до такъв въпрос. Някои твърдят, че това е цивилизованото решение.
Абортът по социални причини няма оправдание. И ако нищо друго не можем като общество, за да направим избора на майчинство желан, радостен и защитен, нека опитаме да защитим живота поне на последната позиция – тази преди медицинската кушетка. Майка Тереза имаше известна фраза, с която се бореше против абортите – не убивайте децата си, дайте ги на мен. Една държава може да направи повече от една монахиня. Въпросът е да го реши наистина. И “дайте ги на мен” да означава действителна готовност тези деца да бъдат отгледани нормално, а не унищожени по други начини, различни от аборта, но също достатъчно мъчителни.
Винаги е имало и ще има жени, които ще търсят “спасение” в аборта. В момента у нас тези жени са много. България произвежда смазващи статистики, които говорят за нагласите в обществото ни и означават, че законовите мерки за ограничаване на аборта са трудно приложими или направо невъзможни; защото законът предполага някакъв обществен консенсус, а у нас консенсусът е, че абортът е спасение. Но тъкмо тук е и точката, на която трябва да се опрем, за да преобърнем това мислене: възможно ли е друго спасение?
Днес от едната страна на този въпрос е майката, от другата – детето. Усилието е да преместим майката на страната на детето, а на другата страна да поставим себе си като общество. И да видим какво можем да направим.
Илиана Александрова
Истинските избори
Фредерика Матюз-Грийн
Година на издаване: 2022
Страници: 255
ISBN 978-954-2972-89-1
Цена: 20 лв.
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
