Издателство „Омофор“ представя „Солта на земята“ – сказание за живота на стареца йеромонах авва Исидор от свещ. Павел Флоренски
ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ ВЪТРЕШНАТА ПУСТИНЯ
Авторът на това Сказание за живота на Стареца от Гетсиманския скит йеромонах Исидор…, озаглавено „Солта на земята“ – свещеник Павел Флоренски, е познат на нашия читател от забележителната книга „Стълб и крепило на истината“ (издание на „Омофор“, 2013 г., превод от руски на Андрей Романов) и от други издания на български език.
Със стареца Исидор младият Павел Флоренски се запознава, когато през септември 1904 г. се записва студент в Московската духовна академия, след като е завършил Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“, а преди това класическа гимназия със златен медал.
Оттогава животът на П. Флоренски трайно се свързва с Троице-Сергиевата Лавра, в чиито свети двори протичат почти тридесет години от недългия му живот; тя става за него родно място, топла като паметта за детството… „Лаврата… излъчва едно тънко очарование, което ден след ден те обгръща при вживяването в този затворен уединен мир…“ Тук се среща и с други благодатни духовни старци от Зосимовата пустиня: схиигумен Герман, старец Авраамий, старец Варнава, старец Анатолий, когото и пита: „Философия или Христос?“, и от когото получава мъдър и опитен отговор… И за тези личности често става дума в следващото Сказание.
Тук, в Обителта на основателя на Лаврата, преподобни Сергий Радонежки, под благодатния покров на светеца – „игумен и молитвен застъпник на руската земя и народ“, – Флоренски намира своята обетована земя, обиква в нея всяко кътче, всяко растение, нейното лято и зима, нейната пролет и есен, не само попива неотразимото ѝ духовно очарование, но усеща и пулса на руската история, духовност, естетика, на цялостното руско битие; „тук Русия се усеща като едно цяло“, велика и могъща в съдбините си…“.
Павел Флоренски остава под духовното покровителство на йеромонах Исидор от Гетсиманския скит на Лаврата. Същевременно е и под богословското и пастирското ръководство на епископ Антоний – две различни влияния и въздействия: на учения богослов Антоний и на стареца Исидор. Взаимното им допълване и съвкупност придава на творчеството на П. Флоренски онзи духовен аромат, който отличава неговата словесност, образност и задълбоченост. В жизнения път на бъдещия свещеник Павел Флоренски „тези двама духовници изграждат у него онази единствено благодатна почва, без която, дори и при изключителните му дарби и талант, можеше да не устои…“ (игумен Андроник Трубачов).
И вече по-късно, когато е ръкоположен за свещеник през 1911 година, – свещенството става духовният център и стожер на личността му: слънцето, което осветява и освещава всичките му дарби (по В. В. Розанов). Да добавим: и трудовете му, и трагизма, и страдалческата му гибел през 1937 година.
Първо впечатление от стареца Исидор Павел Флоренски споделя в писмо до майка си от 8 ноември 1904 г.: „Ходих да навестя моя старец Исидор. Отивах към него с несигурност, а се върнах с лекота и радостно, – с душевни сили. Той е съвсем обикновен, от бившите крепостни на граф Толстой (не писателя), но много неща разбира доста по-добре от учените богослови, така че мислите ми, най-скъпите за мен, с радост изслушвам от него, – мисли, които мнозина не разбират… Отец Исидор целият е бял, ласкав и радостен – сякаш грее… Особено ме възхищава неговата детскост…“
Флоренски прекарва под попечението на Стареца през последните четири години от живота на йеромонах Исидор.
Старецът Исидор умира на 3 февруари 1908 г. на около 84 години.
И ето вопълът, с който неговият духовен син започва това Сказание за живота на Стареца:
„Няма го отец Исидор; почина, отиде си от нас. Благоухаеше като цветец – и е тъжно сега, когато увехна. Светеше ни той, като ясно слънчице, – и помръкна светлината. Беше твърдина на вярата, къде е сега опората ни?…“
Сякаш започва руска народна приказка. Или оплаквачка. Но не е. Не е и животоописание.
Павел Флоренски избира жанра сказание като най-добре съответстващо на облика, същината и излъчването на благодатния Старец. Сказовата традиция в руската книжовност иде от традиционното народно устно разказвачество (няма да кажа повествование), влязло в литературата (Н. Лесков, Н. В. Гогол и др.), и пресъздаващо живата спонтанна реч на разказвача. В нея се смесват нелитературни с книжовни думи, с устната говорима реч, – сякаш самият „сказ“ се втурва в случката, в спомена, в разговора, с неудържимото желание да изприкаже протяжността на живота!…
Та затова – в този сказов дух, – и ти, „братко читателю“, на много места в книгата ще срещнеш подобните на това обръщения: „любезни читателю, търпеливи читателю, мъдри читателю, благочестиви, любознателни, снизходителни, благосклонни, смиреномъдри и др. читателю…“, – докато авторът ни „известява, предуведомява, обяснява“ кой и какъв е бил неговият духовен старец Исидор…
Кой е старецът Исидор?
Благостен духоносен старец, просветлен от даровете на Светия Дух? Или прозорлив мъдрец? Или юродив ради Христа? Или потомък на княжески род? Или убогият Сидор? Или грижовният покровител на грешници и бедняци? – Кой е Старецът, авва Исидор, духовният молитвен отец на Павел Флоренски, повлиял решително и благотворно върху духовното му израстване?
Отговорите на тези и други въпроси на „боголюбивия читател“ Павел Флоренски живописно е пресъздал в двадесетте глави на сказанието „Солта на земята“. Ще тръгнеш от малката като детска играчка къщица-килия на стареца Исидор, свряна вдясно в ъгъла до зида на манастира. Ще видиш двете отшелнически „пустини“ – „пустыньки“, на Стареца – „външната пустиня“ и „вътрешната пустиня“, където той се уединява за молитва и духовни размисли… И всичко тук, досущ миниатюрно и бедно, има своето богато символическо значение, ознаменувано от Стареца с имена и събития от Свещената и Църковната история… – Той най-ὸбично ще те разведе, ще ти разкаже и покаже всичко, накрая ще те нагости с чай и каквото дал Бог.
Свещеник Павел Флоренски
Духовният старец, отец, авва е дар от Бога. Неговата духовна мъдрост, прозорливост, молитвена вглъбеност и особено любов и грижа за хората са дарове на Светия Дух. Вътрешни и скрити. Можеш да си спокоен: в неговата поука, или съвет при изповед, или отсъда, или застъпничество, или само в неговия ясен проницателен поглед, който те пронизва, е събрана и отложена вековната духовна санкция на свети отци, подвижници, пустинници.
Вслушан в небесните нашепвания на Духа, и без да се е отличавал с нещо външно забележимо, животът на стареца Исидор е Богожитие, духовно познание на Бога. Умеел е богомъдро да скрива дарбите си и непрестанното си молитвено служение.
„Впрочем за най-важното в отец Исидор – разказва Сказанието, – разбирай неговия молитвен подвиг, даже не знаеш какво да кажеш…“. – За него молитвата е била нещо естествено и незабележимо като дишането. – „На всеки от нас ни се струваше, че отец Исидор не прекратява молитвата си нито в разговор с някого, нито в домашните си грижи; обаче никой и не посмяваше да го пита за това“.
В ъгъла на своята „вътрешна пустиня“ дълго време се е молел коленопреклонно на голям камък, съ-ревностно подражавайки на преп. Серафим, Саровския Чудотворец. На всяка всенощна служба и на всяка литургия е стоял на колене върху студения под в долния етаж на храма „Св. Филарет Милостиви“. И в непрестанно помнене на името на Господ Иисус Христос.
Бивал е понякога неугледен, понякога странен; оставал е неразбиран и пренебрегван дори от събратята си монаси. – „Но толкова по-лъчезарно сияе светлината на Стареца в нощта на неразумието“.
Но затова пък – бил е приятел и покровител на грешници, на бедни, немощни, нищи духом, молитвен застъпник и изповедник на заблудени… „Силата Божия в немощ се познава…“.
Св. Варсануфий от Газа казвал на учениците си, че той се грижи за тях повече, отколкото те самите се грижат за себе си: „Аз разперих крилете си над вас и вземам вашето бреме… Вие сте като някой, седнал под сенчесто дърво… Аз с радост ще положа живота си за вас“. – Подобно на Иисус Христос, Добрият Пастир.
„Повтарям ти, любезни читателю, че силата на авва Исидор беше не в мъдрото слово, а в духовната с и л а , която съпровождаше думите му, най-обикновените даже. Но ако все пак любопитстваш да знаеш за какво разговаряше отец Исидор, ето на, ще ти приведа по-нататък няколко примера; но при четенето им ти трябва здраво да държиш в ума си, че думите на авва Исидор, взети извън неговата реч, няма да запазят в себе си почти нищо Исидоровско – и ще увехнат, както гълъбово-синичките цветчета на лена, отронили се от стеблото“.
Венета Дякова, преводач
8 септември 2020 г.
Рождество на Пресвета Богородица
