Излезе от печат сборникът „Дневникът на Етерия. Поклонение до Светите земи“
Излезе от печат новият сборник „Дневникът на Етерия. Поклонение до Светите земи“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Съставител на сборника е доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски), преподавател по литургика в Богословския факултет на СУ.
Сборникът е съставен след близо двугодишна работа по проект при Фонд „Научни изследвания” на СУ „Свети Климент Охридски”. В научния екип на сборника се включват преподавателите от Богословския факултет: доц. д-р дякон Иван Иванов, доц. д-р Екатерина Дамянова, доц. д-р Костадин Нушев, доц. д-р Андриан Александров и Димитър Шишиев – автори на статии, както и гл. ас. д-р Иван Илиев – преводач на латинския текст в Първа глава, гл. ас. д-р Димитър Димитров – богословски редактор и гл. ас. д-р Росен Русев – коректор на гръцките текстове, които дадоха своя научен принос.
Повод за съставянето и издаването на този сборник е наличието на истински и фундаментални свидетелства на изворите, които са основа за научната и преподавателска дейност в тази насока, какъвто е и Дневникът на Етерия. Изключително важни са изворите от раннохристиянската епоха на формирането на християнския култ и богослужебните последования на Църквата, особено в периода от I до IV век, считан от изследователите като основен и най-важен, в това число – творенията на източните и западни църковни отци и писатели от периода II-V век. В този смисъл сборникът съдържа раннохристиянските сведения за богослужението на Църквата по свидетелствата на един от най-ценните извори в тази насока – Пътеписа (Дневника) на Етерия – „Peregrinatio ad Loca Sancta”.
Този извор за първи път е преведен от латински на български език и се издава с научни коментари и бележки. Текстът на Пътеписа на Етерия се определя като литургичен извор, принадлежащ към западните църковни писания от периода ІV-V век, предвид произхода на автора, но реално той предава богослужебните последования на Изтока, по-специално в Йерусалим през IV век, и се оказва основен писмен паметник, свидетелстващ за развитието на богослужението (предимно предпасхалния и следпасхалния период). Според традицията Етерия е позната като богата аристократка от Галия, и/или като монахиня.
Както свидетелства текстът на Дневника, в края на ІV век Етерия е посетила Светите земи и описала богослужебната традиция на Йерусалимската църква. Споменава се за събития, свързани с живота и делото на Иисус Христос и Неговите ученици, както и за определени места, където Той е извършвал своята дейност. Описва се храмът „Възкресение” (Анастасис ) и Мартириума на Голгота. Петкорабната базилика, която се наричала „Голямата църква” (Ecclesia maior) е наречена Мартириум, защото тя се намирала на Голгота, зад мястото на кръста (ad Crucem). Между Анастасиса и Мартириума имало вътрешен атриум с Голготската скала и Кръста. Споменава се храмът „Свети апостоли”, построен на Сион на мястото, където Светият Дух слязъл на Петдесетница, храмът на „Св. Лазар” във Витиния и базиликата „Рождество Христово” във Витлеем. Имало храм на планината Елеон (in monte Eleona).
Изучаването на този извор е истинско предизвикателство пред изследователите. Всички богослужебни последования по Светите земи, отразени в Дневника на Етерия, и литургичните специфики, откриващи се в тях, се интерпретират и изясняват в контекста на литургичната традиция и според особеностите на богослужението на Църквата, наложени с течение на времето – теорията и практиката – от най-ранния християнски период до днес. Литургичните особености се откриват в някои важни за науката моменти от Пътеписа на Етерия, които тук се цитират и интерпретират на основание на съвременните изследвания и в полза както на тесните специалисти, така и на незапознатите, както за изследователите и преподавателите в тази област, така и за студентите по богословие.
Информацията от това изследване и тази публикация са принос в богословската наука. Този древен извор дава сведения, отнасящи се до литургичното, библейското, пастирското, нравственото, аскетическото, историческото и археологично наследство. На основание на многото направени конвенционални изследвания в науката, свързани с Пътеписа на т.нар. монахиня Етерия, и с инструментариума на съвременното научно-изследователско поле, този извор се популяризира и в България и се публикува със съответните научни-критични текстове, коментари и анализи, които, от една страна, ще запълнят липсата на информация за този писмен паметник в нашето научно престранство, а от друга – ще допринесат за допълнително обогатяване на познанието за древната литургическа и богослужебна практика на Църквата.
Изследването има за цел популяризиране на древния литургичен извор „Peregrinatio ad Loca Sancta” – „Поклонение до Светите земи” (от IV век), познат като “Peregrinatio Aetheriae”, “Itinerarium Egeriae” – „Дневникът на Етерия”, сред академичната общност – студенти, преподаватели и изследователи, както от областта на богословието, така и от други хуманитарни науки в страната и чужбина.
Съчинението дава ценни сведения за богослужението, народите и религиозните особености, географията, селищата и демографията по Светите земи в този период. Основният фрагмент от текста е първият известен Пътепис в историята на християнското поклонничество, съставен лично от поклонничка в Светите земи по време на нейното пътуване.
В края на ІV век Етерия предприема дълго поклонническо пътуване до Светите места в Йерусалим и изключително подробно описала последованията, използвани в Йерусалимската църква по отношение на богослужението, на Литургията, на празниците, на особеностите за празнуването на Пасха – Възкресение, Възнесение, Рождество Христово, практиката в служението на свещенослужебните и църковнослужебните степени, живота на монасите и техните общности, особеностите на Евхаристията и на свързаните с нея тайнства, предимно Кръщението, светите места, храмове и светилища, молитви и обреди.
Текстът на Дневника на Етерия съдържа 49 глави и се дели на две основни части. В първия раздел на Дневника – „Peregrinatio ad Loca Sancta“ хронологично се описват пътуванията на Етерия от Йерусалим към други места, засвидетелствани в Свещеното Писание – от Египет през Синай, в провинция Арабия, към Сирия и Мала Азия (глави: I-XXIII). Втората част „De operatione singulis diebus in locis sanctis“ представлява описание на богослужението в Йерусалим (глави: XXIV-XLIX). Според тази информация в текста пътешествията-поклонения формално може да се разделят на четири по-големи пътувания, с особен акцент върху йерусалимската литургична практика. Първото пътуване, декември 383 г. – започва от Синай, минава през Фаран, Клизма, Арабия и завършва в Йерусалим. Второто пътуване – през февруари 384 г. Етерия достига планината Нево. Третото пътуване в края на февруари и началото на март 384 г. Етерия прави поклонение в Карнея, където се намира гробът на Йов и в Тесви – градът на Илия. По време на четвъртото пътуване от 25 март 383 г. до април 384 г. Етерия отива в Месопотамия, от Антиохия до Едеса, където се покланя на храма на св. ап. Тома и предава историята за цар Авгар, връща се отново в Антиохия, пътува до Константинопол, минавайки през Тарс, Селевкия и Халкидон.
През 1884 г. италианският учен Джан Франческо Гамурини открива в манастирската библиотека на град Арецо в Италия ръкопис от XI в., известен като Codex Aretinus, който съдържа и едно неизвестно дотогава описание на поклонническо пътуване до Светите земи (Peregrinatio ad Loca Sancta), осъществено в периода 381-384 г. , (16 декември 383 до юни 384 г.) в Йерусалим . Самият Дневник на Етерия съдържа информация, насочена към „сестрите на поклонничката“ – монахини или вероятно родственици – съществуват и двете предположения.
Изследователят Гамурини свързва Етерия с поклонницата Силвия Аквитанска, канонизирана за светица, сестра на Руфин († 396). Вероятно тя придружавала в Светите земи епископа на Еленопол св. Паладий и била спомената в неговия „Лавсаик” написан около 400 г . Под покровителството на “Palestine Pilgrims’ Text Society”, се появява английски превод с бележки, направен от J. H. Bernard. През 1903 г. Marius Férotin излиза с твърдението, че всъщност авторът на писмата е Етерия или Егерия, известна от писмо, писано през VII век от галицийския монах Валерио от Биерзо (S. Valerio del Bierzo) († 695), светец на Западната църква, където тя се споменава като блажена . Поради подробните литургични сведения, които дава Етерия, вероятно тя е била много близо до свещенослужителите по време на извършването на богослужебните последования. Това дава повод да се изкаже хипотезата, че тя е била дякониса в Йерусалимската църква.
В началото, поради малкото сведения, се считало, че текстът на Дневника на Етерия е анонимен. Той, според откривателя му, бил написан в Константинопол вероятно през 395 година, една година преди Руфин да бъде убит. В началото на ХХ век, от едно неизвестно до тогава писмо от VІІ век написано от испанската монахиня Валерия, в което цитира част от Пътеписа, става ясно, че истинският автор на Пътеписа е „девственица – virgo” и се нарича Egeria или Етерия (Aetheria). Това е свидетелство за запазените все още в онзи период харизматични степени в Църквата, свързани с посвещение и изпълнение на евангелските закони, за които се споменава още в Деяния Апостолски и първите писмени извори.
Освен вече познатият ни ръкопис, още няколко фрагмента от Itinerarium Egeriae са намерени в два други ръкописа. През 1909 г. Donatien de Bruyne публикува единадесет много кратки фрагмента от Пътеписа, открити в т.нар. Codex Matritensis Toletanus 14.24 от IX век, съхранен в Националната библиотека на Мадрид. По всяка вероятност те представляват част от топографски бележки. Счита се, че запълват празнината между глави XVI.4 и XVI.5. Още по-скорошно откритие прави палеографът Й. Алтуро , намирайки два по-големи фрагмента в ръкопис от частна колекция в Мадрид, които той датира от около 900 г. Първият фрагмент, от едната си страна, обхваща участъка от последната дума на глава XV и първите няколко реда от глава XVI. От другата страна има пасаж, който очевидно обхваща празното място между глава XVI.4 и глава XVI.5. Вторият фрагмент, подобно на първия, има сходен пасаж, който най-вероятно е от същата част на текста. Последната част на глава XVI се намира на обратната страна на фрагмент 2. На места фрагментите са трудни за превеждане и не ни дават никаква допълнителна информация за автора или датата на написване.
Разновидностите на името на авторката на Пътеписа са различни: Echeria, Etheria, Aetheria, Eucheria, Egérie, Aitheria, Silvia, Periegetica, Aquitana, Ījīrīyā, Īthīrīyā, Īyūthirīyā, Sīlfīyā.
