Сборникът „Свещеното Писание в църковното предание“ излезе от печат
От печат излезе новият сборник „Свещеното Писание в църковното предание“ (изд. „Омофор“) със съвременни изследвания в областта на библейското богословиe. Включените доклади са изнесени на научната конференция, проведена през октомври 2014 г. по инициатива на катедрата Библейско и систематическо богословие на Православния богословски факултет (ПБФ) на Великотърновския университет.
Изследванията поставят определени теоретични и практически предизвикателства пред православната библеистика, които изискват анализ и решения. Църковното предание е непосредствено обвързано със Свещеното Писание. Във вероизповедта на Църквата те са неделимо цяло и осветляването на тези вътрешни взаимовръзки са особено важни за тяхното разбиране.
Сред авторите в сборника са преподаватели и докторанти от ПБФ, Богословския факултет на СУ и катедрата по теология на Шуменския университет, както и библеисти от Гърция, Македония и Румъния.
Представяме ви кратък откъс от изследването на доц. д-р Димитър Попмаринов „Жребият в Свещеното Писание като израз на Божията воля“…
Употребата на жребий в Новия Завет
В Новия Завет се потвърждава и продължава старозаветната практика за хвърляне на жребий. Основното значение на жребия в Новия Завет е „част, предназначена за някого“. Това е нещо, както и в Стария Завет, което е дадено, отколкото спечелено. То е дадено от Бога! В този смисъл думата показва свободата на Божията воля. И докато в Стария Завет думата изразява поетично състоянията на „предаваме се“, безсилие пред Бога, съотнесена към Христа тя е израз на Неговото смирение и покорност пред силните на деня (Марк. 15:24). Думата се обвързва също така и с делегиране на права – новосъздадената общност избира заместника на Юда Искариот (Деян. 1:26). В евангелието според Лука бащата на св. Йоан Кръстител, свещеник Захария, е определен чрез жребий да прикади в храма – както „е обичай у свещениците“ (1:9). Има два случая, когато на вярващите се отрежда жребият да бъдат сред осветените. В първия случай това е защитата на св. апостол Павел пред цар Агрипа (Деян. 26:18). Той изяснява случая на своето обръщане и думите на Господа към него, когато Той го праща при езичниците и му казва: „чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие (буквално и жребий) между осветените“. Във втория случай той засвидетелства благата, които получават повярвалите в Иисус Христос, които отново определя като наследство, жребий. Тук отново основната идея по отношение на жребия, наследството е, че то не е заслуга на човека, а е дадено от Бога. Затова се иска и благодарност от повярвалите за този даден им жребий да участват в „наследството на светиите в светлината“ (Кол. 1:12). Тук е и една от разделителните линии между юдеите и новопоявилите се християни. За юдеите решаващ е въпросът дали те имат дял [1] у Мойсей, а за християните решаващ е въпросът за Божия дар, т.е. делът, който Той им е отредил (Деян. 8:21), заради вярата им.
Свидетелства за употреба на жребий в древната Църква
Непосредствените продължители на апостолското предание св. Игнатий Богоносец и св. Поликарп Смирненски запазват същото тълкуване и разбиране за жребия както в Новия Завет. Когато те засягат новозоветните откъси, те ги разширяват и обясняват. Свети Игнатий има четири позовавания на „жребий“. Най-ясно като жребий е изразено това, свързано с посланието му до ефесяните, където той дава за пример силната вяра на ефесяните в Иисус Христос и тяхното единомислие с апостолите [2]. Там той желае да получи същия жребий като тях. Тук жребият може да бъде разглеждан като мисълта за неговото мъченичество, желанието му да бъде при Бога. На друго място, в Посланието му до филаделфийците по-скоро става дума не за мъченичество, а за жребий, разбиран като отреден му дял, състояние, което ще има в степента на духовно съвършенство, до което се е издигнал чрез единение с Иисус Христос [3]. Тези светоотечески откъси онагледяват наследената от Свещ. Писание традиция за разбиране на думата жребий. Изведена от чисто материалното си разбиране по време на Стария Завет, приета и издигната в преносно значение в Новия, в първите светоотечески писания тя вече е одухотворена и носи идеята за духовните блага – както за личния дял, така и за дела на общността в духовното царство на Бога…
Бележки
1. Послания святого Игнатия к Ефесянам. Сб. Ранние Отцы Церкви. Антология. Брюссель, 1988, с.106.
2. Пак там, с.130.
3. Ср.: Hebrew and Chaldee Dictionary. In: Strong’s Concordance of the Bible, Hendrickson publishers, p. 77.
