„Седем кратки беседи за езика“ от Джонатан Дън: Човекът като дума в процес на създаване
Толкоз различни думи има в света,
и ни една от тях не е без значение
(1 Кор. 14:10)
Каква е нашата роля в света – да бъдем създатели, да бъдем съвършени или безгрешни?
Завършил класическа филология в Оксфорд, преводач от български, галисийски, испански и каталонски език, автор на четири книги за езика и иподякон на Българската православна църква, Джонатан Дън ни убеждава, че е достатъчно да бъдем преводачи на това, което се случва в света.
В своята последна книга „Седем кратки беседи за езика“ (в брилянтния превод на Цветанка Еленкова), той изгражда една съвсем различна парадигма на човешкото пътуване към Бога. Пътуване, в което даваме и получаваме смисъл, в което оставяме егото да си почине, за да осъзнаем, че не пътуваме сами.
Важно е не само да видим и да следваме ориентирите, важно е и да ги търсим отвъд хоризонталната линия. Само тогава можем да открием смисъла и да го преведем. Да минем по вертикала извън времето, да поемем дълбоко въздух и да не издишаме, докато не преведем и последната страница. Какво друго е преводът, освен живеенето на дарения ни живот?
Затова и преводът за Джонатан Дън е толкова естествен, колкото и самото същество на човека. Всички сме преводачи – и писателите, и откривателите, защото Първоизточникът е само един. Ние не сме източниците, а само поклонниците, които превеждат Божието Слово, чрез дарбите, които са ни дадени:
„Ако сме готови да погледнем отвъд простите привидности, да погледнем под повърхността, да влезем в думите, сякаш са здания и да се възхитим от тяхната конструкция, от техните колони и канелюри, от техните нефове и абсиди, да ги обърнем, да видим как се променят под ъгъла на светлината, ще се сдобием с нова перспектива. Но сигурно е, че не ние сме сложили тази информация в думите, както не ние сме създали планетата, на която живеем. Те вече са били тук преди да се родим. Затова езикът и заобикалящата среда имат много общо помежду си. И двете съдържат скрито значение, което бавно ни се открива, когато имаме уши да слушаме.“
Когато сме дълбоко поразени емоционално от някакво събитие, най-често отронваме: „Нямам думи…“. Джонатан Дън не само ни дава точните думи за всяко наше духовно преживяване, но и ни предлага нов поглед върху тях. За него думите имат свое собствено съществуване. Живото слово е съвсем буквално: „…думите са живо същество, което, подобно на цялото творение, говори свой собствен език, език, за който не сме вещи и който като поклонници трябва да научим, ако някога въобще се надяваме да открием смисъла под повърхността…“.
В търсене на същия този смисъл под повърхността, авторът е напълно откровен със своите читатели:
„Иска ми се да завърша тази книга с предположението, че Христос е дошъл на земята не само за да превежда за нас смисъла на живота чрез притчи, но също, за да ни преведе при нашата смърт. Ние сме думи в процес на създаване.“
„… и ни една от тях не е без значение…“ (1 Кор. 14:10).
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков;
За онлайн поръчки от сайта на издателство „Омофор“: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
