Без страсти



Хора, въпросът за абортите е много сложен и комплексен. Страхувам се, че ако продължи да се развива по този начин и да не се обсъжда, ще прeлети като „фазерно платно над Париж” и ще се отложи в някоя папка на нашето забързано ежедневие.

Е, трудно е да се надяваме на държавата да подеме и да реши този въпрос съобразно сложилата се ситуация и съобразно съвременното мислене и религии на своите граждани. Но Църквата по най-цивилизован начин може да покаже това, което знае, и това, което може. И съвсем друг е въпросът, дали тя има или няма авторитет у нас.

Какво може да каже Църквата? Тя може да каже това, което нашата държава не може да каже, понеже не знае или не иска да знае или да каже.

Църквата може да каже, какво е човек, какво е живот, какво е смърт. Тя може да каже какво е света и как да живеем в него, какво е Бог и как да общуваме с Него. Църквата може да ни каже какво е радост и какво е щастие, какво е брак и раждането на деца от него. Тя може да ни каже какво е любов, какво е истина и какво е лъжа.

Хора, чували ли сте тези неща от Църквата?
Имате ли отговори на тези неща?
А дали сте се вслушвали?

Нека да не почваме с гръмките анатеми и забрани. Тези „килъри” сами са се осъдили на отлъчване, а и са малки звена в тази неизяснена обществена кланица.

Всички сме виновни в това. Нека да съжалим себе си и всички наши сънародници, и специално лекарите. Целият народ трябва да се покае в това безумие. Нека да помислим как да се оправим, какво да направим откъде да започнем.

Радвам се, че започна разговор по тази тема и в същото време, като чета коментариите на материалите, се огорчавам от дребните претенции и закачки. В това дело можем да се обединим и да покажем своята вяра, своя живот и своя образ на мислене.

Повярвайте, ще се намерят хора, които ще се вслушат и ще чуят.

Това можем ние като Църква.

Повече по темата вижте в списание Среща, бр. № 3, „Аборт и допустимата контрацепция”

С уважение: прот. Василий Шаган

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. дкалчева каза:

    Присъединявам се към всяка една от думите на отец Василий Шаган, които прочетох по-горе!…

  2. Idiot каза:

    Ех, дядо Василие, Златни ти ръце и уста! Види се, че не ги ползаш само ти, но и Някой Друг!

  3. ЛюбимеЦ каза:

    Да,за В.Шаган могат да се кажат само хубави неща.
    Като пастир наистина е превъзходен.

  4. Владислав каза:

    Само искам да вметна, че за да се оправим, наистина трябва да помислим „откъде да почнем“. Но затова първо ни е нужно да знаем къде сме застанали, откъде идваме и къде отиваме – една основна ориентация.
    А за да се получи тази добра ориентация, е нужна и малко повечко информация…
    Ето и аз предлагам малко такава:
    http://vladimitev.hit.bg/avtorski/Intro_Aborti_i_Hitler.htm
    А вече това – да се обединим и да „покажем своята вяра, своя живот и своя образ на мислене“, е просто задължително, за да „се намерят хора, които ще се вслушат и ще чуят“ мнението ни като Църква. Но за да се обединим, е нужно да знаем – откъде да започнем, нали? Аз тъпо и консервативно за някои, може би (по православному?…) – предлагам, да се обединим първо около своя духовен наставник, около своя енорийски свещеник, около своя епископ. И вече в така обединената Църква да се опитаме заедно да работим – колкото и да ни е трудно заедно. А не, например, да нападаме някой си владика (даже не и нашия), без при това даже да се поинтересуваме какво ли мисли духовникът, чиято РАБОТА е да ни даде съвет (както и наша – да го поискаме). А когато пък някой ни напомни за странния ни пропуск – да казваме, че това са, общо взето, празни работи; а ние сме над тях.
    Накратко: където няма църква (!), там има една крещяща тълпа от „високодуховни“ праведници и… няма кой да бъде слушан. Та – да пазим Църквата, предлагам аз. Тя е вечна, а епископите й се сменят.