Без страсти



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. дкалчева каза:

    Присъединявам се към всяка една от думите на отец Василий Шаган, които прочетох по-горе!…

  2. Idiot каза:

    Ех, дядо Василие, Златни ти ръце и уста! Види се, че не ги ползаш само ти, но и Някой Друг!

  3. ЛюбимеЦ каза:

    Да,за В.Шаган могат да се кажат само хубави неща.
    Като пастир наистина е превъзходен.

  4. Владислав каза:

    Само искам да вметна, че за да се оправим, наистина трябва да помислим „откъде да почнем“. Но затова първо ни е нужно да знаем къде сме застанали, откъде идваме и къде отиваме – една основна ориентация.
    А за да се получи тази добра ориентация, е нужна и малко повечко информация…
    Ето и аз предлагам малко такава:
    http://vladimitev.hit.bg/avtorski/Intro_Aborti_i_Hitler.htm
    А вече това – да се обединим и да „покажем своята вяра, своя живот и своя образ на мислене“, е просто задължително, за да „се намерят хора, които ще се вслушат и ще чуят“ мнението ни като Църква. Но за да се обединим, е нужно да знаем – откъде да започнем, нали? Аз тъпо и консервативно за някои, може би (по православному?…) – предлагам, да се обединим първо около своя духовен наставник, около своя енорийски свещеник, около своя епископ. И вече в така обединената Църква да се опитаме заедно да работим – колкото и да ни е трудно заедно. А не, например, да нападаме някой си владика (даже не и нашия), без при това даже да се поинтересуваме какво ли мисли духовникът, чиято РАБОТА е да ни даде съвет (както и наша – да го поискаме). А когато пък някой ни напомни за странния ни пропуск – да казваме, че това са, общо взето, празни работи; а ние сме над тях.
    Накратко: където няма църква (!), там има една крещяща тълпа от „високодуховни“ праведници и… няма кой да бъде слушан. Та – да пазим Църквата, предлагам аз. Тя е вечна, а епископите й се сменят.

Споделете в социалните мрежи