Вагонни спорове
Със скандал, или поне с неприятен остатъчен вкус у зрителите започва мандата си новият предстоятел на подворието на Руската църква в България игумен Филип. Снимките от честванията на паметта на приснопаметния архиепископ Серафим Соболев в София, показващи живописен отбор нашенски архонти (всъщност, защо не използваме, вместо гръцкия термин, хубавата българска думичка "юнаци"?) строени на първа линия в руския храм, предвидимо възмутиха мнозина в нашата църква.
Бяхме свикнали досега на подобни снимки да виждаме юнаците-архонти единствено в компанията на някои наши архиереи – и пак си се възмущавахме, но локално, поместно и някак битово. С навлизането на архонтското начало в Руското подворие, аз лично се почувствах някак предаден – досега поне си мислех, че на територията на РПЦ нашите парвенюшко-църковни номера няма да минат. Уви, оказа се, че глупостта вирее и на полетата на братската дружба, славянското единство и международното положение.
Нека в самото начало да направя една важна уговорка – проблемът не е в присъствието на въпросните индивиди на църковната служба. Вратите на нашите храмове са отворени за всички. Скандалът е предизвикан от допускането въпросните индивиди да се появят в храма в пълното си бойно снаряжение – разбирай, нагръдници и прочие кинкалерия. Никой нямаше да направи на въпрос участието на архонтите в богослужението; дори връчването на църковен орден на Ованес Мелик-Пашаев щеше да бъде най-нормален акт на благодарност за благотворителната му дейност от страна на Руската църква – но всичко това, при условие, че живописната групичка беше помолена учтиво да прибере лъскавите тенекийки от реверите си в джобовете на фраковете, поне докато трае службата и журналистите щракат с фотоапарати. Извън протокола, на групичката с фраковете можеше и шеговито да се напомни, че учебният театър на НАТФИЗ се намира малко по-надолу по "Раковски"… Но млъкни, сърце.
Пропускът на игумен Филип е дребен, но на фона на изострената чувствителност и непоносимост сред българските вярващи на тема "архонти", последвалото му обяснение в отворено писмо към Патриарх Максим по-скоро замазва същинския проблем, като прехвърля отговорността за случилото се в благодатната, но недалновидно избрана нива на злонамерената местна журналистика. Енергичното отричане, че РПЦ подкрепя института на архонтството и позоваването на близостта с братския български народ нямаше да са необходими, ако подворието беше положило минимални усилия дразнещите братския български църковен народ архонтски символи да не се бяха появявали изобщо в руския храм. Ако утре видим снимки на хора в масонски престилки и с пергели по реверите да стоят благочинно в красивата руска църква, едва ли отново злобните местни журналисти ще са виновни за неизбежното (и необходимо) в случая възмущение.
Замазването на проблема обаче очевидно е била водещата стратегия в случая, след като е продължило и с буквалните технически средства на графичното редактиране на снимките от събитието – както забелязаха в един независим православен сайт, от официалната интернет-страница на подворието са си позволили да обработят снимката на Ованес Мелик-Пашаев така, че да не личи архонтският му нагръдник. А това, батюшки, във всички поместни църкви се нарича "лъжа". На руски – "ложь". И едно писмено обяснение от страна на извършителите на това действие лично за мен би било доста по-душеполезно четиво от декларациите за "дружеските връзки" от отвореното писмо на игумен Филип.
Ако графичният редактор Photoshop можеше да се използва толкова лесно за решаване на трудни църковни ситуации, бъдете сигурни, че и ние щяхме да се сетим – така например снимките от нашенските архондисвания щяха да изглеждат като невинни сбирки на лекари-общественици, тамплиерските ритуали с участието на български митрополити – като мило тържество с водосвет при доброволците от Българския червен кръст, а целуването на ръката на папата от един наш епископ – като новогодишна сценка с Дядо Коледа.
"Споровете в купето са последното, което ни остава, когато пиенето свърши" – пееше Макаревич от "Машина времени" – група, продуцирана на времето от същия този Мелик-Пашаев, понастоящем – архонт и собственик на "Жокер медиа", от чиято бяла риза архонтският знак е бил старателно замазан от блюстителите на "дружеските връзки с братския български народ". Споровете и оправданията за това чии са архонтите и кой ги приема или не, не са ни необходими – точно заради въпросните дружески връзки. И, което е по-важно – заради възможността заедно, български и руски православно вярващи, да изчистим църковното си пространство от недомислици и излагации – да го изчистим, но без Фотошоп. Завършвам с куплет от същата тази песен на "Машина времени" с уместното в случая напомняне: пътищата са открити, но билетът си има цена.
Один говорил: нам открыты дороги
На много на много лет
Другой возражал: не так уж и много:
Все дело в цене на билет.
(Машина времени, Разговор в поезде)
Наистина беше доста неприятно преживяване, голям проблем се оказаха руските „духовници“! След Хегемон Исидор – изпратен за една година от Йерусалим защото е нападнал физически един гръцки монах, сега Хегемон Филип, кой знае защо, изпратен от Рим. А както знаем в Рим е имал изключително близки приятели от Ватикана, което е добър знак, защото е доказателство че е человеколюбив, което е потвърдено през миналата седмица!
Честно казано не мога да разбера от какво се възмущава Пламен – от архонтските знаци, от прикриването им или от допускането на това от руснаци. Ако е от първото, то веднага ще му кажа, че има смесване на чистото християнство – дано о.Павел Стефанов не ме обвини в неофитство – с много нехристиянски и дори противохристиянски по историческа традиция символи, личности , изказвания, идеи и представи. Ако е за замазването на знаците – та кой не го прави по света от стилистична гледна точка. Ако се възмущава, че руснаците са допуснали това – руснаците са допуснали много неща в България в течение на няколко века само и само да им се запази бизнеса и влиянието у нас. Та Пламен, който мисля за грамотен човек не бива да се чуди на такива работи – има опит и следва да му е ясно, че религията у нас е бизнес на неверници и непосветени в религиозните представи и история на вярата и важното е да се крепи единството ни чрез религиозния институт и братството със сродните народи. Мистика и ритуал ООД!
„В края на месец юли 144 г. сл. Хр. Маркион, богат християнин-корабовладелец, пристигнал от Синопа, пристанище на Понт (край бреговете на Черно море), застанал пред презвитерите на християнската община в Рим, за да изложи учението си с цел да спечели поддръжници за своята кауза. В продължение на няколко години той бил член на една от римските църкви и бил доказал искреността на вярата си, правейки ЩЕДРИ ДАРЕНИЯ. Без съмнение той бил УВАЖАВАН ЧЛЕН на християнската община.
Но това, което сега той обяснявал на презвитерите било така чудовищно, че те били потресени! Изказването приключило със сурово отхвърляне на Маркионовите възгледи; той бил официално отлъчен от Църквата, а неговият ЩЕДЪР ПАРИЧЕН ДАР-ВЪРНАТ…“
Източник: „Маркион и канонът на новозаветните свещени книги“, доц. д-р Емил Трайчев
Като гледам нашите, а и „братските“ йерарси от соц. школата правят всичко възможно за да пропъдят „наивниците“ от храмовете, които и без друго са доста празни, за да не се пречи на бизнеса и далаверата. Ние вече бойкотирахме българската църква в Германия по тази причина.
Интересно изказване е направил Светейшият ни по повод честванията за Архиеп. Серафим Соболев: „Владика Серафим беше рядък пример на свят, благодатен йерарх с чиста пастирска съвест.“
Значи чистата съвест, която сама по себе си далеч не е белег за високи духовни дарове, каквито е имал приснопаметния дядо Владика, се оказва онова рядко нещо, с което нашите йерарси не могат да се похвалят. Кой където го стяга чепикът… Какво ли ако вземе да възкръсне и да им каже какво мисли за тях! Жив ще го закопаят, да не пречи.
[quote name=“dnikolov“]“В края на месец юли 144 г. сл. Хр. Маркион, богат християнин-корабовладелец, пристигнал от Синопа, пристанище на Понт (край бреговете на Черно море), застанал пред презвитерите на християнската община в Рим, за да изложи учението си с цел да спечели поддръжници за своята кауза. В продължение на няколко години той бил член на една от римските църкви и бил доказал искреността на вярата си, правейки ЩЕДРИ ДАРЕНИЯ. Без съмнение той бил УВАЖАВАН ЧЛЕН на християнската община.
[/quote]
Николов,
С моите уважения към автора на цитата за Маркион не е ясно от текста как така няколко години той бил уважаван член на Римската църква и неин дарител, а в същото време никой не бил знаел неговите възгледи за два бога – на Стария и Новия Завет, които той несъмнено разпространявал.
За да научите повече за Маркион, прочетете тази книга:
http://omophor.com/?p=126
Не виждам какъв е проблемът!? Защо се противите на подобни мероприятия. Та нали това въвежда хората в храмовете… Те не отиват за друго, освен да палят свещи, да видят новите одежди на дедо владика, да видят самия дедо владика, да похапнат от празничните корбан байрями, да послушат фалшиво оперно пеене на непознат и неразбираем език… и още, и още. С какво тази средновековна палячовщина се различава от посещението на един епископ в дадена енория… та го посрещат, та камбани му бият, та го обличат, та го сабличат, та той десет пъти си сменя омофора – символ на овцата, която носи пастирът… та ту му слагат малката овца, ту голямата, та ще го измият няколко пъти, че той уж забравил да се измие сутринта… а дедо владика ще понапръска народа за благословение със сапунената вода…
Нека се правят повече такива мероприятия… днес те пълнят храмовете…
Вярата е отживелица… демоде…
Новият предстоятел на подворието на Руската църква в България игумен Филип започна мандата си с множество добри дела, които медиите не искат да забелязват.
Не знам цащо се отдава такова значение на знаците, символите и ритуала. Вчера гледах едно предаване – Господари на ефира, където се говереше за замазването или облепването с тапети – не можах да разбера на храма св.Марина в Пловвид, който е паметник на култарата и влиза в специален режим на съхранение. Имаше въпроси към Пловдивска митрополия и дадоха едни репортаж, в който хората от Господари на ефира искат да връчта златен скункс на Пловдивския владика, но бяха така грубо и безцеремонно избутани, че не успяха да стигнат до владиката – единият от грубияните май беше единият от братята Янакиеви от Сливен, поне много приличаше на него, а един расоносец изпвърли микрофона или статуетката от ръката на журналиста. Преди време дори се биха за свещоливницата, а от общуването ми с попове съм видял доста от това, срещу което някога се е борело християнството. Та важното не е знаците и символите, а злобата, простотията, безсърдечието, придаването на вид по Шекспир и липсата на всякаква любов.
С псалми срещу проблемите –
http://www.anti-raskol.ru/pages/1859
„Идвам в Синодалната палата обаче с оставка в джоба. Предупредих още на последното заседание, че ще я подам и ще изляза от състава на Светия синод“.
http://www.monitor.bg/article?id=317601
[quote name=“Йоана А.“]Новият предстоятел на подворието на Руската църква в България игумен Филип започна мандата си с множество добри дела, които медиите не искат да забелязват.[/quote]
Верно! Гадните масонски и икуменически медии, които са противници на Светата Православна Рус не забелязват добродетелите на Хегемон Филипп!
Архонството е par excellence тежко църковно престъпление – симония, както за свещенослужителя така и за архонта.
От античните историци знам, че архонтите са били един вид правителство в еладските полиси. Главният архонт се е назначавал на ротационен принцип. Любопитно е, че по управлението на главния архонт се е извършвало летоброенето, освен по олимпиадите.
Сърдечни поздрави,
Иван Симеонов
Въпросът с вярата и религията в България е много сложен. Първо расоноснците далеч не са най-качественото и дори не са и на средно ниво от това, което българите имат като представители в други занятия и потенциал като нация. Второ, грамотността в религиозните среди заради спокойния и осигурен живот в Османската империя е потресаваща. Трето, чуждата зависимост отблъсква много хора. Четвърто, с религията се занимават грамотни хора, които имат цел – националното единство, националната идентичност без за това да имаме сериозна национална философия, национална доктрина и свещени и качествени национални текстове от модерността. Пето, Църквата силно пострада при управлението на БКП в кадрово отношение и в проява на съзнание и сега предпочита да лентяйства, като други хора й правят безплатно имиджа и развиват ноухауто на православието, с държавни и вносни пари.
http://www.bg-history.info/5428/Hrabrostta-na-bulgarskata-voiska-ot-gledishteto-na-avtentichnata–bulgarska-narodopsihologiia.html
Искам да направя едно уточнение какво разбирам под спокоен и осигурен живот в османската империя. Това е нужно, защото може да има изкривено тълкувание на думите. БПЦ непрекъснато се опитва да се изкара като спасител на нацията, като герой и да причисли в сонмна на своите хора хората, които са се борили против османската власт. Същевременно, на мен не ми е известно да са запазени трактати по богословие срещу исляма от страна на български духовници, католическите мисионери пишат, че българските училища до Възраждането били много западнали, не ми е известно Църквата да е организирала национални въстания, а сведенията за християнски мъченици сравнено с жертвите на вярата и гоненията през комунизма и Османския период не дават основания да се говори за програмирани и систематични гонения срещу клира и вярата през 5-те века чуждо господство. Хората на националната революция са завършили светски училища и са европейски настроени през ХІХ век. Къде е ролята на БПЦ за националното съзнание?