Когато ни е Коледа



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Милчо Скумов каза:

    Господи, колко хубаво е казано!

  2. Стефан Чурешки каза:

    За да почувстваш празника следва да имаш очи и сърце за това. Българите са много правилно и много добре християнизирани и това, че не ходят в храма, който днес е службарска и требничарска историческа сграда и това, че не вярват на попа, който едно говори, а друго прави, не означава не са разбрали смисъла и символите на вярата. Митрополит Кирил в едно предаване поправи една журналистка, която го пита за Коледа, а той й каза че правилно било да се нарича Рождество. Не знам суперлимузинеца, както го наричат във форума дали си дава сметка колко искрено вярващи хора са пазили възвишеното и смирено разбиране на вярата в усилни времена, наричайки празника Коледа и Божич, колко хора са запазили вярата с курбана и обредната трапеза, колко деца са пристъпили към вярата вследствие радостта от подаръците и от обредната трапеза, където чакат да си получат паричката от питката Вярата е много сложна и за да пристъпим, както ни съветва авторката на текста трябват много усилия за да има очи и сърце.

  3. Киро Проданов каза:

    Хубаво казано, наистина. Според мен доста е сбъркана представата и нагласата на днешните поколения за Рождество Христово и Коледа. В моите спомени от детството, а и по силата на едно вътрешно чувство този празник е далеч от шумотевицата на другите празници. Има нещо дълбоко лично, за което човек си струва да седне в семейна среда и да се размисли над собствената си вяра – в божественото, в собствената си мисия на земята, в обичта и уважението към природата-майка и по между нас хората… Трябва ни по-малко щедрост в подаръците, повече вяра в доброто и в стремежа да правим добрини…

  4. Ника каза:

    Трябва да ям такова ядене, за да се почувствам човек. Трябва да имам такива питиета на масата . Пък ако дойде някой да ме види, колко съм велик. Трябва да се налянкам като прасе, защото така правят готините. Трябва да играя кючеци, да понатисна комшийката, уж без да искам ( тя ми се буташе), трябва…
    Трябва да гоня някакви стандарти, наложени от някой друг….да се почувствам като „човек“, да се почувствам „бял човек“…
    Но животните няма да идат на съд…
    Но ти- човече ще идеш. И тогава, ох, как ще съжаляваш, че се подлъга по тези 15 минути – безумие. Как ще искаш да се скриеш някъде, но няма да има къде.
    Бог да ни умъдри и вразуми!

Споделете в социалните мрежи