Българи в Австралия: църквата ни е превърната в бунище

В редакцията на Православие.БГ се получи писмо от г-н Здравко Стоянов – българин, живеещ в Австралия. Писмото е провокирано от излъчения в последния брой на предаването "Вяра и общество" репортаж за скандалите в българската църковна община в Мелбърн, Австралия. Публикуваме писмото, като напомняме, че сме готови да публикуваме и други гледни точки по тази чувствителна тема, включително и официална позиция на епархийското ръководство.

***

Скъпи приятели и колеги,

Позволявам си да се обърна към всички вас като бивш журналист, мирянин в Мелбърнската епархия и като българин.

В нашата църква тук цари невиждан разкол и мракобесие. Цяла Австралия стана свидетел на грозни картини от крамолите и беззаконнието, които ескалират с всеки изминал ден. За всички, които не са запознати с проблемите, предлагам да видите първата част на предаването “Вяра и общество”, излъчено по БНТ на 17/12/2011.

В допълнение на фактите, изнесени в предаването, бих искал да добавя следното:

Всяка неделя на службите не присъстват повече от 5-6 човека. Огромната част от българската общност е съзнателно отблъсната от църковния и обществен живот. По неофициални сведения, българската общност във Виктория е над 3000 души.

Това е единственият български имот в щата Виктория, купен, дострояван и поддържан с парите на българската общност. Собственост на тръст, чиито материалноотговорни лица са излъчени от обществените среди.

В момента, противно на законите на щата и федерацията, имотът се управлява само от 1 (едно) материалноотговорно лице – Отец Александър Попов. Законите на Австралия постановяват подобен тръст да има поне трима управители.

Двама от управителите са незаконно заличени, при положение че са все още живи и здрави и никога не са подавали молба за освобождаване.

На 24/10/2010 законно избраният църковен комитет се събира на задължително по закона на щата и учредителния протокол на тръста годишно-отчетно събрание, на което присъстват 48 души. Едновременно с това в сградата на църквата отделно се събират още трима души, водени от отец Попов, които провеждат паралелно събрание.

Протоколите и решенията и на двете събрания стават достояние на Митрополит Йосиф, който не зачита събранието и решенията на 48 души редовни членове и с подписа си подкрепя решенията на четирима души, вкл. отец Попов.

Митрополит Йосиф отказва да посети Австралия от 1985 г. насам, въпреки многократните покани и показва пълна незаинтересованост.

От тогава насетне, посещаемостта в църквата спада; залата на българската общност не се отключва, когато има нужда от нея, за да се провеждат сбирки и празненства на българите в Мелбърн.

Както става ясно от предаването на БНТ, са усвоени значителна сума държавни пари, за които не е направен отчет.

В момента липсва каквато и да е отчетност и прозрачност във финансовата и управленска дейност на отец Попов, като “черешката на тортата” украсява създадената наскоро на територията на българския имот (до скоро наш паркинг) строителна база и бунище за строителни отпадъци. По груби сметки, подобно начинание, би трябвало да плаща на БПЦ – Мелбърн поне $5000 на месец. Ние не знаем точната сума, с чие разрешение, за колко време, при какви условия и за колко време българският имот в Мелбърн е превърнат в бунище. Не знаем и в чий джоб и как се харчат тези пари.

Повече информация по случая, както и снимки от сегашното състояние на храма – от Фейсбук-страницата на църквата >>>