Нови избори за стари кумири
В какво се превръща политиката – в избор на способни или не особено способни управляващи? Или е наказанието да те управляват тези, на които си се предоверил?
Та какво избираме? Кого избираме? Страхувам се, че не само Деси Слава не знае. Може би и нейните млади фенове не знаят. Защото досегашните избори бяха изборите на хората от средна ръка, средна и над средна възраст. Те, според социологическите проучвания, бяха основен процент от гласоподавателите. Изборът им се влияеше от тяхната психологическа впечатлителност и от съзнанието, че все пак е важно да се гласува. Съзнание, което не успя да трогне младите хора, въпреки постоянните увещания, уверения и дори косвени заплахи: „гласувайте, защото…”
Сред почти ежедневните скандали с високопоставени управляващи, за които медиите съобщават какво ли не, хората вече смятат, че няма защо да гласуват. За Европарламент, за каквото и да е. И наказателен вот няма да има. И тези от „Атака” ги видяхме. На фона на личностния дефицит и все по-бездарната игра на едни и същи алчни властолюбци до припадък ни помпат с еврооптимизъм. Необходим ни е, за да преглътнем тихия ужас, че тези същите нагли хора пак ще ги избираме и пак ще ни управляват. Защото от доказано некачествения човешки материал, с който разполагат нашите партии, сега пък ще си избираме евродепутати. Този избор трябва дори да ни направи щастливи европейци – имаме свободата да го направим, но… няма какво да изберем. Всъщност с какво се занимаваха тези, които избирахме досега – не можем да знаем, защото те преди всичко отсъстваха в Парламента, а когато присъстваха ни правеха свидетели на грандиозен популизъм и безсмислени речи. Извън публичното пространство пък – са се случвали и се случват разни много скандални неща – за които, далеч не за всички, научаваме много късно.
Вече никой не обръща внимание на това, че властимащите говорят за ценности, защото за всички е ясно, че тъкмо на тях най-вече им липсват ценности. За нас, обикновените евроизбиратели, ако се случи и да сме християни, е ясно едно: че отново сме въвлечени в политическата рулетка, но че няма какво добро да изберем – просто избираме по-малката злина. И това е много субективно.
Срещу себе си имаме политически хамелеони, брокери на временни и химерни каузи и високомерни лъжци. Все едни и същи хора, такива, които никой здравомислещ човек не би избрал за свои приятели, но трябва да избира да го управляват. Защото други няма. Разбирам, че с тези разсъждения осъждам себе си на най-обикновена маргинализация, но само се опитвам да бъда честна, нищо друго. Къде сред толкова фарисейство да се намерим, да окрием „своя човек”? А трябва да помислим и за християнските си корени, за душата си и за децата български.
Всъщност – аз обичам Европа. Просто така се получи: политическият оркестър свири толкова фалшиво досега, че никой вече не иска да го слуша, освен самите му участници да си подават един на друг сигналите на своята зла пародия . Те все още не искат да се погледнат отстрани и да разберат, че няма да стигнем дотам, че най-лошото да помислим за добро, защото още съвест ни е останала и тя ни служи дори, понякога…
А иначе – много усилия се хвърлиха, за да бъдем увредени дотам, че само медийни балони и истерични лозунги да харесваме. Далеч съм от мисълта, че българският избирател е предразположен сам безогледно и винаги да си създава кумири, за които да гласува без да мисли. Все си мисля, че медиите са натоварени с тази нелека задача и не скъпят всичките си там медийни играчки, рейтинги, анкети и внушения, за да получат това, за което системно ни програмират.
Но е вярно, че склонен към създаване на кумири и тяхното обслужване е онзи, който се е отдалечил от Бога. Нека се върнем! И можем да сме сигурни, че ще престанем да повтаряме грешките си, ще спрем да се храним с илюзии и ще заобичаме истината.
