Сбиране на Божия бизнеселит
.jpg)
Чудна статия е сътворила г-жа Евелина Здравкова по повод освещаването на новия пловдивски храм "Свето Преображение" и последвалото мило архонтско тържество. Г-жа Здравкова, позната ни като автор на фундаменталния панегирик "Обич за цял живот или хронология на едно доказване" (систематично изследване на добродетелите на Пловдивския митрополит Николай и тяхната връзка с всенародната любов към Негово Високопреосвещенство), неволно е надминала себе си с последния си текст.
Главният редактор на Пловдивската православна телевизия и сайта на митрополията е отразила събитието с емоционален градус и език, достойни да влязат в бъдещите учебници по казионна църковна журналистика. В тази несъществуваща все още официално дисциплина водещите принципи ще бъдат два: 1) пълна незаинтересованост към християнската вяра с нейните евангелия, правила и прочие отживелици и 2) точно толкова пълна преданост и благоговеен ступор спрямо всяко слово и дело на църковното началство. Безразборната употреба на неясни за журналиста църковни термини е предимство при кандидатстване за длъжността "епархийски трибун".
Но нека се зачетем в този, нека си го кажа, позорен текст. По-надолу, за по-голям разкош, цитатите от статията са в синьо – един от цветовете на Пловдивската митрополия.
Петър Манджуков ("православен християнин", уточнява авторката още с първото изречение – да не би у някого да се породят съмнения) бил "провъзгласен" за "първия архонт на Пловдивската църква", "след като присъстващите хора в храма в един глас признаха достойнството му". "Присъстващите", съдейки по заглавието, са били "бизнеселитът на България". Много ясно, че ще признаят достойнството. Много ясно, че в един глас.
"Да пребъде делото, да се умножават благините, защото той доказа, че дара е направил за вярата, а не за прослава на себе си", казал митрополитът за новия архонт. Интересно би било да се уточни природата на това доказателство и как е стигнало това прозрение за дълбоките движещи мотиви на оръжейния магнат до знанието на митрополита. Нали само Бог беше сърцеведец? Оказва се, че чистите мотиви подлежат на доказване пред съответния митрополит. Удобно.
"Сред гостите, уважили литургията и рождения ден на ктитора…" Ех, госпожо… За разлика от рождения ден на Манджуков, светата литургия не е събитие, което "уважаваме" с присъствието си. Лапсусът Ви изглежда незначителен, но отразява същият този умствен и душевен безпорядък, познат ни от онзи скеч в "Улицата": "И вчера ми се обаждат, че Майкъл Джексън… защо не съм му бил уважил на рождения ден… с дъщеря ми… Димитричка". (Камен Донев, Монолог на даскала)
Да оставим настрани всички онези "босове" и "шефове", които авторката е изброила поименно като състав на Божия народ, надошъл "да уважи".
"Архонт е почетна титла, дава се на миряни, които са свързани с църквата." Тоест, миряните, Божият народ, се делят на две големи групи – такива, които са свързани, и такива, които не са свързани с църквата. Аз примерно, като не-архонт, не-бос и не-шеф (директорите на православни фондации не ги правят архонти, и слава Богу), очевидно не се числя към свързаните с църквата лица. Благодаря на Евелина Здравкова за приноса към еклисиологията. "Пловдивската църква" явно върви в комплект със съответната пловдивска еклисиология.
"В 7.30 ч. започна чинът на освещаване на църквата… В този ритуал се съдържа цялата символика, с която се изобразява Църквата […], и владиката не пропусна нито един детайл от тази церемония." Е, как ще пропусне? "Митрополит Николай" и "пропускане на детайл" са две несъвместими словосъчетания.
Други несъвместимости обаче са убегнали от възбуденото внимание на журналистката. А те са доста по-важни.
"Много свещенници дойдоха по примера на светите апостоли в името на Господа да отправят молитви." (Свещеници се пише с едно "н", но нека се придържаме към оригиналния текст). Дали точно така са дошли? Добре де, нека повярваме на вдъхновението на авторката. Макар че когато онзи ден ходих в Пловдив и говорих с църковни хора там, думите "страх", "публично унижаване" и други подобни се използваха нашироко, за да се опишат движещите сили на църковната дисциплина в тази епархия.
"Бизнесмени от цялата страна, управници, политици, общественици се присъединяваха до последно в молитвено съучастие към празничното богослужение." Така и трябва – до последно! Молитвеното съучастие не е като криминалното; там можеш да се присъединиш и когато всичко е вече свършило.
"До владишкия трон неотлъчно стоеше основният ктитор на новата църква бизнесменът Петър Манджуков… Столове за сядане имаше и за другите 9 дарители."
Браво, че сте се погрижили за удобството на хората. Ама какво да правим с ей това: "Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?" (Яков 2:2-4)
Това последното го цитирам, защото самата авторка обича да цитира:
"Както се казва в светите книги – църквата сбира, призовава и съединява един с друг различни хора с християнско сърце, за да тържествува вярата." Бих се радвал, ако госпожата беше цитирала конкретно поне една от "светите книги", в която да се съдържа точно тази мисъл. Иначе "сбира" ми напомня за една реклама на бира, ама то е друго.
"Тракийци вече се кръстят с благодарност, че вече имат храм, където могат да палят свещица – скромната безкръвна жертва на обикновените хора за вярата." Да си дойдем на думата. Основното предназначение на щедро подарения храм явно е да бъде място за палене на свещици. От кого? От "обикновените хора", разбира се. Другите, необикновените, идват само на освещаването, за друго не ги търсете. То има ли друго изобщо? Г-жа Здравкова не е споменала да има.
"Владиката благодари на дарителите, на спомоществувателите и на всички, които са се потрудили за изграждането на храма в чест на Божията Майка. И ги обяви за "светило на Църквата", цитирайки евангелието на Матея, че то се слага на високо, а не се крие под крина, за да служи за образец на вярващите." Ех, свети апостоле, точно такива "светила" ли си имал предвид, точно такива ли "образци"? Нямаше ли една притча на Спасителя за бедната вдовица и нейната скромна лепта, която се оказа истинското дарение? Вдовица – архонт? Къде ти… Освен ако вдовицата не е вдовица-наследница на някой застрелян мафиот; други вдовици в тази епархия нямат никакъв шанс.
Статията завършва апетитно, с живописно и слюноотделящо описание на менюто в ресторанта, където "ранните гости" "облизвали пръсти": "За десерт естествено беше поднесено прочутото ашуре на Тримонциум – по рецептата, пренесена с ковчега на Ной." Прекрасен археологично-кулинарен завършек на един славен ден. Надяваме се рецептата да бъде разкрита в най-скоро време от проф. Божидар Димитров, а мощите на Ной, стиснали нетленна купа с все още ядливо ашуре, да бъдат открити най-сетне от родните археолози в подножието на някое пловдивско тепе.
Според една друга публикация, цитираща словото на митрополита, той казал (тук цитатите са в зелено, в чест на екологичния и благороден оръжеен бизнес на новия архонт, макар че би трябвало да са в червено, защото са стряскащи):
"Когато заслугите са големи, благодарностите трябва да са достойни." Възниква резонният въпрос (ех, пак се сетих за евангелската вдовица, виноват!): с какъв аршин мери митрополитът заслугите? Явно с най-баналния – онзи, финансовия, с многото нули. Тогава, питам аз, какво правим ние с гайдите и с по-малкото нули на заслугите? Каквото и да правим, "достойна благодарност" (разбирай – титли и медальончета) няма да получим. Ядец. Радвам се, да ви кажа честно.
"Днес е велик ден! Близо 80 000 души бяха лишени от правото си за достъп до Бога. Сега можем да се поздравим с този прекрасен храм." Оказва се, жителите на квартал Тракия години наред са пребивавали в състояние на системно нарушение на човешките си права и само милионите на Манджуков са били в състояние да осигурят "право на достъп". И понеже стана дума за свещичките по-горе, предлагам към списъка на основните човешки права да се добави "право на свещопалене", защото без него християнството просто се обезсмисля.
И понеже владиката все още не се е сетил (къде ти, при тази натовареност, кое по-напред?) да удостои Манджуков с едно "доктор хонорис кауза" в областта на богословските науки чрез Катедрата по богословие към Пловдивския университет, ще си позволя да изпреваря възможността Манджуков да го консултира по богословскo-духовните въпроси (той, горкият, откъм академична тежест все още е зле – само едно "член-кореспондент Екологическата академия в Киев", каквото и да означава това). Затова прилагам за край на тази статия подбрани цитати по темата за архонтите и човекоугодието. Тия последните са като двойна звездна система – две явления, които се хранят взаимно и не могат едно без друго. А главният редактор на Пловдивската православна телевизия (по нейната собствена терминология – "босът") г-жа Здравкова може да си води бележки, ще са й от голяма полза.
***
Приложение 1: Из Светото Евангелие (за сведение: това е част от една голяма книга с черни корици и златен надпис "Библия", която може да бъде намерена в църковните магазини, вкл. в Пловдивска епархия)
У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб (Гал. 1:10).
***
Приложение 2: Из наследството на светите отци (за сведение: това са едни хора, в чиито думи самият Пловдивски митрополит Николай би следвало да се вслушва отвреме-навреме):
Човекоугодието е грях против първата Божия заповед – защото "човека, на когото угаждаме, или на когото се надяваме и покрай това забравяме Бога, за нас се превръща в нещо като бог, вместо истинския Бог" (Св. Филарет Московски).
Начало на почестта е човекоугодието, а неин край – гордостта (преп. Нил Синайски, "За осемте духове на злото", Добротолюбие).
Камъкът, колкото и силно да го хвърлиш, не стига до небето. Така и молитвата на човекоугодника не стига до небето. (преп. Нил Синайски)
Човекоугодникът се грижи само за едно – неговото външно поведение да бъде видяно и с това той да заслужи добра дума от ласкателя (Св. Максим Изповедник).
Каквото и да прави човек, той е длъжен да го прави за Бога. Ние забравяме Бога и тогава се появява мисълта, че това, което правим е нещо много важно. Така се появява човекоугодието и ние се опитваме да не паднем в очите на другите. Ако някой действа с мисълта, че Бог го вижда и наблюдава, тогава всичко, което прави е правилно. В противен случай, ако работи, за да се покаже пред другите като добър, той губи всичко и усилията му са напразни. Необходимо е човек да изследва себе си за всяко свое действие. Каквото и да прави, той е длъжен да го прави само заради Христос, съзнавайки, че Христос го вижда и наблюдава. В основата не трябва да стои човешкото начало. Сърцевина на всяко човешко движение трябва да бъде Христос. Ако правим нещо с цел да се харесаме на хората, то не ни е от никаква полза. Необходимо е голямо внимание. Необходимо е постоянно да се самоизпитваме – какви са причините, които ни водят в тези действия? Щом усетя, че ме води човекоугодието, съм длъжен бързо да го победя, защото, ако искам да направя добро дело и го смеся с човекоугодие, това е все едно да вадя вода от кладенец с продупчено ведро (Паисий Светогорец).
Тщеславието произлиза от коренящото се във всички хора самолюбие. Непосредственото си начало то получава от човекоугодието – от желанието да се угоди на всички хора, но не заради Господа, а за да бъдем уважавани от всички, да спечелим доброто им мнение за себе си, похвали, чест и слава. Храна за тщеславието са човешките почести, похвали, ласкателства, празната човешка слава, богатство, знатност, гръмко име, светски преимущества… (Св. Лука Войно-Яснецкий)
***
Приложение 3: Из официалните документи на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия (за сведение: това е една инстанция, чиито решения са задължителни за Пловдивския митрополит, колкото и невероятно да ви се струва това):
Устав на БПЦ, чл. 69, ал. 2:
(2) Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
Из ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА от 24 януари 2007 г.
[…] 2. В наградния фонд на Българската православна църква и нейните поделения – епархии, манастири и пр. не съществува званието "архонт", то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие.
3. Извършени удостоявания със званието "архонт" от представители на Българската православна църква са недействителни.
Бележки
Статията на г-жа Здравкова: www.marica.bg/show.php?id=84150
Сайтът на г-н Петър Манджуков: www.mandjoukov.bg
-520x245.jpg)
Добре в че Македония не са сетили да използват тази „титула“. Истината е че нямат потреба, бар не всеоще. Държавата богато дарува разколниците и държи многу од хората под натиск и далеч од единство със другите православни църкви.
Извинявам се поради моят лош правопис.
Не съм владика и нямам намерение да ставам, но се опитвам да вляза в положението на днешните митрополити у нас. Храмовете и манастирите ни са предимно стари и поддържането им изисква огромни разходи, а строежът на нови е немислим. Народът е все по-беден. Парите в България от 20 години са в бившите комунисти и техните роднини и протежета. Всеки митрополит има два варианта на избор – или да се затвори в митрополията и да остави епархията да се срива във всяко отношение, или да се подмазва на власто- и ресурсо-имащите, за да развържат кесиите си. Затова не бих се учудил, ако Синодът легитимира архонтството и то стане заразително. Като чумата.
много, много добра статия!
В някои посоки проф. д-р архим. Павел Стефанов е прав. В същото време обаче какво виждаме – лимузини, одежди за десетки хиляди левове (уж подарък от техни гръцки покровители, за какви услуги не е ясно), църковни магазини с големината на хипермаркети, неплащане на данъци, липса на всякаква отчетност, владици, живеещи в дворци и лукс – на разноски на Църквата, заменки на апетитни имоти, разграбване на храмове и нелегално изнасяне на църковна утвар в чужбина… то няма край. Защо не се изпълниха разпоредбите на Шестия църковен събор? Защо не се направи публичен регистър на имотите на БПЦ? Защо не се разпределят солидарно приходите от свещи? Нали от това се издържа Църквата – не от дарения, а от амбулантна търговия със свещи – който не продава и не се отчете овреме, няма да получи заплати и осигуровки! Това е записано в Устава на БПЦ. Храмовете са точно това – търговски представителства на свещоливницата в Илиянци, изпълняващи основната функция на Църквата – търговията!
Братя, страшни времена настъпват за вярата!
Едно не мога да разбера само, как тези хора ще се оправдават в Деня на Съда. Това са или пълни безбожници или изкривено вярващи люде. Най – лошото е, че всичко се случва публично, пред целия български народ.
Когато гърк влезе в храм, взима свещ от 50 ст и оставя 5 лева. А българинът-тарикат ще вземе свещ от 1 лев и ще остави 50 ст. Затова в Гърция свещите са оставени за благотворене, а в България се продават. Не наричайте храмовете място за търговия, защото отстъпилите от вярата българи ги превърнаха в такива – Православие без Църква. На митрополит Николай тежат грижите за близо 800 църкви и 14 манастира. Със свещи от 20 ст ли да ги поддържа?
Ако в БПЦ не е съществувала титлата архонт, то във Вселенската и Александрийската църква ги е имало. Бях на службата в неделя, където Митрополит Николай обоснова и аргументира решението на Епархийския съвет.
Впечатляват ви лъскавите автомобили на присъстващите, защото сте свикнали да отъждествявате миряните с бедните българи. Богатството само по себе си не е грях. Казано е: „Умния с ума си, богатия с парите си, сиромаха с труда си да служат на Бога“. Каквото е благодарувал Бог, това да се принася в Негово име.
Има проблем с българските църковни общини в САЩ.
Едно интервю на Георги Иванов от българската диаспора в САЩ за агенция Фокус:
http://www.focus-news.bg/?id=f21449
първо – извинявайте г-н Балабанов, обърках копчетата, исках да харесам коментара ви
второ – на мен това ми прилича на заразната чалга, която нахлува и в църквата, нотук най-ясно се вижда нейният дух. А той е дух на преклонението пред формата, блясъка, парите и дух на нехаене за съдържанието, за същността, за Духа.
Ако има архонт по българските земи, то той е Дядо Добри. Само с личния си пример, той е съградил много повече храмове в душите на хората, отколкото, някой може да направи, с всичките си милиони.
И може би, има трети вариант, арх. Павел Стефанов, пред българските митрополити, и той е да подражават на Дядо Добри в духа и така ще оживотворят целите си митрополии, така ще изградят много повече храмове!!!
[quote name=“Благой“]И може би, има трети вариант, арх. Павел Стефанов, пред българските митрополити, и той е да подражават на Дядо Добри в духа и така ще оживотворят целите си митрополии, така ще изградят много повече храмове!!![/quote]
Дядо Добри е уникален. Той е единствения български юродив – явление, по принцип чуждо на българската агиография. Как си представяте владиците да облекат мръсни дрехи като дядо Добри и да започнат да просят пред офисите на мутрите?
Чета коментари за рушащи се храмове и за пари и ми става болно. Нима не говорим вече за вяра и духовност? Нима всичко се свежда до материалното – как да си поддържаме материалните, ръкотворни храмове, а не как да поддържаме неръкотворните храмове на душите си? Откъде се навъдиха толкова много „духовници“, които говорят САМО за пари, сгради, камъни, бетон, тухли, керемиди, дъски, свещи… Как не разбират, че не сградата ще направи хората вярващи и не милионите, вложени в нея, правят храма, а личният пример на свещенослужителите им правят хората вярващи. В какво да вярват хората, когато свещенослужителите им са материалисти и нехаят за душата? В какво да вярват хората, когато свещенослужителите им дори още по-лошо – безсрамно и кощунствено обличат материалистичните си, блудкави възгледи в словата на Библията!? И сами свидетелстват срещу себе си – няма какво да направим, ако ги няма богатите да спонсорират духовността! О, къде е св.Йоан Златоуст да ви каже как се нарича това!
Който възлага цялото си упование на материалното, нима не свидетелства, че няма нито Дух, нито Бог, нито Промислител? Поправените с пари храмове и манастири правят от хората неоезичници – свещопалци и туристи, любители на природата. Това днес се нарича „духовност“ тъкмо заради такива „духовници“! Нима не е ясно, че вярващите хора сами ще намерят пари и начини да си поправят църквите и манастирите, когато тези църкви и манастири истински ИМ ДОТЯБВАТ ДА ГИ ХРАНЯТ ДУХОВНО? А материалистите искат да нахранят хората с камъни и дървета, с варосани гробници, и с пари да купят вяра за душевно преситения, но духовно озверял от глад народ. И не се свенят да наричат душевната развала духовен подем!
Глория, първо клеветиш народа изкарвайки го крадец. Второ, тия с неустановения произход на първият си милион ухажваш без да ти мине през ум, че те може би имат вопиюща нужда от разкаяние на фона на гладуващият и страдащ български народ, а не от подобно парадиране и с други почести и облаги. Така се погубват душите им. На тях, защото на хората са изядени пенсиите, на болните и сираците по домовете – са отнети всички човешки права на достойно съществуване и хуманно лечение, а тия пари са отишили по нечестен начин при богатите.Това не ти ли минава през ума или ще се правим, че уж не знаем това?
По този начин се съблазняват и бедните, които ненавиждат ограбилите ги и ги проклинат денонощно. И не виждат справедливост и утеха никъде след като и църквата ухажва тези, които имат пари, а пренебрегва истински нуждаещите се от духовна грижа и утеха.
Прав е господина, който казва, че истински архонт е дядо Добри. Другите с чужда пита помен правят, но номера им пред Господ няма да мине.
За съжаление, нито г-жа Евелина Здравкова, нито дядо Николай ще прочетат напианото от Пламен.
Да молим с усърдие и любов Светия Дух да отвори разумните очи на сърцата ни……. 🙂
Всеки християни може да забележи, че направеното от дядо Николай е [b]негово собственно разбиране за ЦЪРКВА[/b], благочестив театър със зрители( миряни, които не причастяват, а и никой не им обяснява, че за ТОВА и са на литургията). Ето влаика Николай Пловдивски на практика ни показва, какво ни учиха по време на социализна – Литургията е театър
[quote name=“Андрея“]За съжаление, нито г-жа Евелина Здравкова, нито дядо Николай ще прочетат напианото от Пламен. [/quote]
Ще го прочетат. И е добре соц. писарушката Евелина да знае, че е ТЪПО да нарича митрополит на БПЦ – абитурент! Или да го сравнява с такъв, защото това срива авторитета на Църквата. Това е еднозначно да нарекат някоя достолепна госпожа професор – мажоретка и да си мислят, че я ласкаят с това.
Само извратен социалистически ум може да роди такава просототия и такъв позор.
Бавят досиетата на редовите попове –
http://www.monitor.bg/article?id=341728
Дядо Добри е уникален. Той е единствения български юродив – явление, по принцип чуждо на българската агиография. Как си представяте владиците да облекат мръсни дрехи като дядо Добри и да започнат да просят пред офисите на мутрите?[/quote]
Имам пред вид подражание в Духа, разбира се! Защото на Дядо Добри е Дух Христов, а на тези владици е дух фарисейски.
Впрочем, който е прегръщал и общувал с Дядо Добри, знае, че дрехите му не са мръсни, а напротив, той ухае на чистота. И величието му не е в това, че проси (който чете, нека разбира)!
Проблемът е решен! 🙂 Синодът отмени предишното си решение и вече ще разреши архондисването. Така де, моралът си е морал, ама сиренето е с пари, както е казал поетът… :sigh:
Интересно ми е как ревнителите на “вярата и духовността“ , и много от които често порицават други хора като “фарисеи“, се интересуват толкова много от часовници, архонти и лимузини, а въобще не ги притеснява фактът, че в България има толкова много протестатски секти, както че има и екпанзия на римокатолическата псевдоцърква. Но това може би е така, защото самите те се интересуват само от показното- социална дейност, приказки за любов и мир и тн.. Светият Синод например изкара България от еретическия “Световен Съвет на църквите“ – защо никой не ги похвали за това? За такова дело всеки един митрополит заслужава по няколко ролекса! Светият Синод се е обявил и срещу гей парада, -защо не го подкрепяте?Това че някой има ролекс не е въобще толкова страшно, колкото да предаваш вярата като учавстваш в икуменически мероприятия например. Ако ще гледате духовното, гледайте дали Владиците пазят Православната вяра от ересеите и сектите, а не кой какви часовници имал.
Пиша тези редове с огромна горчивина и тъга.
От днес – 15 юни 2012 г. аз преставам да се смятам и да бъда част, (член) на БПЦ – Българска патриаршия.
Въпреки, че съм преминал през магистърската програма на СУ не бих се нарекал богослов, но това не ми пречи като човек и християнин да смятам, че дълго време търпях своеволията на синодалните аксакали. Те направо ни се подиграват със своите решения. За какво върховенство на Папата може да обвиняваме католиците при положение, че у нас всеки психопат в расо и с митра се изживява като върховен авторитет и може безпрепятствено да тъпче канони и устав, а неговите събратя да узаконяват беззаконията му. Ще търся друг „омофор“ или друго място където ще мога да изповядвам вярата си.
Наясно съм, че на никой няма да му пука, но ще изпратя писма с подобен текст до епархийския митрополит и до Св.синод.
Истината е, че архонти е имало във Византия, има и сега в Цариградската патриаршия. В последната те са богати гърци пенсионери от Америка, които се обявяват за такива на специална церемония, носят червени наметала, държат позлатени жезли и консултират, така да се каже, цариградския патриарх. В замяна на тази суета те финансират щедро патриаршията.
.
В българския вариант нещата са поставени съвсем грубо – плащане и получаване на титла от лица, които не са вярващи, а даже са комунисти и атеисти. Няма как тези типове да сътрудничат на БПЦ. Парите за титлата най-вероятно се присвояват от титлодарителя.
И на арменския поп да се оплаче Парол /ком.№!19/ – все тая! А когато научат към кой омофор смята да мине – те ще поканят служител от този омофор на празници и гощавки и такива клевети ще му спретнат! Така ще го овъргалят в кал, че на Парол завалията ще му остане само един единствен избор – да се уедини на някоя скала като св. Иван Рилски да се моли и бори сам!
Да облива със сълзи скалата и да остави живота си в ръцете на Бога Вседържител, Премъдър, Многомилостив, Утешител – щедър на дарове и дух!
Неприсъщото за владици поведение, най-вече служи за съблазън, но и ние ако не си даваме сметка, че имаме такива владици, заради нашите грехове, като народ и поколения, то и ние ставаме за съблазън.
Да не им подражаваме и да внимаваме. Нека поне ние бъдем достойни и за пример.
„А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето“ (Марк 9:42)
Прекрасна статия! Браво, Пламен!
Статията във в-к „Марица“ е просто гнусна и няма нищо общо с православния дух, а цялото събитие е срам и позор за Пловдивска Митрополия ….
Питам се тази църква като е построена с пари от оръжеен бизнес, няма ли да бъде гнусна пред Господа? Като е решил г-н Манджуков да дарява и дядо Николай не е могъл да откаже поне парите да бяха отишли за социална дейност или за финансово подпомагане на други църкви и манастири, които едвам преживяват. За какво да се строят нови църкви като те тези, които сега съществуват се рушат, а да не говорим, че са празни. Няма нужда народа ни от нови църкви, а от достойни и отговорни пастири, които да съберат хората в съществуващите църкви.
Дано Бог да е милостив и по някакъв начин спре безобразията на висшите ни духовници, които само уронват авторитета на църквата и вместо да събират хората в църквата те ги отблъскват! Чудя се, не се ли питат какъв отговор ще дадат на Страшния Божий Съд.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРОТОКОЛ № 19/20.06.2012 год. ЗА РЕШЕНИЕ НА СВ. СИНОД ОТ ЗАСЕДАНИЕ В ПЪЛЕН СЪСТАВ
20 юни 2012 14:16, Българска Патриаршия
http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=78803
Струва ми се, че въпросът с архонството е доста по-сериозен отколкото се представя в православните сайтове. Причината е, че някои владици като че опитват да копират вселенския патриарх, Слави Бинев като че ли също има симпатии към него и към разни църкви в Италия. А като се каже вселенски патриарх, човек се сеща за икуменизъм, считано за ерес от много православни. Дали архонтите не се опитват да издърпат чергата в такава посока? като погледнах страниците на Слави Бинев, забелязах „молитвена зкуска“. Това нещо е забранено на православните с точка 10 от апостолските правила. Ако намерите записа на „Вяра и Общесто“ от началото на юли 2011 ще видите Светослава Тадъръкова защитаваща последния затогава архонт и обясняваща за разни заигравания на архонтите с римокатолиците. Опасна работа. Защо ли богословите си мълчат? Вероятно са наясно с проблемите със вселенската патриаршия.
Г-н Сивов, освен архонти България е имала светии (не точно светилото с много пари, за което говори митрополит Николай), благочестиви монаси, монахини, свещеници миряни. Струва ми се, че на 10 октомври се чества паметта на Зографските мъченици, които са от истинските светии и се чудя дали вашият сайт не може да подготви материал за тях и за манастира Зограф. Братята от манастира имат сайт с много книги и заслужават популярност. За манастира можем да припомняме поне два пъти в годината, когато се чества паметта на 26-те зографски мъченици и в деня на свети Георги, на който е кръстен манастира.
Едно време католиците продаваха индулгенции, сега православните продават архонтство. Какво друго може да купи? Не очаквам да публикувате този коментар, естествено.