Да пребиеш учителя с кол
Никой да не се оплаква, че животът в България е скучен! Ето, например, какво се върши в училищата на тази страна. Ученици нанесоха жесток побой на своя учител. Пребиха го с кол. Този нещастен човек, този български учител беше отнесен полумъртъв в болницата.
Да пребиеш учителя с кол!… Аз съм на 46 години, от доста време вече тъпча тази земя, виждал съм през живота си какво ли не, нагледал съм се, наслушал съм се на всякакви неща… Но това ми е за пръв път. Никога досега не съм чувал – и дори не съм си представял – деца да бият своите учители. Е, доживях и това. Допускам, впрочем, че то е само началото. Какво следва – убийства на учители?… Отвличания?… Мъчения?… Оттук нататък всичко е възможно.
Около случая се пошумя малко – и той беше забравен. Но никой не каза колко срамно, колко кощунствено злодеяние е това. Още от времето на децата на Адам, още от първите глинени селища на Шумер Учителят е свещена фигура за човечеството. В света на детето той е третото божествено същество след мама и татко. Кощунство е да вдигнеш ръка срещу него. Какво чудовище трябва да си, за да биеш своя учител! Какво чудовище е обществото, в което това е възможно! Принудени сме с наведена глава да признаем, че като държава и народ сме се разложили напълно.
Че насилието, агресията, злобата са пропили нашето общество от горе до долу, е ясно. Но още по-ужасно е, че те се подмладяват, че завладяват все по-млади, все по-крехки души. Отдавна вече насилието не е само част от света на възрастните, то навлезе широко и сред подрастващите, и сред децата. Насилие на деца срещу възрастни. Насилие на деца срещу деца. Наскоро едно петнайсетгодишно момче уби дванайсетгодишно момиче заради… наргиле (?!). Потресаващо. В такива случаи човешкият мозък изпада в ступор, той не може да приеме, да разбере абсурда. Да убиеш момиче, да убиеш едно дете – и защо? – заради наргиле… Абсурд. И в този абсурд сме принудени да живеем.
Още от най-крехка възраст детските сърчица, детските умове са тровени – и са вече отровени – от злото, което цари в съвременния свят, от цивилизацията на греха и порока.
И какво казват по тези въпроси отговорните възрастни, Министерството на образованието например? Какви решения предлагат те? Да се сложат камери в класните стаи. Да се засили контролът на входа в училищата. И други, все в този дух.
И каква полза, ако засилите контрола – и да го засилите до предел, вие не можете да не пускате децата в училище, нали? А кол за учителя те винаги ще намерят… Вижте по-добре какво има в главите на тези деца! На какво ги учите? Как ги възпитавате?
Да, какво има в главите на днешните деца? Може би там има някакви ценности? Високи стремежи? Идеали? О, не. Това, което го има там, е до болка познато. Ако проникнем в мозъка на тези момчета и момичета, ще чуем само един непрестанен рев: “Живей красиво! Забавлявай се! Прави секс! Пуши! Дрогирай се! Наслаждавай се-е-е!!…”
Ах да, също и това, щях да забравя: “Моите права, копелета!! Правата ми!!” Като всички хора в съвременното общество, и децата са обсебени от идеята, че са дошли на този свят не за да служат на дълга, а за да имат права. Никой не ги е научил, че задълженията и отговорностите са над правата, че всеки човек има дълг към Бога и хората, към своята родина, към своя народ. Къде ти!… Тези неща са тъмна Индия за нашите деца. Те са научени, че имат права, само права! И ако учителят се осмели да гъкне нещо срещу това – кол!!
Но какво можем и да очакваме от децата, щом ги заливат потоци мръсотия? Вездесъщата в наше време еротика, порнография, вулгарната и агресивна музика, киното и телевизията, изпълнени с разврат, насилие, кръв, внушаващи бруталност, излъчващи жестокост; а какво да кажем за дебилските електронни игри, където детето с пръстче на бутона трябва също да убива, да убива, да убива?… Младите същества, които би трябвало да тичат и да играят, са забили поглед в светещия екран като зомбита, като роботи. Какво може да получи днес детският мозък от света на възрастните освен вулгарност, разпуснатост, разврат? И на какво друго да се научи, ако не на това, че в този свят доброто е наказуемо, а злото се награждава, че грехът е норма, а добродетелта – смешна… Хранят с отрова младите умове, внушават морала на Содом на цели поколения.
Съвременният човек е облъчван отвсякъде от агресивната антихристиянска среда, от агресивната пропаганда на греха, която ни залива от всички страни. Но ако възрастният (не всеки) има все пак някакви ценности, убеждения, и може да се брани, то детският ум е напълно беззащитен. Какво може да противопостави детето на вездесъщото зло? Нищо. Ето как невинните млади души, които Господ изпраща на земята, биват бързо отравяни, покварявани – цели реколти за Рогатия.
В духа на тоталната разпуснатост, налагана от културата на греха, е и необикновено ранната сексуализация на децата. Все по-рано счупват печата на невинността и се потапят в разврата на днешния свят. Това се налага от “модата”, от поведенческите стереотипи на средата, от мнението на връстниците. Изобщо порокът се подмладява. Все по-крехки същества започват да пушат, да пият, да се дрогират. Възрастовата граница за тези неща се отмества надолу. Колкото за дрогата – известно е, че много училища у нас са свърталища на наркопласьори. Като добавим и липсата на всякакъв ред, дисциплина и педагогичен дух, няма да е преувеличение да кажем, че българското училище съществува само като фасада, отвътре то се е разложило. Колът – това е съдбата на българския учител. Може би не всеки път в буквалния си физически вид, но във вид на презрение, оскърбления, унижения.
Да кажем, че българското общество е в дълбока морална криза, значи да не кажем нищо. То е на дъното на падението. За пари сме готови на всичко – дори да продаваме оръжие на терористи. Оказа се – световните медии писаха за това, – че бандитите от “Ан-Нусра” и другите подобни организации в Сирия воюват и избиват християнското население не с друго, а с българско оръжие. С оръжие, произведено в една някога християнска страна…
Но да се върнем към съдбата на децата и съдбата на учителя. Колът… Да, в този свят, отрекъл се от Бога – така ще е. Та нали учителят е носител на Мъдростта, а Мъдростта е чужда на хора безбожни и развалени. Само злоба може да предизвика тя у тях.
А ти, християнино, не посървай от всичко това. Защитавай се, както можеш, брани душата си и децата си. Кажи на духа на този свят, дух лукав, дух антихристов: “Скъпи г-н Антихристе! Дръж си ръцете далеч от децата! Ти искаш нашите деца да пораснат като наркомани и проститутки – а ние не искаме това. Ти искаш да грабнеш душите им, а ние не ги даваме. Ти искаш да отгледаш младите поколения по твой образ и подобие, а ние искаме децата ни да бъдат възпитани и образовани по християнски. Вън оттук! Махни се, Сатана!”
А ти, християнко, кажи на детето си: “Внимавай, чедо мое. Лоши ветрове духат в този свят. Много злини обикалят наоколо и искат да грабнат честта ти, душата ти. Будувай, бъди на стража. Пази духа си чист, ума неприкосновен, тялото непорочно и неосквернено – то ще възкръсне в Последния ден. Опази неразкъсан своя венец. Без тези неща ти си нищо – само едно парче тленна материя, обречено да умре”.
Какво искаме да излезе утре от нашите домове: лигава, изродена гмеж от развратници и нищожества – или поколения здрави, чисти, хубави мъже и жени?
И затова: пазете учителя. Пазете децата, спасявайте децата! Ще ни ги вземат!
Спасете децата!
