За „много по-сериозното внимание” един към друг
Внимание! Пиян поп заплаши със смърт вътрешния министър!
Простете ми. Всъщност имах друго заглавие и друго начало за тази седмица. Беше „За цветята и непросветените”. И понеже исках да споделя нещо по-„красиво”, дори малко весело, заради празника … връщам времето малко назад.
Първо много се смях. После ми стана тъжно, защото е вярно. Живеем в този виц. И такива вицове четем по вестниците и гледаме по телевизията. Историята на човека, който влиза веднъж годишно в храма, се повтаря… През другото време той е живял някакъв живот, Църквата е живяла друг. Интересна среща. Нещо като да влезеш в новините. Нещо като историята на „пияния” поп. Но не е същото. Храмът не е медия и няма да направи от човека, който задава смешния си въпрос, посмешище. Но Медията може да преобърне всичко, тя няма скрупули. И напрежението някак неудържимо ескалира: от анонимен глас – до свещеник, от свещеник – до поп, от поп – до пиян поп. Не пиша тези редове, за да ги съдя – медиите; и аз съм част от това. Имаме общи правила, Църквата и свещенослужителите – свои, вътрешният министър и неговото ведомство също си имат. МВР поне има пресцентър. Сигурно от там не си мълчат, когато медиите гръмнат с новината, че полицай е пипнат да шофира в нетрезво състояние, да пребива, или да отказва пет лева подкуп. Зад свещеника, обаче, пресцентър няма. А от пресцентъра на МВР отказаха коментар на „екслузивната” новина.
Да беше анонимна терористична заплаха, неизвестно лице, представило се за… А то – „свещеник” (и в повечето заглавия от пресата беше наистина в кавички – справка: медиен архив)?! Сигурно, защото ушите ни се продъниха да слушаме за терористи, мафии и корумпирани, които никой никога не залавя и не осъжда. Но за и от свещеници – не се чете и слуша всеки ден. Затова всяка сричка – така скъпа и свещена – ни дава ищах да пишем, и пишем.
Жалко е. Защото зад всеки човек и неговото име стои неговата лична история и никой няма време да я потърси. Човекът си остава „пияният поп, който заплаши министъра”…
Жалко е. Защото същият министър часове след това заяви, че е "необходимо много по-сериозно внимание на държавата към църквата”.
А новината със заплахата я оставиха да се развява, по невнимание ли?! Не вярвам. Затова ме впечатли една интересна версия за смъртната заплаха и връзката й с т.нар. черен PR зад гърба на министъра с най-нисък рейтинг.
А за рейтинга на Църквата и нейните служители, някой да се е загрижил?! Или трябва да сме благодарни и на едната черна хроника, защото ето… все пак нещо се случва?!
Жалко е. Че слабостите на едни се превръщат в сила на други. Проблемът е, че ако медиите, от които съм част и аз, са „непросветени” по отношение на Църквата и работата на нейните служители, то тези служители не се възползват от това и не превръщат медиите в посмешище. (Просто не си говорят с тях; остават неразбрани). Но ако медиите се възползват от слабостта на Църквата и нейните служители, за това, че те не знаят как да „работят” с тях – това вече е сериозен проблем.
Много е лесно, когато не познаваш някого или нещо, да напишеш това, което ще се продава. Да овкусиш ежедневието на хората; да сготвиш постна гозба с много пикантни подправки и да я сервираш на гладните за интересно.
Но е трудно да спазваш изискванията за най-атрактивно заглавие, когато мислиш за анонимните като личности, а събитията като смисъл.
Заплахата на свещеника от Златоград е най-банален пример за силата, с която едно заглавие може да деформира реалността. И това да се отрази на представите ни не само за „попа”, но и за това, което той олицетворява…
Има една много хубава дума за всичко, което замества „много по-сериозното внимание един към друг”, и тя е човещина – и в делата, и в думите.
