Най-много пази сърцето си



altОт всичко, що е за пазене,
най-много пази сърцето си …
(Притчи Соломонови 4:23)

 

 Ангелите на небесата възпяват Твоето възкресение, Христе, Спасителю. Позволи и на нас, тук на земята, да Те славим с чисто сърце!

Воскресение Твое, Христе Спасе,
Ангели поют на небесех,
и нас на земли сподоби
чистым сердцем Тебе славити!

Това се пее тихо в нощта на Възкресението, докато кръстният ход обикаля храма, докато пазим свещите от вятъра, докато се приготвяме да чуем или да кажем, че Христос възкръсна.

Малко думи, но думи за всичко. И добре е, че са малко. Бездруго така сме го прекалили с думите, с технологичните възможности да ги произвеждаме и възпроизвеждаме, да потопяваме света в техни записи, звуци, рисунки, снимки, симулации, конструкции и деконструкции, че вече не помним какво прави една човешка дума истинска. Забравили сме смисъла на едната добра дума; изгубили сме мисълта за едното потребно (Лука 10:42).

Казваме тези думи, докато вървим през нощния мрак, който е образ на живота, лутането и слепотата ни. Молим се – защото това са думи на молитва – да бъдем за малко на небето, да бъдем като ангелския народ, който вижда и се радва за човешкото спасение. Молим се за чисто сърце, понеже само в него ще „видим” тази радост. Само чистото сърце ще разбере възторга на Църквата, когато празнува Пасха. И в нощта на празника молитвата ни е чута. Ние наистина изричаме от себе си пасхалния поздрав „Христос воскресе!” и отговаряме от сърце, че наистина Христос воскресе! В тези недостъпни за скептичния разум няколко радостни минути ние се сподобяваме да прославим Бога с чисти сърца.

За малко, за една нощ, в тези споделени движения на душите си ставаме част от празника. Но мисля си колко добре е да оставим онези думи да действат в нас и после. На другия ден, когато пътят, лутането ни в психологическия мрак и житейските ни борби продължават. Когато се хвърлим в „голямата шетня”, като онази Марта от Евангелието, която се грижи и безпокои за много неща, докато сестра й Мария седи в нозете на Христос и слуша думите Му.

„…А Марта се улиса в голяма шетня …
Иисус й отговори и рече: Марто, Марто,
ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
а пък едно е само потребно.
И Мария избра добрата част,
която няма да й се отнеме.”

(Евангелие от Лука)

Да изберем добрата част; да оставим онези думи в сърцето си.

Христос воскресе!

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: