Намолената планина
Има такъв израз – намолена икона. Такава икона е обикновено стара, обикновено се намира в храм или манастир, или в дом на вярващи хора, в който поколения са живели като в домашна църква. Тя е попила толкова много молитва, че когато застанеш пред нея, боите и рисунъкът изчезват, и сякаш вече не ти гледаш иконата, а тя – теб. Подобна интуиция може би е имал философът, когато формулирал известната си мисъл, че ако много дълго гледаш бездната, бездната започва да гледа теб. Но по-близо е темата на Псалмопевеца: „бездна бездна призовава…“. И наистина, застанал пред такава икона, често променена и накърнена от времето и хората, имаш чувството, че заставаш на ръба на този свят. Че бездната на Божията вечност призовава бездната в човешката душа от дълбините на свещените образи.
Но не само иконите може да бъдат намолени с времето; може да бъде намолена дори планина. Като планината, станала дом на Рилския чудотворец, на преподобния Йоан. Влизането в тази планина е излизане от времето. Чувстват го и вярващи, и невярващи.
Манастирът, загърнат в сърцето на Рила, тишината по пътеките, шишарките в меката трева, буболечките, които гледат да жужат тихо, живите сребърни води на реката, камъните, мъхът, цветните билки и гъби, боровете и нежните листа на трепетликите, скалата на гроба на светеца и небето, което слиза там много ниско…. Малката ракла в храма, пред която заставаш с трепет, разбъркани мисли и дори страх, а после отстъпваш и разбираш, че мислите ти нямат никакво значение. Че има значение просто да стоиш там, в обичното и деликатно гостоприемство на светията, което изглажда и подрежда не само мислите, но и чувствата ти, както любяща родителска ръка гали разпиляната коса на непослушно дете. Всичко, което те посреща в тази планина и мълчи с теб, е любовта на домакина. Тайната на неговата молитва за света, за България и за всеки човек.
Намолената планина е нашата духовна столица. Не жълтите павета и сградата с прословутия надпис „Съединението прави силата“, Рилският манастир е сърцето на България и най-важната й история. Преживяло всякакви болести на народната душа и тяло, то все така невидимо тупти и поддържа живота и надеждата за нейното бъдеще. В днешното изтерзано време повече от всякога имаме нужда от помощта на Рилския чудотворец и неговото дръзновение пред Бога. С надеждата по неговото застъпничество да слезе просветление и изцеление не само за нашия народ, а и за всички хора.
Днес празнувахме Успение на свети Йоан. В словото си на празника патриарх Неофит призова към молитва с тези думи:
„Той е наша слава, наша заслужена гордост и радост за нас, но и наш вечен пример и образец: пример и образец за чистота на вярата и на живота според тази вяра, на безкомпромисна отдаденост и на истинско посвещение на християнското звание. Със свидетелството на своя завет и със своето чудотворство той ни укрепва в християнския ни път и също като Апостола на народите всякога се моли за нас… Когато честваме неговото славно Успение, в единомислие и благоволение, с чисти сърца и помисли да отправим молитвите си към него, та по неговото застъпничество да изправим пътищата си…“
Свети отче Йоане, моли Бога за нас!
