На Благовещение

В тези дни на изпитание едни думи от Йоановото Евангелие пробиват като лъч надежда през сивкавата мъгла на неизвестното бъдеще и тревогата: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (16:33). За тях ни напомни патриарх Неофит в словото този понеделник, което отправи към българския народ по повод разрастващата се пандемия. Думи, които отпращат духа ни към единствената наистина важна победа. Христовата победа над смъртта.

Днес трескаво се вглеждаме и в примерите на светии, които са се сблъсквали с изпитанието на болестта, на светци-лечители или на такива, които са били застъпници на болните пред Божия престол. Животът им е автентично свидетелство за това, че човекът е способен да изпълни на дело тази Божия повеля: „Дерзайте!“ и да претърпи. Събираме техните истории и слова като скъпоценни мъниста в шепата си и здраво ги стискаме, когато ни връхлети страхът. Връщат ни към истината на истините, че всичко случващо се или е по Божие допущение, или по Божия промисъл; че „без Него не стана нито едно от онова, което е станало“.

Но историята на един човек изпреварва подвига на всички тези светии. Историята на младата Мария, Божията майка, която първа, преди всички Христови следовници, казва: „Да бъде волята Ти!“.

И ето че когато казва това съдбовно „Да“, тя е готова за изпитанията, които предстоят. В 9-ия месец на бременността си тя изминава пътя от Назарет до Витлеем (разстояние, което днес може да се измине за около два часа с кола, но тогава…), ражда в обора при животните, защото за нея няма място в странноприемницата; бяга с новородения Иисус в Египет. След поклонение в Йерусалим изгубва своя 12-годишен Син и заедно с Йосиф трескаво го търси, а когато Го открива и настъпва успокоението, можем да прочетем майчинския упрек в думите й:  „Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.“

И накрая – душата й стига до бездната на човешкото страдание, когато вижда своя Син, окървавен, подигран, разпнат на Кръста.

Можем да кажем обаче, че тя е била подготвена за всички тези изпитания още преди да получи Благата вест от Архангел Гавриил, за да каже „Нека ми бъде според думата ти“. Архим. Захариас (Захару) говори за тази предварителна подготовка, посочвайки, че една от тайните й е скрита в смиреното сърце: „Богородица открила „дълбокото сърце“ чрез своята смирена молитва и там срещнала Бога, защото Бог се открива в дълбините на сърцето ни… След това тя открила второто нещо в молитвата: своето единство с останалото човечество… Понеже Богородица пророчески стъпила на Господния път и изпълнила закона, който нейният Син ще даде – че „които се смирят, ще бъдат въздигнати“, тя била въздигната най-високо, над херувимите и серафимите“ *.

Мнозина обаче от нас не бяхме подготвени и изпитанието на днешния ден ни издебна в засада, докато бяхме забили нос в дърлянията помежду ни. Но нека днес вдигнем глава и насочим поглед към Богородичната икона, която всеки православен има в своя дом. Един от най-обичаните старци на Православието в Румъния – отец Арсений Папачок, на шега или не, казва за Божията майка в една своя проповед: „Голям пропуск е да не искаш нищо от нея! Тя се сърди на тези, които нищо не й искат… Предпочита да бди до ложето на болните и страдащите, въпреки че й е дадена власт на небето и над земята“.

Нека на днешния празник не правим този пропуск, а с притихнало, смирено сърце да се помолим на Божията майка – така, както Господ оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни, тя да се застъпи пред Своя Син за нас и да спусне покрова си на закрилница срещу всяко зло над всички ни – обновени от благодатта на покаянието и все още непокаяли се, смели и страхливи, вярващи и невярващи…

* Из книгата на архим. Захариас (Захару) „Разширяването на сърцето“, София,  изд. „Омофор“ 2018 г., с. 266.