Отново за името Мария
“…В тебе, Дево чиста, се превъзмогват пределите на естеството… Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, Ти винаги спасяваш Твоето наследие.“ (из утренята на Успение Богородично)
В единайсети клас разбрах, че името има значение. Тогава, в един мразовит декемврийски ден почина баба ми по бащина линия, казваше се Елевтерия. В този ден отворих църковното календарче – беше си отишла в деня на св. Елевтерий. Така научих, че изобщо има такъв светец. И че името ти се записва някъде горе, на небето. Колкото и да си анонимен тук, в земните списъци.
Днес имен ден празнуват Мариите. Това е и най-често срещаното женско име в България. Съвременният човек обаче е тревожен да не би да е „един от многото“, безпокои се да не „изгуби себе си в тълпата“. Във всеки от нас се е загнездило безпокойството, че ще остане анонимен; че ще премине през живота, ей така, без да е погален от ръката на световната суета. Затова и много бъдещи родители преравят десетки книги, за да изберат име на детето си, което да е от рядко срещаните. Щом наследникът им се роди, мнозина от тях пък с панически устрем се впускат да го включват във всякакви конкурси с едничката цел да видят името му изписано някъде, или образа му – представен пред света. Сякаш за да получат знак в уверение на това, че е въпрос само на време тяхното съкровище да бъде връхлетяно от славата и окончателно да бъде изтеглено от „блатото на анонимността“. За сладостта на усещането да си специален, да бъдеш забелязан, говори още великият детски писател Ханс Кристиан Андерсен, който в спомените си описва как с дни в блажено обожание е съзерцавал буква по буква своето име, изписано към първия негов отпечатан текст.
В новозаветно време името Мария явно е било разпространено, съдим за това от поне четири жени, носещи това име, споменавани в Евангелията. Анонимността обаче съвсем не е тревожила ума на Божията майка. Чувайки поздрава на ангела: „„Благодатна си ти между жените!“, тя приема мисията на избраничеството, без обаче да се саморазпознава като единствено Избраната. С тихи крачки следва своя необикновен път и носи своя кръст, без да подозира, че ще бъде „новата Ева, която чрез съвършеното си смирение, послушанието и чистотата си е направила възможно постигането на целта, отредена от Бога за целия свят“*. Тя, Мария, една от многото Марии, заживява в сърцето на всяко поколение християни; за да я познаем, както казва отец Александър Шмеман, не като символ, не като богословска идея, не като принцип, средство или илюстрация, а като личност, като нея самата**.
В последните месеци, около Събора в Крит, спорим дали католиците са еретици или не, дали можем да ги наречем църква или не. Утре можем да продължим с бурните дискусии, но нека днес да изоставим споровете и да се поздравим с общия – и за католици, и за православни, празник на Богородичното успение. Без да омаловажаваме различията помежду си, съществуващи и по отношение на почитта към Божията майка (като например приетия от католиците догмат, утвърждаващ твърдението, че Св. Богородица е била зачената непорочно, който православните отхвърлят като чужд на църковното Предание и на православното учение за човека).
Празник, разкриващ ни тайнството на онзи ден, в който Пресветата Дева затваря очи в блажено спокойствие, сякаш потъвайки в сладък сън, за да се възнесе в царството на своя Син. Събитие, което въплъщава цялата пълнота и величие на християнското разбиране за смъртта. Предвкусвайки реалността на апостолските думи: „…щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15:54).
Ангел е прошепнал на света Анна името „Мария“, когато й възвестил, че молитвата й да стане майка е чута от Бога. Ако носите и вие това благословено име, никога не забравяйте, че сте щастливка, макар и да сте били една от многото Марии във вашето училище, във вашия град…
* Георгиос Мандзаридис, „Християнска етика“ том II, изд. „Омофор“ 2013 г., стр. 237.
** Протопр. Александър Шмеман, „Божията майка“, Православие.БГ, 10.12.2006 г., превод: Мария Спасова.
