Рождество – божественият Дар



През 1995 г. бях на специализация в университета на Уулвърхемптън, Англия. Веднъж чаках на опашка в библиотеката и видях трима странно облечени студенти – с бради, кепета на главата и дълги дрехи. Попитах ги кои са и те казаха, че произхождат от Пакистан. Разбира се, бяха твърдо убедени мюсюлмани.

 Тогава им зададох въпроса дали са чели Корана и те отговориха положително. Следващият ми въпрос беше: „Коранът възхвалява Иса (Иисус Христос), нали?” – „Да, разбира се”. – „Как пише в Корана? Кой е баща на Иисус?” – Те отговориха: „Бог му е Баща, Той е заченат от Бога”. „А коя е майка Му?” – „Девицата Мариам, на която е посветена специална сура (глава) в Корана”. – „Значи, Иисус има за Баща Бог, а за Майка – девица. А Мохамед има ли родители?” – „Разбира се”. – „”Те обикновени хора от Арабия ли са?” – „Да”. – Тогава аз запитах пакистанците: „Кой е по-велик и по-свят – Иисус, Който е Син на Бога и на Дева Мария или Мохамед, който е син на обикновени родители?” – Пакистанците се спогледаха и отговориха: „Не сме мислили по този въпрос”. „Мислете, момчета, мислете” – казах им аз. – „То сляпото окàто прави”.

Интересно е какви отговори ще дадат забързаните българи по улиците, ако ги запитаме кой е Христос и какво всъщност празнуваме на Коледа. За мнозина Рождество Христово или Коледа е свързан най-вече с емоциите около купуването на подаръци, коленето на прасето и украсяването на елхата. Тези битови обичаи са хубави и важни, но те нямат нищо общо с Бога и със същността на празника.

Единственият народ в древност, който почита само един Бог е еврейския. Пророк Исайя получава откровение, че Девица ще зачене и ще роди син (7:14). Всяка еврейска девойка таи тайната надежда, че тя може би ще бъде избраницата, която ще роди очаквания от хилядолетия Месия, Божия Син, Който ще изкупи и спаси човечеството. Всъщност Месията трябва да е потомък на цар Давид. Изключителната чест да стане Майка на Богочовека се пада на никому неизвестното момиче Мариам от галилейското градче Назарет, което е от рода на Давид. Преди повече от 2000 години Дева Мария отива с настойника си Йосиф за преброяване във Витлеем. Градът е препълнен с хора, места няма и те се приютяват в една пещера, използвана за обор. Тази тъмна пещера, където блеят овце, мучат волове и мирише на тор, става място, където блясва неземна светлина. Пастирите, които пасат на нощната хладина стадата си, стават първите хора, които чуват ангелското пеене и се прекланят пред Младенеца.

Необикновена звезда озарява пътя на халдейските мъдреци, които я следват, за да срещнат с новородения Цар на света. Неотдавна папа Бенедикт ХVІ обърна внимание на една интересна подробност в библейския разказ. Влъхвите са астролози и езичници, които пристигат в Йерусалим и питат книжовниците къде трябва да се роди небесния Цар. Те им отговарят, че това трябва да стане във Витлеем според пророк Михей. Влъхвите веднага тръгват натам, а книжниците остават в Йерусалим, никога не се покланят на Божия Син и продължават да зубрят Библията. Парадоксалното е, че езичниците се спасяват, а вярващите се провалят. Затова ап. Павел мъдро отбелязва: „Знанието възгордява, а любовта назидава” (1 Кор. 8:1).

Влъхвите принасят на новородения Младенец скъпоценни дарове, каквито Мария и Йосиф едва ли някога са виждали в бедния си живот – злато, ливан (тамян) и смирна (аромати). Чул за пристигането на кервана от Изток, налудничавият цар Ирод извиква мъдреците и ги разпитва. Тъй като за него новороденият Цар е бъдещ съперник за трона, той решава да Го премахне, като заповядва да бъдат избити всички деца във Витлеем и околностите. Войниците на Ирод се нахвърлят върху населението и започват да колят и душат всички пеленачета. По предание тогава са умъртвени 14 000 деца.

И днес иродовци по целия свят са слепи за светлината на боговъплъщението и любовта. И днес трещят изстрели, избухват бомби, рухват сгради и погребват хиляди жертви. Злото и днес е силно, но още по-силна е Божията благодат чрез Христа. Трудно можем да си представим до какво животинско състояние щеше да изпадне човечеството, ако Спасителят не се беше родил и не беше започнала християнската цивилизация – цивилизация на милосърдието, състраданието и добротворството. Неин девиз е ангелският химн, чут във Витлеем: “Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14). Нека да се запитаме – въздаваме ли ние славословие на Бога, установен ли е мир на земята, настъпи ли благоволение между народите 20 века след Рождеството на Божия Син? Какво направи всеки от нас, за да бъдат постигнати тези цели? Ще се роди ли тази Коледа божественият Младенец в тъмната пещера на сърцето ни, за да я озари, освети и стопли? „Коледа се основава върху размяната на подаръци. Подаръкът от Бога на човека е неизказания дар на Неговия Син, а подаръкът от човека на Бога – когато представим телата си като жива жертва” (Ванс Хавнър).

Щастливо Рождество Христово и благословена Нова година!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...