Светът и ние
В програмата на София Филм Фест „На брега“ бяха включили и филма на Георги Тодоров „Пътят на воина“, посветен на отец Георги от село Жегларци. В залата беше режисьорът и оператор на филма Христо Димитров – Хиндо. Прожекцията мина пред почти пълен салон. Имаше и хора, които си излизаха по средата на филма, явно темата за вярата и живота на един вярващ им бяха чужди. След финалните надписи лампите светнаха и на сцената за въпроси на публиката излезе режисьорът. Попитаха го – как атеист като теб и вярващ като продуцента Г. Тодоров правят филм заедно? Той се зарадва на въпроса. И започна да говори, той, атеистът, за отец Георги с такова благоговение и уважение, че всички го слушахме зяпнали и притихнали.
В едно село като Жегларци, където дори църква нямало, по време на най-лютите комунистически гонения отец Георги с лишения за семейството си отива да учи в Семинарията в зряла възраст, като оставя жена си и петте си деца за цяла година. В Семинарията продължава да работи здраво покрай ученето и да праща пари, прибира се за празници и ваканции. И в това неизвестно и запокитено нейде из Добруджа село отец Георги превръща бащиния си дом в църква, почва да служи на Бога и създава школа за свещеници. Само от неговия род те са над десет. Комунистите говорят с русенския владика тогава да го изтегли в Русе, да го назначи в най-хубавата енория, да му дадат апартамент, само и само да не остава в Жегларци… Не им се получава. И тук Хиндо каза нещо незабравимо. Аз, атеистът (или агностикът), в разговори с вярващи съм свикнал, казва, те да се опитват да ме вербуват, да ме привлекат, усещам опитите им и желанията им… А от страна на отец Георги не усеща това насилие нито за секунда. Ето как проповядват големите хора. Самият им живот е техен амвон. Няма друг начин. Книгите са си книги, без тях не може. Но без дела книгите са мъртви. Защото хора като отец Георги показват, че вярата е възможна и днес. Че можем да сме в света, но да не сме от света. Дори при тези съвременни изкушения…
Христос няколко пъти говори за света, който не Го познава. Светът е светски, разглезен, греховен, от началото на вековете той е потънал в първородния грях, по-късно към гордостта почват да прирастват разни други издънки. Но всички те тръгват от там. И войната на човек срещу света започва от момента на християнското му осъзнаване. Душата е родена християнка. Поначало е такава дори у аборигена, който не е чувал никога нищо за Христос. Тази душа обаче знае, че да откраднеш и да излъжеш е грешно и зло. Войната започва от мига на осъзнаването. Разбираш, че си се родил на земята, за да живееш вечно, но за да получиш вечния живот, е нужно да минеш през изпитите. И дори да не хванеш тройка и да те скъсат, дори да се провалиш на всички тях, да разчиташ на Божията милост и да живееш в покаяние. И в надежда, че даже и за тебе двойкаджията има Божия Милост.
Но такава война има. За всеки един. И ако си воин, воюваш. Ако си „скатавка“, мислител, философ, страхливец, какъвто и да е друг, но не воин, за тебе пак има война. За душата ти се води война. Ако философията ти е друга, нищо, пак я има войната, която ти не признаваш. Светът просто не познава Христос. Живее без Христос. Но ние, с претенциите да сме Христови, да воюваме, често даже не знаем как да говорим за войната на другите. И почваме да се хвалим, да ги индоктринираме, да твърдим високопарно някакви истини, да ковем с думите си и да приковаваме… А не е нужно нищо друго освен да не мрънкаме. Да не порицаваме. Ние света няма да изправим. Себе си поне да опитваме да изправяме – несвършен вид на глаголите ползвам, защото собственото изправяне е като перманентната революция, процес непрекъснат. До последния ни дъх. И насред този днешния свят, пълен, както винаги, с най-светски неща, праведността е напълно възможна.
Има разлика между нашите днешни изкушения, между днешния свят и света преди стотици или хиляди години. Онзи свят също е бил светски, но не е притежавал днешното коварство, днешната пъстрота и разнообразие в греха. Най-малкото технически не му е било възможно да предоставя толкова изкушения накуп. Но пък и от нас не искат големи подвизи… Бог е предвидил тая усилваща се мощ на злото. И ни праща по някой такъв пример като отец Георги. И днес всичко е възможно. И днес спасението е постижимо.
