Ураганът на низостта

Понякога в битието ни настъпват моменти, които сякаш са изпитание изпратено за нас от Всевишния. Моменти, които ни показват кои сме. Като огледало. Като опитен прокурор, който изрича истината за нас право в лицето ни.

В този случай има само два варианта. Единият е да излезем от тези моменти с достойнство. Другият е да се покажем слаби, грозни и недостойни човеци.

Хиляди хора в американския щат Тексас бяха хванати в капана на смъртта. Техният въздух бе ужасът. Заспиваха и се будеха с него.

Видяхме снимки и кадри с хора, загубили имуществото си, събирано с години, останали без домовете си, градени цял живот. Загубили всичко, но рискуващи живота си, за да спасят домашните си любимци, макар че всеки от тях бе претърпял голяма загуба.

Честни, трудолюбиви американци, които в собственото си бедствие намират сили да си помагат един на друг. Като истински ближни. Те са жертви, но са достойни.

Има обаче и други хора. Те не са застрашени от природни катаклизми, но са хванати в един по-жесток ужас – ужаса на собствената си низост.

Мега-ураганът Харви – най-мощният и опустошителен ураган в САЩ от десетилетие насам, вече отне десетки животи.

Но точно в тези моменти на скръб и ужас злото започва да се храни. Храни се не толкова с човешката мъка, страдания и болка, защото те са неизменна част от живота ни. Злото се храни с един друг, истински ”деликатес” – низостта. Няма по-голяма радост за сатаната от тази да види как венецът на Божието творение изпада в неговата кал. Как това, което е съградено от Твореца, се проваля и потъва в тинята на омерзението.

Това направиха и то за пореден път служителите (дори не мога да ги нарека колеги) в един доскоро никому неизвестен ”сатиричен” френски вестник. Подиграха се с мъката на хората. Подиграха се със смъртта.

Публикуваха карикатура, на която се виждат щетите от наводнението и от тоновете мътна вода се подават ръце на давещи се хора, над които стои циничната ”мъдрост”: ”Има Бог! Той издави неонацистите в Тексас”.

Като че ли всички хора в Тексас са нацисти. Като че ли някой има право да определя кой да живее и кой да умре.

Защо?

Най-лесният и логичен отговор, разбира се, е от глупост. Това обаче не е оправдание.

Изобщо глупостта никога не може да е оправдание.

Особено, когато го правиш, заради пари, тираж и популярност. Когато пренасяш в жертва на своя бог – мамона – скръбта и смъртта на хиляди човеци.

Но някои хора не са способни не нищо оригинално, с което да привлекат внимание. Толкова си могат.

Всички помним как, когато техни колеги бяха убити от ислямистки екстремист, целият свят беше Шарли.

Заговори се за свободата на словото. За омразните граници, задушаващи тази свобода. За цензурата, която ”убивала”.

И ето, че не след дълго лукавата посредственост показа уродливото си лице.

Оплакваният довчера френски сатиричен вестник се подигра (два пъти) първо със смъртта на малкия Айлян, който се удави при опит на родителите му да избягат в Гърция и трупът му беше изхвърлен от вълните.

Последва гавра с жертвите от катастрофиралия в Египет руски пътнически самолет.

През 2016 г. пък “Шарли Ебдо” излезе и с карикатура за земетресението в италианския град Аматриче, в което загинаха близо 300 души. На карикатурата бяха изобразени окървавени мъж и жена, наречени „паста със сос“, а до тях жертвите от бедствието – в образа на “пълнеж“ между слоевете лазаня.

А сега логично дойде ред да се изплюят и върху паметта на пострадалите от урагана Харви.

И, разбира се, все толкова арогантно, постно и елементарно.
Интересното е, че, когато тези свободолюбиви чеда на демокрацията правеха оскърбителни и безвкусни карикатури с Христос и Мохамед, никой не се впечатляваше. Сега всички са много шокирани от гаврите им.

Ами, то злото си мирише винаги еднакво лошо. Проблемът обаче изглежда е в обонянието на ”сосайъти”-то.

Когато се гавреха с Христос, всички бяха Шарли, сега социалните мрежи преливат с негативни коментари на хора, разочаровани от перверзията на френските ”сатирици”. Но гнусотата е в характера на безбожника. Когато коренът ти е червив, ти не можеш да си здрав и красив. Ще бъдеш болен и от делата ти ще се носи зловоние и грозота.

Изглежда, че култът към това да си ”известен” не е български патент, а методите на жълтата преса идват от ”цивилизования” Запад. Същият този Запад, който гледаше равнодушно как Хитлер унищожава милиони евреи, докато ”диваците” от България ги спасиха с цената на живота си и сигурността на децата си. Предвождани от Църквата на окарикатурения Христос.

Пази Боже, сляпо да прогледа! Пази и свободата на словото от мерзавци!

Защото свободата е преди всичко отговорност. А отговорността се възпитава. Възпитанието пък… Е, то е друга тема…

 

 

Близки теми: