Цената на греха

Грехът – тази безпощадна сила, тази всеразяждаща сярна киселина… Днес за грях не е прието да се говори, може би защото за реален се смята само материалният свят и за реални стойности – само материалните. Но освен че е бич за духа и тялото, грехът може да бъде унищожител и на твоето лично благоденствие, и на просперитета на цяла една нация – и хората, които пренебрегват тази истина, падат рано или късно под безмилостните удари на нейното възмездие.

Една неуспяла държава

Дали ще издам някаква тайна, ако кажа, че България днес не е добре и не върви към добро? Ние сме най-бедната нация в Европейския съюз. Милиони у нас живеят в мизерия и всичко, що е кадърно, способно и живо, се стреми да избяга оттук. Хората по света (онези, които са чували за нас, разбира се) ни смятат за неуспяла държава.

Но защо е така? Нима сме по-глупави, по-некадърни от другите? Нима българинът има по-малко мозък, по-несръчни ръце и по-неизобретателен ум от французина, немеца, италианеца? Не, разбира се! Ние сме талантлив и умен народ и не отстъпваме по нищо на другите нации. Имаме си и учени, и професори, и инженери, и предприемачи, и просто талантливи даровити хора във всички области на живота. Всичко си имаме в изобилие. Само едно дребно нещо не ни достига: почтеност. И тъкмо това е фаталното!

Без чест, почтеност и морал не става нищо добро. Те са строителният разтвор, хоросанът, който свързва в едно цяло всички други качества и способности на нацията и създава сградата на нейното благополучие. Ние страдаме от ужасен дефицит на почтени хора. Затова икономиката ни скърца на бавни обороти като разбита стара кола. Не сме достатъчно честни и почтени, а върху непочтеност не можеш да градиш нито икономика, нито държавност, нито култура. Всичко се срива преди още да е построено. Ето такава е цената на греха – и ние я плащаме всеки ден.

Трябва ли да има морал в икономиката

Не просто трябва, ами нищичко не е възможно без морал и човещина! Моралът е и основата, и стените, и покривът. Всичко останало са подробности.

Икономиката не е безлична даденост, тя е отношение между хора. Икономиката е общо усилие, колективно дело, и то твърде крехко, зависещо от множество условия. Участниците в икономическия процес са безкрайно зависими един от друг. Нужно ли е да обясняваме очевидната истина, че смисълът на икономическото взаимодействие е взаимната изгода, общото благо? Всекиму е ясно това. Ако аз ти продавам хляб, а ти ми продаваш мляко, то тази връзка между нас ще съществува, докато и двамата печелим от това по принципа win–win, аз печеля – ти печелиш. Но ако един от нас, воден от алчност или егоизъм, реши да измами другия, смисълът на взаимодействието веднага ще се изгуби и то ще се разпадне. Разбира се, това е много опростен пример. В икономическите вериги на съвременния свят има стотици и хиляди участници – от работниците в някой далечен град или далечна страна, до продавачите в магазина на съседната улица. Продуктът не пада от небето, той изисква доставка на компоненти и следователно съществуването на множество други производства, а след създаването си минава през стотици ръце на предприемачи, доставчици, търговци, продавачи. И всеки от тези хора трябва да печели от него. Печелят също и купувачите, потребителите, защото получават срещу парите си ценност, която не могат да създадат сами. От своя страна, и те произвеждат с труда си неща, от които се нуждаят може би хората от другия край на веригата, и така кръгът се затваря. Всички са зависими от всички, всички печелят от всички. Така икономическият процес се превръща в израз на взаимно уважение и добрина между хора от различни места, страни и народи, защото вместо изстрели и куршуми те си разменят ценности и се учат на взаимно доброжелателно зачитане на законните интереси и желания на другия. Икономическият процес учи хората на разбирателство и сътрудничество в името на общото благо. Ала какво ще стане, ако някой от участниците в него поиска да измами другите, да си присвои незаслужено голям дял от общата печалба? В рамките на икономическия организъм той ще действа като ракова клетка, която се самоутвърждава за сметка на другите, на цялото, нарушавайки с егоизма си взаимодействието на тъканите и обмяната на веществата. Егоизмът, алчността и безнравствеността разрушават икономическите връзки така, както и всички други човешки отношения. С нечестни хора не може да има бизнес.

Дори самата дума кредит (credit) идва от латинския глагол credo – вярвам, доверявам се. Хилядите, милионите участници в икономическия процес, тези милиони клетчици са свързани помежду си с доверие, взаимна вяра – това е лепилото, спойката между тях. И най-дребната сделка – покупка или продажба, изисква доверие между участниците. А доверието се придобива с почтеност. Няма ли почтеност, няма нищо. Нула! Икономика от измамници и крадци е обречена на саморазрушение. Така се разлагат и гният цели държави и икономики; такава е цената на греха.

Ето как моралът и страхът Божи се оказват жизненоважни за икономиката. Хората най-после трябва да разберат, че и в икономиката трябва да има чест и правда, че върху нечестността и измамата не могат да се градят нито стопанството, нито културата, нито държавата на един народ, че хора фалшиви и душевно гнили не са в състояние да създадат нищо здраво също и в материалната сфера, че фундаментът на икономиката и обществото е заложен дълбоко във възпитанието и ценностите, давани от него. Много често се оказва, чеистинското решение на икономическите проблеми изисква вътрешна промяна в човека, морално преображение на човека, а понякога и на целия народ. Ето защо Божието Слово отделя немалко внимание на икономическите въпроси и учи на правилно отношение към стопанството: да се задоволяваш с това, което ти е наистина необходимо, а не да ламтиш за ненужни и излишни неща; да използваш материалните блага, за да служиш на Бога и хората; да осигуряваш твоето и на твоите близки благосъстояние с честен и полезен за обществото производителен труд, а не с гешефти и спекулации. Бог не случайно е направил човека стопанин и го е потопил в икономическата стихия. Но смисълът на икономическото усилие трябва да се разбира правилно. Още преди падението, казват светите отци, човекът е създаден стопанин – Бог му е наредил да обработва Рая и да се грижи за него (Бит. 2:15). Смисълът на икономиката е в облагородяването на природата, превръщането на природата в култура. Но смисълът на икономиката не е в ограбването на природата и експлоатацията на другите хора. Също и Земята иска от своя стопанин и хранител – човека – мъдрост и доброта, грижовност и трудолюбие. И тъкмо на възпитанието на тези качества е посветен според Божия замисъл икономическият процес, а не само на подобряването на материалните условия.

Плащаме за греха

Грехът е страшен не само с невидимите рани, които нанася на душата. Той може да бъде опустошител и на финансите ни. Всичко на този свят се заплаща, а порокът – особено скъпо. Специалистите са пресметнали, например, колко харчи за цигари един среден пушач в течение на живота си–към 25 хиляди долара. Ето я цената на греха! Колко полезни, ценни неща могат да се купят за 25 хиляди долара! От колко неща се е лишил, а всъщност самоокрал, самоограбил този човек, за да служи на една самоубийствена страст!

Това – един отделен индивид. А колко губи нацията и държавата всяка година от пороците и злините на хората – алкохола, дрогата, кражбите, корупцията, престъпността? Космически суми, това са не милиони, а милиарди. Грехът е страшен бич, с който всички заедно се самоналагаме жестоко, докато целият ни труд и всичките ни усилия да направим нещо, да подобрим живота си не отидат на вятъра. Така грехът обезсмисля нашия живот и нашия труд като хора, като население, като народ. Такава е цената, която плащаме за греха.

Грешни пари – проклети пари

А може ли да се печели от греха? Може, разбира се, ако бизнесът ви е свързан с експлоатиране на някой човешки порок, или с ограбване на природата, или с експлоатация на работната ръка. Дяволът награждава онези, които му служат, само че парите, които той сипе, парят. И те също се заплащат скъпо. Например експлоатацията. “Работникът заслужава своята заплата”, казва Спасителят(Лук. 10:7). “Трудещият се е достоен за своята награда”, категоричен е апостолът (1 Тим. 5:18). Това означава, че работодателите, които не заплащат достойно труда на своите подчинени, вършат тежък грях, а техните печалби са проклети от Бога. Още по-тежък е случаят с черните пари, получени от греха – престъпността, наркотиците, проституцията, хазарта…Съществуването на тези отвратителни неща е възможно само в общество, толерантно към греха и порока, каквото е нашето. Но капиталите, придобити по този начин, не носят полза на обществото и дори на своите притежатели, защото онова, което е проклето от Бога, може да донесе на хората само проклятие и нещастие – и нищо друго. Ето, и това също е цената на греха.

Има ли благословен и проклет труд

Разбира се! Познавах едно момиче, млада християнка, която беше безработна и се нуждаеше много, но отказа да работи като касиерка в стриптийз-клуб, въпреки че заплащането беше много добро, защото разбираше, че това е грях и четя ще отговаря за него пред Бога. И тя каза на тези хора НЕ!Трябва да се научим да казваме НЕ, когато сме изправени пред греха! Ако си християнин или просто почтен човек, има огромно значение какво работиш и за кого работиш. Не всяка професия и не всяко занимание са благословени от Бога. Не трябва да сме морално всеядни и да вярваме, че парите, които получаваме, “не миришат”. Напротив, миришат, миришат! Законите на съвестта са безмилостно строги. Християнинът по-скоро би се съгласил да гладува или да се труди за грошове като последен черноработник, отколкото да печели добре от мръсен бизнес.

Всичко е заложено в семейството

И както винаги, както и при всички човешки добродетели и пороци, корените на човешкото отношение към труда, към отговорността, към парите и печалбата, към социалната справедливост могат да се проследят до най-първичната, най-изначалната човешка клетка – семейството. Оттам израстваме всички, там са заложени основите на нашата правда или неправда, честност или безчестие, добро или зло. Семето, което са посяли в нас родителите и възпитателите, дава плод през целия ни живот.

Библията подчертава отговорността на по-възрастните поколения за възпитанието и правилната поука на младите (Втор. 32:7). Като християни трябва да знаем, че не е достатъчно само да родим и да отхраним децата си – сякаш не сме нищо повече от животните и птиците. Не, ние дължим на тях и на Бога много повече от това! Трябва да ги родим в Бога и да ги отхраним с Божия закон, да ги научим на добро, чест, чувство за дълг и правда. Ето какво трябва да е истинското християнско семейство; ето колко безкрайно важно е християнското възпитание! Огромна е отговорността на родителите за морала и духа на своите деца и ние ще даваме един ден отговор пред Бога за това. Впрочем, зле възпитаните деца се връщат при нас като някакъв зловещ бумеранг още през този живот: държат се грозно, грубо със своите възрастни бащи и майки или пък ги зарязват на произвола на съдбата точно когато старите им родители се нуждаят най-много от тяхната обич и грижи. Всичко в този живот се заплаща и грехът най-вече. Ето пак цената на греха!

Развалени хора – развалена икономика

И като се връщаме отново към отправната точка на нашите размисли, не можем да не потвърдим още веднъж очевидната истина: обществото, държавата и икономиката не са някъде встрани от мен и теб. Те са точно това, което съм аз, което си ти, което сме всички ние. Развалени хора създават развалено общество; развален народ – развалена икономика. Последиците усещаме всички върху гърба си.

Решението? Лекарството? То е дадено в Божието Слово:

Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.Тогава елате – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят (Ис. 1:16-20).