Човек с добавена стойност
Такъв е не този, който много е чел и много знае. Ерудицията сама по себе си не спасява душата. Такъв не е и богаташът, който може да си купи всичко.
Единственото, което ни добавя стойност на нас, представителите на човешкия род, е връзката ни с Твореца на всичко видимо и невидимо. Разбира се, ние сме свободни творения и имаме пълното право да вършим, каквото ни е угодно, каквото ни се прииска на болното съзнание, няма ограничения. Безпредел, както казват руснаците. Безкрайно пропадане, дъно няма, засенчили сме отдавна всички демони по изобретателност. И този безпредел произлиза отново от свободата ни, която е висш и неприкосновен дар. Вземете ни свободата и ще се превърнем в обикновени животни. За животното няма добро и зло, то не осъзнава категориите, които ни превръщат в човеци.
Човекът с добавена стойност е осъзнатият, този, който разбира своята човешка мисия и разполага с координатната ос на доброто и злото в сърцето си. Мисията му не е да поучава другите, ако е много начетен, нито да раздава милионите си в благотворителни акции, ако разполага с излишни финанси. В тези дейности няма нищо лошо, необходими са и преподаватели в университета, и меценати, и дарители. Но те не могат да бъдат главното предназначение на човека. Като се превръщат в самоцел тези дейности, се измества фокусът от Бога отново само и единствено накъм нашата човешкост, а тя е твърде немощна. И болна. Човекът с добавена стойност е Христовият човек, проумял, че извън Бога няма нищо и нищо не струва пет пари.
И поетите не са човеци с добавена стойност, колкото и да им се иска да са такива. Често се срещам с тях и неминуемо се сблъсквам с това уж дълбокомъдро схващане, че поезията ни прави хора. Че тя ни дава полет на душата, мисълта, въображението. Но имам едно подозрение, че в по-голямата част от поезията става дума само за суета. Склонен съм понякога дори любимите си поети да припозная като суетни. Когато не виждам надежда в стиховете им, когато се опитат и те като събратята си по перо да завоалират отчаянието си зад красива поза. Не знаят какво друго да сторят. Не са били при Христос и не разполагат с такъв опит. Не знаят що е то Благодат.
Там, където Христос Го няма, където е забравен, отхвърлен и където липсва връзката с Него, се отваря празнота, бездна. А бездната има нужда да бъде запълнена. Милиардерите, поетите, ерудитите запушват дупката с всякакви ерзаци, с ментета, с многоумност, с изящно наплетени думи, пълнят чучелото със слама. Маскират ямата отгоре с орнаментирани килими, но само я превръщат в капан по този начин. Аз правя добро – мисли си човекът, който раздава парите си на бедните, човекът, който умее да изкара черното бяло чрез изкусни езикови еквилибристики, човекът, който има талант за поезия. Но тяхното добро е само половинчато добро, недовършено добро, ако в основата му не е Творецът, а единствено човешкият стремеж „да си помагаме“.
Чувал съм това квазидобро често да казва едно страшно изречение – дори да няма Бог, нека живеем все едно има. Че какво по-отчаяно от това твърдение – дори да нямало Бог? Това твърдение е надменно, сиромахомилско, интелигентско – дори да нямало! Ако Го няма, ние не можем да живеем така, сякаш Го има! Това не ни е по силите. Ако Го няма, не би ни имало и нас. И самото това допущение, че можело да Го няма, е жестоко. Не съм чувал по-коварни думи. Материалистите, атеистите, агностиците поне са открити и не се опитват да се притварят, да се нагаждат. А призоваващите ни да живеем така, сякаш Го има, в действителност нямат мнение, хлъзгави са, подвеждащи, доброжелателни като котарака Леополд. С тази гола „доброта“ ни нападат йеховистите край гарата, толстоистите, гандистите, йогистите и другите източни доброжелатели. И като се съгласим с тях и кажем хайде да живеем задружно, ние предаваме Христос.
Христос е преди всичко мъжество. Вярата в Него е абсурдът, който ни придава стойност. Който ни придава смисъл. Всяко добро без Него е всъщност проявление на отчаянието. И благотворителността, и ерудицията, и поезията без Христос звучат жалко. Опитва се човекът отново нещо там да стори сам, да строи кула до Небесата за кой пореден път.
Вярата в Христос, дейната вяра добавя стойност на човека като твар земна и съзнателна. Приобщава го към вечното и благо времепространство на Бога. Към Вечността, която е съществувала преди да се появи времето и ще продължи да я има и след като времето приключи. А всички останали упражнения в науката и изкуството си остават само сричане на букви в първи клас. С каквото и да се занимаваме, един ден усещаме оная празнота, която споменах.
Опитваме се да я преодолеем по всякакви начини. Някои дори отиват на психоаналитик, който почва да човърка в душата с отвертка, сякаш е автомобилен двигател. С добавена стойност е онзи човек, у когото тая празнота е изчезнала и на нейно място се е разположил Творецът на всичко видимо и невидимо.
