Йосиф и неговите братя
Есето е отличено с Втора награда в Националния конкурс за есе “Вечната книга и ние” 2018, във възрастовата група на учениците
(Битие, гл. 37-45)
Библейската история за Йосиф и неговите братя е много известна по света. Много хора я разказват на децата си като приказка. Но какви ли духовни поуки можем да извлечем от нея? Притежава ли по-дълбок смисъл? На коя личност е преобраз Йосиф? Кои сме ние в тази картина – Йосиф или неговите братя? И защо Йосиф все пак проявява милост към братята си? Защо той не използва властта си, за да им отмъсти? Кой е водещият мотив, който го възпира? На тези въпроси не е толкова трудно да си отговорим. И следващия път, когато някой реши да разкаже историята на дванадесетимата родоначалници на Израил, нека обясни и духовния смисъл, криещ се зад тази привидно изглеждаща като приказка история.
От историята на Йосиф могат да се извлекат много поуки. Основните са: обичта към брата, завистта, доверието в Бога, милостта, себеобуздаването, промяната към по-добро. Йосиф обича братята си, въпреки всичко това, което са му сторили. Братята завиждат на Йосиф, тъй като той е любимият син на баща им. Йосиф се доверява на Бога в непозната страна и не се страхува. Йосиф е милостив, не наказва братята си, затова че те са го предали. Той успява да се овладее пред жената на Петефрий и не се поддава на нейните изкушения. Да вземем и брата на Йосиф – Юда. В началото на историята той е този, който предлага покушението над Йосиф. Но в края е готов да жертва себе си, за да бъде Вениамин освободен.
Втората най-велика заповеч в Библията е изречена от Христос според Матеевото Евангелие (22:39): „Да възлюбиш ближния, както себе си.” В началото братята на Йосиф са завистливи и не го обичат. Но той въпреки това ги обича. Той не им отвръща със зло, въпреки че има тази възможност. А какво направи? Поканва ги да живеят при него в Египет, където биха били задоволени материално. Това е пример, с който можем да се отнесем и към Божията любов. Ние отхвърляме Христос всеки ден. Но той наказва ли ни? Казва ли ни: „Теб не те обичам повече!”? Не, вместо това продължава да ни обича със своята безкомпромисна любов. Продължава да бъде нашият Ходатай. И затова извърши и най-великото дело в човешката история: Сам Бог слезе на Земята, живя между нас, беше разпнат на кръст от човеци, умря, слезе до Шеол и след три дена извърши това, което никой човек не може да извърши – върна се от смъртта към живота. И с това дело плати цената за живота на всички вярващи през вековете. Той е единственият Изкупител. Няма друг път се казва в Йоан. 14:6: „Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца освен чрез Мене.” Именно чрез този стих можем да кажем на дълбоко заблудените хора, които казват неща от рода на: „Ами то не е важно в кого вярваме, дали е Христос, Аллах или пък Буда. Важното е да вярваме.”, че те НЕ са истински християни.
Братята на Йосиф проявяват завист, тъй като Йосиф е по-обичан от Яков и той му подарява шарена дрешка. Те нарушават писаното в Изход 20:17: „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.” Те завиждат, заради положението на брат си. А не трябва ли да се радваме, когато приятелите ни и неприятелите ни преуспяват? Завистта подбужда омраза към Йосиф – братята вече мислят как да се отърват от него. Той допълнително подклажда огъня със своите пророчески сънища. Те вече излизат от нерви и дори вече и Яков се раздразва след съня му с Луната, Слънцето и 11-те звезди, които му се покланят. Но тук не бива да виним Йосиф. Виновни са братята, които не осъзнават, че Бог е дал на всекиго достатъчно – нито на някого по-малко, нито повече. Яков също има вина за завистта, породила се у братята на Йосиф – той прави една грешка: прави един от синовете си любимец. Това кара другите да го намразят. Не бива да делим хората, както и Бог не дели някои, които със сигурност ще се спасят, и други, които не – такъв принцип при Бога няма. Всеки може да мине през тясната порта, но дали всеки е готов?
Йосиф е сам в непозната страна при непознати хора, но той не се поколебава и не се поддава на уплахата. Той е смел, доверил се е на Бога и Бог не го е оставил. В Посланието до евреите (13:5) се казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.” Йосиф не се чувства забравен. Въпреки това, че е в затвор, една ръка го води и той й се доверява. Понякога и ние се чувстваме така, сякаш Бог не е с нас или изобщо Hо няма. Да, но в книгата Иисус Навин (1:9) се казва: „Бъди силен и смел; защото Господ твоя Бог е с теб, където и да идеш.” Забележете използвана е формата „бъди”. Нямаме избор дали да сме смели или не! Трябва да сме готови да се изправим срещу опасностите на света. И както казва апостол Павел, трябва да сме облечени в „Божието всеоръжение” (вж. Еф. 6:11). Йосиф е облечен в това всеоръжение и е готов да се изправи срещу опасностите за духовния си живот, които крие Египет.
Въпреки всичко, Йосиф е милостив. Той не отвърна на братята си с лошо, а напротив – облагодетелства ги. Даде им дом в Египет. Не е ли Бог така милостив като Йосиф? Да, иначе щеше ли да ни търпи с нашите прегрешения? Въпреки че постоянно падаме и му се противопоставяме чре греха, Той ни обича и не се отказва от нас. Проявява милост към грешниците и изпраща единствения Си Син, за да не умрем ние, а да живеем.
Йосиф в Египет е изкушаван. Жената на Петефрий го изкушава. Той трябва да избере между поста и положението си пред Бога. Той успява да обуздае себе си. Не се изкушава да запази поста си, а запазва себе си чист. Побеждава изкушенията, както Исус побеждава тези на Сатаната в пустинята. Това е един много добър пример, от който ние трябва да се поучим. Колко често ние попадаме в изкушение? А каква е разликата между изкушението и изпитанието всъщност? Всекидневно ние попадаме на изкушения и изпитания. Първото идва от Сатаната, докато второто идва от Бога. Едното ни подбужда към грях, а другото, както се казва в Яков 1:3: „…изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост”. Единствено с Божията помощ можем да преминем през тези изпитания. След като се доверим на Бога и вършим неговата воля, нищо не може да ни спре.
Братята на Йосиф се променят с времето. В началото на историята те са завистливи. Но в края на историята започва да ги гризе съвестта за това, което са направили. Да вземем Юда например: в началото той предлага коварния план с продаването на Йосиф в робство, в края обаче е готов да пожертва собствената си свобода, за да може Вениамин да се върне при баща си. Това може и да стане с нашия живот, ако приемем Исус Христос. Тогава в нас започва да живее Святият Дух и да дава плодовете на Духа: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” (Гал. 5:22-23).
Йосиф в тази история предизобразява Христос. Той страда заради най-близките си, но въпреки това преуспява. Историята на Йосиф е една забележителна част от Библията, в която можем да намерим много ориентири за това как да живеем по Божие напътствие в различните сфери на живота ни.
