Диктовка на Ангела
Роман Нови Сладкопевец
Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнствения говор на Всемира
и мъжа във огнена порфира,
страшен като пламък на пожар.
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен.
В сенника на нощите ми диша
юношата, ясен като ден.
И дорде зорницата угасне,
с утринните свежи ветрове
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Следвайте ни
