„Що да правим, Равуни, що да правим?“

Той им отвърна: това стига.
Лука 22:38.

Що да правим, Равуни, що да правим?
Пет хиляди гладни в пустинята –
а ние имаме само две риби,
а ние имаме само пет хляба?

Но Ти казваш: това стига –

Що да правим кога ни спохождаш,
де е престолът Ти, де Ти е пурпура?
Само ослица с ослето е тука
и отроците, пеещи слава.

Но Ти казваш: това стига –

Иерей, Иерей Ти наш велики,
де Ти е храма, златото, тамяна?
При нас одаята е само приготвена
и хляба на масата, и една чаша.

Но Ти казваш: това стига –

Що да правим, Равуни, що да правим?
С мечове те Тебе пресрещат,
а ние имаме само два меча
и Петровото припряно усърдие.

Но Ти казваш: това стига –

А при нас – тегоби, болежки,
и пориви напусто покълнали
и безутешно виновно съзнание
и лица от срама почернели
и немощ безмерна, безкрайна.
Ето какво Ти даряваме, носиме
и в ръцете Ти кротко полагаме.

Но Ти казваш: това стига…

Превод: Емил Димитров

Публикувано във в-к Култура, бр. 1 от 3 януари 1992г.