„Що да правим, Равуни, що да правим?“
Той им отвърна: това стига.
Лука 22:38.Що да правим, Равуни, що да правим?
Пет хиляди гладни в пустинята –
а ние имаме само две риби,
а ние имаме само пет хляба?Но Ти казваш: това стига –
Що да правим кога ни спохождаш,
де е престолът Ти, де Ти е пурпура?
Само ослица с ослето е тука
и отроците, пеещи слава.Но Ти казваш: това стига –
Иерей, Иерей Ти наш велики,
де Ти е храма, златото, тамяна?
При нас одаята е само приготвена
и хляба на масата, и една чаша.Но Ти казваш: това стига –
Що да правим, Равуни, що да правим?
С мечове те Тебе пресрещат,
а ние имаме само два меча
и Петровото припряно усърдие.Но Ти казваш: това стига –
А при нас – тегоби, болежки,
и пориви напусто покълнали
и безутешно виновно съзнание
и лица от срама почернели
и немощ безмерна, безкрайна.
Ето какво Ти даряваме, носиме
и в ръцете Ти кротко полагаме.Но Ти казваш: това стига…
Превод: Емил Димитров
Публикувано във в-к Култура, бр. 1 от 3 януари 1992г.
