„Нищо не разделя така мъжа и жената, както интимните отношения без любов“

При всяка жена се наблюдават определени етапи на порастване и инициация: както физиологически, така и социални: завършване на училище, първа работа, — пише читателка. — И ако тя е преминала през всички етапи, но се е забавила на някой, например на 30 години е разбрала, че все още не е срещнала своя единствен и неповторим, то в главата си тя е още момиченце, защото не е преминала през инициацията. Преходът към живота на възрастните – сватбата, не се е получил. Как мислено да се абстрахира от този етап и да продължи да живее, чувствайки се пораснала и отговорна?“.

С този въпрос започна нашият разговор със свещеник Петър Коломейцев, декан на Факултета по психология на Руския православен университет, клирик в храма „Св. св. Козма и Дамиан“ в Шубино (Москва)…

Когато попитали Пеле дали го е интересувало нещо друго, освен футбола, той казва нещо много странно: „Знаете ли, футболът е от безизходица. Какво друго може да има в живота на бразилско момче от небогато семейство? Той беше единственият начин за реализация“. По-нататък заявява, че ако е имал възможност да получи добро образование, би станал не футболист, а преподавател, защото много обича да се занимава с деца.

Давам този пример, защото представата за жената като успяла само при условие, че се е омъжила и е родила деца, е стереотип, наложен от страшна безизходица и нищета. Както за Пеле не е имало друга възможност да постигне нещо, освен да рита топка, така и за селското момиче не е имало друга възможност да стане личност, освен да се превърне в съпруга и майка, защото като стара мома са щели да я отхвърлят и да й натякват…

Но вие ме питате не за селското момиче, а и времената са различни. Според формулировката на въпроса, неомъжената жена, която се възприема като дете, просто страда от инфантилизъм. Ако тя самата се възприема така, то значи не вижда никакви пътища за развитие пред себе си. Нима поетесата Ирина Язикова не е личност, не е успяла и е още дете, само защото не е омъжена, няма деца и е монахиня в света? Това са глупости, опиращи се на дореволюционните стереотипи.

Знаете ли, отчасти разбирам тази жена. Действително общественият натиск може да бъде изключително силен. „Нима още не си омъжена?“, „Виж, симпатично момче, хайде да те запозная с него?“.

Това е натиск от онази част от обществото, която не вижда друг път, по който жената да стане личност. Ще го кажа по-грубо: това е натиск на необразованата маса. За такива Грибоедов е казал нещо много вярно: „Деца имат тези, които нямат ум“. Реализацията на природните възможности все още не е венец на развитието. Не ги слушайте! Сигурно те нищо не са постигнали в живота си и гордо се пъчат: ние сме майки. Няма значение, че съпрузите им са пияници, няма значение, че всичко в домовете им е нагоре с краката, важното е, че „сме омъжени и имаме деца“.

Понякога се случва, че жената иска да се омъжи, да създаде семейство, но не се получава…

Нека изясним това „искам“. Когато жената казва: „Искам сватба, искам да направя съпруга си щастлив, искам деца“, като че ли това е добро желание. Но ако се вгледаме внимателно, ще видим, че във всяко желание има и нещо скрито. Например: искам да ме ухажват, искам да имам сигурност, искам да съм добре материално, искам да съм като другите.

Веднъж попитах едно момиче какво означава за него „Искам да се омъжа“? Отговори ми: „Не ми се ходи на работа“. Чувствате, че имате призвание да сте майка, да отглеждате деца? Моля, идете в дом за сираци! В тази връзка, ето още един пример. Млада жена също искаше да се омъжи. А приятелят и работеше като възпитател в приют. На практика той живееше там с подопечните му деца. Тя му заяви: „След сватбата ще се махнем оттук!“. Отговорът беше: „А децата, които вече се привързаха към мен и за които отговарям? Тук ще живеем…“. Тя беше потресена: „Тук? С чуждите деца? Не искам…“. Нейното „Искам да се омъжа“ означаваше пътешествия, ски ваканции, кино, театър. Така и от тях не се получи семейство.

Какво да правим с „неизразходваното“ либидо? Класиците описват примери как девойки, решили да се омъжат, припадат в присъствието на обекта на въздишките им. Тоест, даже тургеневските госпожици са страдали от това. Тогава какво да говорим за днешните, когато от всеки стълб ни се натрапват реклами с разкрепостени жени в обятията на ослепителни мъже?

Действително, сексуалната енергия е мощна сила, но това не е проблем на днешния ден, тя винаги е била, нищо, че често е била прикривана. Например, свети Игнатий Брянчанинов е смятал, че това не е естествено желание на човека, че сексуалното желание е присъщо само на болната душа, естествена проява на недъга на болния човек. Разбира се, според мен той не е прав, опитвайки се да реши радикално този въпрос. Но неговият патос ми е понятен. Като че ли сексуалното желание съществува само за себе си. То съществува и у тези, които искат да създадат семейство, у тези които се обичат, но и у тези които никого не обичат… При такова положение волю-неволю се замисляш: действително ли Бог е създал това сексуално привличане?!

Да, Бог го е създал и то е естествено желание на човека. Но човекът може по различен начин да се отнася към своите естествени желания. Когато ни се иска да ядем или пием, не се навеждаме да пием от локвата или да ядем от кофата за боклук. Така и тук. Някои от нас не виждат реализацията на тази потребност извън любовта, извън брачния съюз. Но други смятат, че е възможно. Но все пак човекът се отличава от сьомгата, която, отивайки да си хвърли хайвера, може да си счупи главата по пътя към заветната цел. За нас любовта е много важна.

Но какво да правим когато любовта я няма? Можем само да прибегнем до определена сублимация – творчество, работа, молитви. Но ако някой твърди, че иска да встъпи в брак, защото има неизразходвана сексуална енергия, то мога само да му отговоря, че лошо му се пише на този, който ще се съгласи да встъпи в брак с него. Защото това не е причина за създаване на семейство. Нужна е любов. Любовта тласка хората един към друг. Тя ги тласка да станат едно цяло, едно семейство, да търсят близост помежду си, да имат интимни отношения. От пълнотата на тези отношения семейството решава да има дете. Според мен това е нормалната йерархия. И това, което не стои в редицата на първо място, не може да бъде първопричина за встъпване в брак.

Веднъж попитали отец Александър Мен: „Все пак е нужно да се реализират естествените потребности, жената е длъжна да стане майка… А тя не може да се омъжи. В такъв случай не е допустимо един път да съгреши, заради раждането на дете?“. Той отговорил: „Знаете ли, такива неща омърсяват душат“». Нима се намираме в разплодник?…

Реално ли е днес да говорим за въздържание от секс до брака? Когато кръвта кипи, а сватбата по ред причини е след половин година. Защо да се бавим, щом всичко е ясно и ние се обичаме?

Ясно е, че интимната близост може да е различна. Трябва да има някакви критерии, по които да отличаваме тези прояви… Такъв критерий може да бъде отговорността. Най-ярката проява на отговорност един пред друг е сключването на граждански брак. Когато младите се венчават, те търсят помощта и благодатта Божия, за да станат не просто партньори по договор, а малка Църква. Значи ли, че този критерий е абсолютен? За съжаление, не. Познаваме твърде много венчани двойки, при които цари егоизъм, ненавист и домашно насилие. Но познаваме и хора с пълноценни, прекрасни отношения, без граждански и църковен брак. Затова абсолютизирането на тези критерии за истинност на отношенията е неправилно.

Църквата препоръчва тези критерии като защита. Защита от измама, от измамни отношения, защото те са огромна травма за душата. Църквата предупреждава: не си струва да се встъпва в лекомислени отношения, ще се омърсите, ще се разочаровате, после ще е трудно да повярвате на друг. А дали ще се съобразите с това предупреждение, решавате сами. Никой никого не принуждава.

Както казва една народна мъдрост: нищо не разделя така мъжа и жената, както интимните отношения, неподплатени с любов. Действително, встъпването в близки отношения под влиянието на хормоните води до много неприятни последствия. Понякога на сутринта партньорите нямат никакво желание да се виждат повече. Една млада жена сподели, че поддавайки се на изкушението, имала връзка с мъж, от когото не е знаела после как да се отърве. Тогава тя си дала дума: „Никога повече няма да отстъпя пред плътските си желания!“

Хубаво е, когато имаме нещо като имунитет против хаотичните връзки. Лошо е, когато го нямаме. Когато ни е все едно — къде, кога, с кого, как и защо.

Често срещано е твърдението, че когато жената е нервна, зла, то има проблеми в личния живот. Може ли това „неизразходвано либидо“ да действа така?

Върху нас действат много неща. Важно е какво правим с тях. Случва си и обратното, встъпвайки в брак жената става раздразнителна. Неконтролираната раздразнителност се случва по няколко причини, минимум пет:недоспиване, физическа умора, здравословни проблеми, постоянен стрес. А кога се случва – с брак или без брак, няма пряка връзка.

Нека си спомним известния анекдот: девойка отива при свещеника със сложен богословски въпрос, а той крещи: „Веднага се омъжвай!“. Кое тук е първопричинното: „много умна (много активна), затова неомъжена“ или „неомъжена, затова е много умна (активна)“.

Съществува такава черта, която наричаме избирателност. Тя е актуална еднакво и за мъжете и за жените. Разбира се, при интелигентния и организиран човек избирателността е по-висока. Затова и той по-трудно намира спътник в живота: всеки от нас иска до себе си да има съмишленик, с когото да има общи интереси. Сигурен съм, че в такива случаи търпението се възнаграждава. Познавам двойка, която се венча на петдесетгодишна възраст и двамата имат прекрасен съюз. Но колко дълго се търсиха един друг! | www.matrony.ru

 

Интервюто е публикувано със съкращения

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

 

 

Коментари

коментара

Близки теми: