Слово в Неделята на жените мироносици
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес е празникът на жените мироносици и денят, в който се чества паметта на Йосиф и Никодим – двама фарисеи, двама членове на Синедриона, които погребали Господа – това е денят на прослава на верността, защото само тези хора останали верни на Господа в първите дни след разпятието. Никодим и Йосиф вярвали на думите на Иисус, но тъй като се страхували открито да изразят своята вяра в бъдещото Царство Божие, те идвали при Него тайно. Вие си спомняте как Никодим дошъл при Него през нощта, за да не видят неговите приятели, че той разговаря с гонения Учител.
Защото много от нас често са идвали при Господа, срамувайки се и криейки се. И до днес си спомням картината, която видях преди много години. Беше някъде далече, в Сибир, на Пасха. През нощта църквата беше препълнена, имаше хора и около нея. Тогава забелязах един професор от института, който, подобно на митаря, стоеше отзад в тълпата, с вдигната яка на балтона и ниско нахлупена шапка. Той се кръстеше плахо, оглеждаше се на всички страни. Душата му се стремеше към храма, но той се страхуваше. Но можем ли да го осъждаме? Нали ако тогава някой го беше видял там, професорът навярно би имал много горчиви минути и неприятности, и може би дори би изгубил работата си.
Така и Никодим трябвало да идва през нощта, а Йосиф Ариматейски, който някога се изказал против враговете на Спасителя в Негова защита, също бил Негов таен ученик. И те запазили вярност към Него в най-отчаяните, най-скръбните минути, когато всички ученици оставили Господа и се разбягали. Йосиф и Никодим, рискувайки своето положение, отишли при Пилат и поискали разрешение да погребат тялото на осъдения на смърт Учител. Телата на осъдените на смърт обикновено били хвърляни в общ гроб, но Пилат им разрешил и, както знаем, именно Йосиф и Никодим отнесли тялото на Господа в гробницата, която се намирала в градината.
А жените гледали отдалече, те не смеели да се приближат, но затова пък стояли на Голгота, там, където били много малко от близките на Господа. Поддържайки под ръка Пресвета Богородица, стояли жени, за които не знаем почти нищо. Известни са ни само техните имена: това били Мария от Магдала – Мария Магдалина, Йоанна – жената на Иродовия домакин Хуза, Саломия – майката на апостолите Яков и Йоан, и още някои жени от Галилея. Те стояли на хълма на Голгота и гледали как умирал техният Господ и Учител. Те видели къде погребват тялото Му и си дали дума: когато мине забраненият ден събота, в който не бивало нито да се купува, нито да се продава, да отидат, да купят благовония, да помажат тялото на Господа и от себе си да извършат заупокойния обред, тъй като Йосиф и Никодим го извършили съвсем набързо преди залез слънце.
Ето кое е удивителното: именно на тези жени пръв се явил Господ, и едва след това – на Петър и останалите апостоли. Така ни казват евангелистите. Наистина, апостол Павел казва, че Господ пръв се явил на Петър, но той имал предвид – от апостолите, и просто не споменал Мария Магдалина. А вие знаете, че жените носели погребалните принадлежности, „мирото”, и затова ги наричаме Мироносици – и те първи Го видели.
Това е радостта от победата и вярата, която се проявила като вярност в горчиви и тежки минути. Лесно е да бъдеш верен в тържествуване и радост; лесно било да бъдат верни на Господа в деня на Неговия тържествен вход в Йерусалим, когато целият народ Го посрещал, ликувайки и прославяйки Го. А ето, да останеш верен на Него в деня на Неговата позорна смърт – това била истинска вярност.
Така и нашата вяра. Тя е невъзможна без вярност, защото различни са обстоятелствата в живота, различни са състоянията на душата и тялото. Когато униваш, боледуваш, страдаш, когато си отпуснал ръце и сърцето ти е пълно със скръб, когато носиш обида за цял живот – ето тогава да запазиш вярност към Господа – това е истинска вяра.
Днес ние прославяме и всички жени светици, защото този ден е благословен за всяка християнска жена. Погледнете в паметта на Преданието: имало е и майки, и невести, и монахини, и царици, и неизвестни странници, и юродиви – жената по различен начин е можела и може да служи на Христовата Църква, защото тя е призвана да служи на Бога чрез Божията Майка, Която е по-почитана от херувимите.
Когато Господ бил у Марта и Мария, Той казал, че не бива да се занимаваме само с домакинството, да готвим и да шетаме в кухнята. Казал, че Мария е избрала добрата част – тя слушала Неговото слово. Неговото слово са слушали всички светици: и мъчениците, които положили живота си за вярата, и цариците, каквито били равноапостолна Елена и княгиня Олга, които сами се обърнали и спомогнали за обръщането на своите поданици във вярата; и добрите майки, отгледали един куп деца, като света Юлиания Лазаревска, която била удивително добър човек и спасила гладните от смърт; в тежките години за Древна Русия тя била майка на много и много хора.
Неотдавна прославихме блажената Ксения; в Москва тя не е така известна, както в Ленинград*, където има параклис, посветен на нейно име. Сам съм видял колко хора идваха тук, за да благодарят на света Ксения за изцеленията. Ето достоверен случай, когато дошла една куца жена и три пъти я превели около параклиса, на четвъртия път тя сама тръгнала със своите крака. И това съвсем не е единичен случай.
Неотдавна дойдоха в нашата църква няколко монахини от Индия, съставящи сестринство на милосърдието. Какво притежават те, тези девойки, жени, старици? Цялото им имущество се състои от едно малко дюшече и кофа, в която слагат тоалетните си принадлежности, и бяла дреха на гърба си – индийско сари, с което пътуват навсякъде, и нищо повече – само най-необходимото. Те отдават всички сили и цялата си любов на нещастните, болните, умиращите, пострадалите от различни бедствия – на земното кълбо няма място, където да не се появяват тези сестри на милосърдието, ако там се е случила беда. Оглавява ги монахиня Тереза, или Тарасия, както бихме казали ние, възрастна жена от Албания, която е отдала целия си живот на нещастните, отначало в Индия, а след това и в други страни.
А у нас се почита паметта на монахиня Мария, която живяла в Париж, в емиграция, и загинала в немски концлагер само за това, че спасявала хора от преследването на фашистите. Ето тези жени са героини – светици на нашето време. Споменавайки за тях, просто искам да покажа, че великото служение на жените – това не е дълбоката древност, а днешния ден, че това е дело, достъпно за нас и за вас, жените. Днес поздравяваме всички вас – майки, баби, съпруги, сестри, дъщери – с вашия общ ден на жените християнки. Господ да ви благослови и укрепи да служите на евангелския Дух и Правда. Амин. I www.alexandermen.ru
*Името на град Санкт Петербург между годините 1924 и 1991.
Превод: Татяна Филева
