Памет за преподобния Макарий Египетски
Православната църква отбелязва днес двама Велики подвижници, Макарий Египетски, познат още като Макарий Велики, и Макарий Александрийски.
св. Макарий Велики
св. Макарий Александрийски
Двамата живеят през 4 век след Христа в Египет, на планината Нитрия, и прославят Бог със своя аскетичен живот и силна вяра. С Божията сила извършват много чудеса и възкресяват хора от мъртвите. Животът им е бил и продължава да бъде духовен пример за много монаси и за всеки верен християнин. Остава неизвестно обаче дали техните произведения са написани от тях или от техните ученици.
Едно от чудесата на Исус, споменато в Евангелието, е как Той изцелява десет мъже от проказа. Истината е, че такива чудеса все още се случват в ежедневието. Всемогъщият Бог се грижи винаги да сме благословени с изобилие, Той е дал на хората всички дарове, от които се нуждаят.
Откъс от наставленията на св. Макарий Велики:
СЪСТОЯНИЕ НА ПРИЕЛИТЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДУХА
Тези, върху които е слязла онази роса на Духа на божествения живот и е уязвила сърцето им с любовта към небесния Цар – Христа, се привързват към онази красота, към неизказаната слава, към нетленното благолепие, към неизразимото богатство на истинския и вечен Цар – Христа. Всецяло устремявайки се към Христа, те се отдават в плен на въжделението и любовта, и жадуват да получат тези неизказани блага, които съзерцават духом, и поради това смятат за нищо всяка земна красота, и слава, и благолепие, и чест, и богатство на царе и князе, защото са уязвени от Божествената красота и в душата им се е вселил животът на небесното безсмъртие. Затова и желаят единствено любовта на небесния Цар, с безгранична жажда, имайки пред очите си Него Единия, заради Него се отричат от всяка светска любов и се отдалечават от всички земни връзки, за да могат винаги да имат едно-единствено желание в сърцето си и нищо друго да не примесват към него.
Естествено тези християни, които са вкусили от благодатта, могат да разберат, че целият земен свят и царските съкровища, и богатства, и слава, и мъдри слова – всичко това е някаква мечта, че то е лишено от твърда основа и преминава; и всяко нещо под небето заслужава да бъде пренебрегнато. Защо е така? – Защото е чудно и дивно това, което е по-високо от небесата, което го няма нито в царските съкровища, нито в мъдрите слова, нито в светската слава. И достойнството, или богатството, което са придобили – имайки във вътрешния си човек Господа и Твореца на всичко – е съкровище непреходно, но вечно пребиваващо.
Умът и разумът на християните, след общението и причастието на Светия Дух, достигат постоянство, твърдост, безметежност и покой, вече не се разсейват и вълнуват от непостоянни и суетни помисли, но пребивават в Христовия мир и в любовта на Духа, както и Господ, разсъждавайки за такива, е казал, че са преминали от смърт към живот (Иоан. 5:24). Новото създание – християнинът – се отличава от всички хора по света с обновлението на ума, умиряването на помислите, любовта и небесната привързаност към Господа. Затова е било и пришествието Господне, за да могат истинно повярвалите в Господа да се удостоят с тези духовни блага.
Както кръвоточивата жена, която истинно повярвала и се докоснала до края на дрехата Господня, начаса получила изцеление, и нечистият източник на кръв в тялото й пресъхнал: така и всяка душа, имаща в себе си неизцелимата язва на греха, източника на нечистота и лукави помисли, ако дойде при Христа и с истинна вяра проси, ще получи спасително изцеление от неизлечимото течение на страстите и със силата на Единия Иисус този извор на нечисти помисли ще намалее и ще пресъхне; но никой друг не може да изцели тази язва.
Както когато слънцето се издигне над земята, всичките му лъчи са на земята, а когато е на запад и се прибира в своя дом, събира всичките си лъчи обратно: така и душата, неродена свише от Духа, с всичките си помисли пребивава на земята и мислите й се простират до пределите на земното; но когато се удостои да получи небесното раждане и общение на Духа, събрала в едно всичките си помисли, и като ги удържа в себе си, влиза при Господа, в неръкотворното жилище на небето, и всичките й помисли, като влизат в божествения въздух, стават небесни, чисти и свети, защото душата, след като се освободи от връзките на лукавия княз – духа на света, придобива помисли чисти и божествени, тъй като Бог е благоволил да сътвори човека причастник на божественото естество.
(Из „Добротолюбие”, т. I, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора – Атон, 2000 г.)
Източник: https://orthodoxtimes.com
