Надежда отвъд надеждата
Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
Матей 9:18-25
Митр. Антоний Сурожки
Днешната проповед не е само за Божиите чудеса и Божията милост, по-скоро е за надеждата отвъд надеждата. В историята за дъщерята на Яир четем за едно дете, което вече е мъртво. Всички знаем за това – когато Божият Син, Който стана Човечески Син, казва: „Не! Това дете не е мъртво, а спи”, другите Му противоречат: „Не, това дете е умряло“. И тогава със силата на Своето слово и Своята любов, Христос призовава детето обратно към земния живот.
Освен че е истинско събитие от нашата история, това не е ли също и притча, картина на толкова много човешки ситуации? Колко често казваме: „Няма смисъл да правим каквото и да било за този човек, той е изгубен“; няма начин дадена ситуация да получи спасителното си разрешение, тя вече е сигнала отвъд изкуплението.
А трябва да помним думите, с които Иисус Христос отговаря на Петър, който пита: „Кой тогава може да се спаси?“. Господ му отвръща: „За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно“ (Мат. 19:26).
Надежда отвъд надеждата – не защото имаме основателна причина да се надяваме, а защото можем да твърдим с непоколебима увереност, че не само Божията любов, но и човешката любов е способна да върне изгубеното обратно към живота. Ако хора, от които всички са се отвърнали, хора, които ни изглеждат безнадеждно зли, бъдат приети с жертвената Божия любов (думата жертвена тук е съществена) и с нашата, човешка жертвена любов, става възможно те да бъдат спасени.
В историята с дъщерята на Яир това се случва веднага. В нашите лични взаимоотношения това може да отнеме години – години на търпелива любов, години, през които ще отдаваме себе си, но също така ще търпим, безкрайно ще претърпяваме най-непоносимите неща, и в крайна сметка спасението ще стане възможно. Възможно е да има спасение на тази земя – в лицето на безпомощния човек, комуто е отказана всякаква надежда, но който започва да се променя. Тогава ставаме свидетели на чудо, надеждата се възражда, пълна и истинска, възторг и радост изпълват сърцата ни.
Но има и друг начин, по който тази жертвена любов може да бъде спасителна. По времето на последната война1, когато чувствата на всички бяха изпепеляващи, а болката непоносима, един западен богослов каза, че страданието е мястото, където злото и човешката природа се срещат. Страданието или е плод на човешката воля, или човешката воля се отвръща от него в отказ да го облекчи. И то неизменно оставя рани в душите и телата на хората. Но когато това се случи, жертвата придобива божествената сила да прости, а чрез прошката придобива и силата да отмени злото, да спаси онези, които са го сторили.
Нека помислим върху това. Достигнах до този извод не в резултат на дълги размишления и със сигурност не поради собствения ми живот, който винаги е бил твърде лесен, за да си позволя да изрека такива думи. След войната в един от концентрационните лагери е намерен документ. Човек, който е загинал в този лагер, написва своето послание на разкъсан лист опаковъчна хартия. Посланието му е всъщност молитва към Бога, в която той казва: „Господи, когато дойдеш като Съдия на земята, не осъждай хората, които ни причиниха това невъобразимо страдание; не ги осъждай заради тяхната жестокост и нашата болка, заради тяхното беззаконие и нашето отчаяние, но виж плодовете, които ние дадохме в търпение, в смирение, в сила на духа, в прошка, в преданост, в единомислие; и нека тези плодове бъдат тяхното спасение. Нека споменът за нас не бъде за тях ужас във вечността; нека е за тяхно спасение.
Това също е надежда отвъд надеждата. Тя ясно се откроява при съпоставянето на Иисус Христос и греховното, лъжливо и сляпо познание, заявено от хората в къщата на Яир. Те Му се присмиват, те знаят, че детето е мъртво, място за надежда няма, тя е удавена в отчаяние. Но победата на любовта и милостта се проявява в стореното от Него и може да достигне по толкова много начини в нашия собствен живот – както на най-незначителното, ежедневно ниво, така и в най-героичните ни прояви. Затова нека помислим за това и да изберем надеждата отвъд надеждата, да изберем любовта и вярата, които побеждават всичко. Амин.
Бележки
1Втората световна война – Б. ред.
Източник: Мitras.ru
