Охридски пролог – 30 октомври

Свещ. мъченик Зиновий и сестра му Зиновия

Те били от град Егей в Киликия. От родителите си наследили истинска вяра и голямо материално богатство. Като ревнители за вярата с голяма любов раздали богатството си на бедните. Понеже имали милостива ръка, затова и Божията ръка ги закриляла от всякакви зли покушения, човешки или демонски. Милостивите ръце на Зиновий, които давали на бедните, били обдарени от Бога с чудотворство. Зиновий изцелявал болните от всякаква болест само с докосване.

Зиновий бил поставен за Егейски епископ. По време на гонение, един съдия – Лисий – го заловил и му казал: "Предлагам ти две неща – живот и смърт; живот – ако се поклониш на боговете, смърт – ако не се поклониш ". Свети Зиновий отговорил: "Животът без Христос не е живот, а смърт; смъртта пък заради Христос не е смърт, а живот". Когато подложили Зиновий на страшни мъки, дошла при съдията сестрата на мъченика и казала: "Тази чаша на страданието и аз искам да изпия, и с този венец да се увенчая ". След мъките в огън и кипяща смола, двамата били посечени с меч около 285 година. Така братът и сестрата се преселили в безсмъртното царство на Царя Христос.

Св. ап. Клеопа, Тертий, Марк, Юст и Артем (от седемдесетте)

На Клеопа се явил възкръсналият Господ на пътя за Емаус. Тертий написал Павловото послание до Римляните (Рим. 16:22) и завършил живота си мъченически като епископ на Икония, след апостол Сосипатор (неговото епископство там – бел. ред.). (Св. ап. Сосипатър се чества на 10-ти ноември и 28-ми април – бел. ред.).

Св. Марк (или Йоан, в Деян. 12:12), син на благочестивата Мария. Домът му бил убежище на апостолите и първите християни в началото (на християнството – бел. ред.). Бил роднина на Варнава и епископ в самарийския град Аполонияда.

Юст, син на Йосиф Обручник. Той, заедно с Матей, бил избиран чрез жребий за мястото на предателя Иуда, но жребият не го избрал. Пострадал за Евангелието като епископ в Елевтеропол.

Св. Артем бил епископ в Листра Ликаонска и завършил живота си в мир.

Св. крал Милутин

Син на Урош I и кралица Елена и брат на Драгутин. Воювал много в защита на вярата и народа си. Водил война срещу Михаил Палеолог, понеже този приел унията и насилвал всички балкански народи и атонски монаси да признаят и те папата. Воювал срещу българския цар Шишман и татарския цар Ногай, за да защити земите си. Всичките му войни били успешни, понеже постоянно се молил на Бог и на Бога се уповавал. Построил над четиридесет църкви. Освен тези в неговите земи, като Трескавец, Грачаница, св. Георги в Нагоричино, св. Богородица в Скопие, Банска и др., градил църкви и извън пределите на страната си: в Солун, София, Цариград, Йерусалим и Света Гора.

Упокоил се в Господа на 29-ти октомври 1320 година. Тялото му скоро след смъртта се оказало нетленно и чудотворно и днес почива в София, в църквата "Света Неделя".

***
Божият светител, рицарят Милутин
имаше тежка и велика задача,
да пази вярата от злите разколници
и народа от множество люти насилници.
Бич за Палеолога и бич за латините,
ликуваше Милутин над всички безверници.
Най-голямото му благо – православната вяра,
както Юстинияновото, корона от бисери!
И като Юстиниян много църкви въздигна,
славата на славния Христос по света издигна.
Царските работи по царски управляваше,
но от Бога Христос ума си не отделяше;
затова по сърце беше чист и незлобив.
В светския световъртеж – беше с ум преподобен.
Бог, Който на сърце гледа и по сърцето съди,
за крал Милутин безсмъртие отсъди,
душа безсмъртна и нетленно тяло,
и ето, светия крал го имаме всецял!
О, чудесни кралю, безстрашен пред хората,
пред живия Господ бъди ни застъпник,
с чудовището на греха да се сбогуваме,
царството небесното с теб да наследим.

Разсъждение

Великият син на православната църква крал Милутин спасил Балканите от униатството. В момента, когато се притъпила съвестта на взантийския цар, този рицар и богоносен славянски крал въстанал решително и с Божията помощ спасил православието не само в своята страна, а и във всички балкански страни. Ако някой отблизо разгледа живота на светия крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела.

Когато Милутин стъпил на престола, веднага дал обет на Бога да построи толкова църкви, колкото години ще бъде крал. Четиридесет и две години "кралувал" и построил четиридесет и две църкви. При някои от църквите, като в Солун и в Цариград, построил и болници за бедните, където те получавали всичко безплатно. Освен това особено много обичал да раздава огромното си богатство на бедняците. Този мощен и богат крал често нощем се преобличал в одежди на бедняк и с двама-трима свои слуги ходел сред народа, разпитвал за нещастията на хората и щедро помагал на бедните. Въпреки голямото си богатство, живеел съвсем скромно и патриархално, но не се показвал такъв пред чужденците. На скромен живот привикнал още в дома на баща си, крал Урош. Говори се, че когато цар Михаил Палеолог изпратил заедно с посланици дъщеря си Анна в двора на крал Урош, той предложил дъщеря си (за жена – бел. ред.) на Милутин, само и само за да привлече сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош, като видял този безумен византийски разкош на принцесата и посланиците, казал: "Какво е това и за какво е? Ние не сме свикнали на такъв живот”. И като посочил с ръката си една сръбска принцеса с хурка в ръцете, казал: "Ето, в такова одеяние ние вземаме снахите си!"

Съзерцание

Да съзерцавам чудесното изцеление на хромия от рождение (Деян. 14 гл.), и по-точно:

1. Как в Листра имаше човек, който от рождението си не беше се вдигал на крака;
2. Как се загледа в Павел и повярва в Евангелието;
3. Как Павел в Името на Господ Иисус Христос го изцели, и той стана, и ходеше.

Беседа
За това да желаеш Бог — единственото желание на праведника
Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам. (Пс. 72, 25)

Едно е върховното благо за душата на пробудения човек и на небето, и на земята. Това благо е Бог. Безбройни блага има на небето, но Царят на небесата е най-голямото. Безбройни блага има и на земята, но Създателят на всички тези блага е несравним. Затова и душата на пробудения се запитва: какво бих имал, или какво бих искал на небето и на земята, освен Тебе? Трябва ли му река на онзи, който е доведен до извора да пие? И обръща ли внимание на овчарска вечеря, онзи, който е седнал на царската трапеза? Бог е достатъчен сам по Себе Си да утоли целия глад и цялата жажда на човека. Божии са небесата и Божия е земята. Господарят на всичките блага е най-голямото благо; Творецът на всички сладости е най-голямата сладост. Носителят на всички мъдрости е най-голямата мъдрост. Източникът на всички сили и милости е най-голямата сила и милост. Създателят на цялата красота на небето и земята е най-голямата красота. На сърцето на човек не може да му дойде, нито насън, нито наяве, някакво благо, каквото да няма в Бог, и то в най-голяма степен. Затова, братя, да желаем Бог, за да придобием всичко, да търсим Бог, за да намерим всичко; да се обогатим с Бог, за да бъдем богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи Се към нас, когато душата ни Те иска. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева