Беседа в Неделя на Православието

Днес е светата Неделя на Православието, светата Неделя на човекославието… Днес Православната църква разкрива цялата тайна за човека. Кой е човекът? Светата Църква отговаря: човекът е Божието величие на земята. Днес Църквата, прославяйки това божествено величие, какво всъщност прославя?

Тя прославя живата Божия икона в този свят, божествената картина на този свят, прославя човека. Защото душата на човека е от Бога, душата е Божията икона в човека, а тялото – рамка около тази свята икона. Това е човекът. В това е Благовестието на тази велика, свята неделя.

Днешната свята неделя е установена като празник на Православието. Защото на днешния ден през 843 г., по времето на благочестивата и свята царица Теодора и нейния син Михаил, по решение на светите отци от Седмия вселенски събор, е отпразнувана победата над иконоборците. Сто и двадесет години царете-иконоборци са гонели, унищожавали, изгаряли, тъпчели иконите. Църквата се борела чрез своите православни епископи, свещеници и народ. Гинели са в тъмница, но Църквата не се отрекла от светите икони.

Когато Христос слязъл в този свят, Той станал видим за нас, хората. Бог станал видим. И гледайки Него, ние всъщност гледаме Живия Бог. Той е живият Божи лик в света, Божията икона в света (срвн. Кол. 1:15). И защитавайки тази жива Божия икона в този свят, Православната църква е защитила човека, защитила е Христос като Човек. Той, Бог, е станал човек, за да намери в нас, хората, живата Божия икона, която ние сме затрупали под греховете и страстите, издраскали сме я, обезобразили сме я със своя порочен живот. Господ е слязъл в този свят, станал е Човек, както се казва в дивните църковни песни и молитви, за да обнови Своя лик в човека, да обнови Своята икона в човека, която е изтляла в страстите, изтляла е в нашите пороци, в нашите грехове – и човекът е станал една осакатена, обезобразена Божия икона… И Той, като слязъл в този свят като пречиста Божия икона, като Бог, ни е показал какво е съвършеният човек, какъв трябва да бъде човекът в този свят.

Защото какво значи да бъдеш Божия икона? Това, братя, значи: ние имаме ум – а умът е образ на Божия ум в нас; ние имаме воля – волята е образ на Божията воля в нас; ние имаме чувства, имаме сърце – то е образ на Божиите чувства в нас; ние живеем в този свят – това е образ на Божия живот; ние сме като Божия, безсмъртна икона, това е образ на Божието безсмъртие. И Бог ни е сътворил боголики, за да живеем в този свят чрез Него и нашият ум винаги да мисли: внимавай от Кого си, ти си от Бога, мисли с чисти мисли, с божествени мисли. Нашата воля е съвършена и здрава, когато се управлява според Божията воля, според своя Първоизточник. Нашето чувство е чисто, здраво, божествено, когато се управлява според Божието чувство.

Бог ни е поставил в този свят, за да живеем, като Му подражаваме. Той е съвършеният образец на нашето чувство. Затова Евангелието заповядва: Живейте достойно за Христа (Кол. 1:10; 1 Сол. 2:12). Ти си християнин! Християнин си само ако живееш така, както иска Господ Христос и както Той живее. В този свят ние всъщност непрекъснато водим борба, борба за Божията Икона, която е в нашата душа. Кой я краде от нас? Всички иконоборци, всички противници на иконите, а първият иконоборец е грехът. Грехът не търпи Бога, не иска Бога нито в човека, нито в света. А чрез греха главният иконоборец е сатаната и неговите ангели, черните дяволи. Те са тези, които окрадват нашата душа, които изливат грехове в нашата душа и затрупват Божия лик, който е в нас. С черния катран на греха те замазват Божия Лик, който е в нашата душа. И човекът, когато живее в неразкаяни грехове, когато не се бори срещу своите грехове, когато остава в тях и не ги изповядва, какво остава от неговата душа? Остава Божият лик, целият оцапан с черната кал на порока, страстите и смъртта! Никой от нас обаче не може да бъде принуден да греши в този свят; дяволът само предлага грехове, хвърля мрежи, а ти, ти имаш свободна воля. Избирай – или дявола, или Бога!

Господ е дошъл в този свят не за нещо малко и дребно. Той е дошъл, за да ни освободи от най-големия враг, несравнимо по-силен от нас. Този наш враг е грехът, а зад него е дяволът, зад него е сатаната. Затова Христос, като Победител на смъртта и греха, и дявола, е по-необходим на всеки човек от неговия баща, от неговата майка, по-необходим от въздуха, от слънцето, от небесата и от всичко видимо и невидимо. За какво ти е животът, брате и човече, за какво ти е тялото, когато ще завършиш живота си със смърт! За какво ти е душата, ако в нея е дяволът и грехът?! Господ е дошъл в този свят, за да освободи душата от греха, от дявола, и да даде на тялото безсмъртие и вечен живот, възкресявайки го от мъртвите. На нас Господ е дал и тяло, и душа. Тялото не е от дявола, тялото е от Бога. Бог е сътворил и тялото, и душата, сътворил е целия човек за безсмъртие. И той е дошъл в този свят, за да ни осигури двойно безсмъртие и вечен живот – и за душата, и за тялото. В деня на Страшния съд, когато ще възкръснем, нашите тела ще се съединят с душите ни, и тогава всеки от нас ще получи това, което е заслужил със своя земен живот, със своите дела на земята. Ще получи или Царството Небесно, или вечната тъмнина.

Затова в Евангелието безброй пъти ще чуем от устата на Спасителя: Бъдете будни, бодърствайте над душата си! (Мат. 24:42; 26:41). Внимавайте как живеете в този свят! (Мат. 6:1; Лук. 17:23, 34). Душата е божественото величие в тебе, божествената висота. Това е най-голямата ценност, която имаш, най-голямото съкровище след Бога във всички светове – човешката душа.

Да, ние сме слаби и немощни хора. Често падаме в един и същи грях, всеки ден по няколко пъти падаме в един и същи грях. Но Господ е дошъл в този свят, за да прояви Своята велика милост към човека. Неговите божествени уста са обявили, че трябва да прощаваме на човека дори и седемдесет пъти на ден да съгреши (Мат. 18:21-22), ако се покае пред Господа. Поради своята слабост ние грешим и поради Своята милост Господ прощава, но покаянието зависи от нас. Никой не може да ни наложи покаяние. И Самият Бог не може да ни го наложи. Бог не може да ни наложи и любовта – любовта на човека към Бога, и да унищожи свободата, която е дал на човека. Православната Църква, която днес чества победата над еретиците и иконоборците, ни дава сила и мощ и ние да прославяме божественото величие на човека, и ние да покажем своята сила спрямо съвременните, нови иконоборци. Колко лъжливи учения за човека има днес в Европа и в целия свят?!…

Човече, кое е важно за тебе, какво ти трябва в този свят? Огледай себе си от прага на гроба, огледай себе си от своя гроб. Все някога и ти, и аз ще трябва да слезем в гроба. Кое има стойност в гроба? Душата, този божествен лик, който Господ ни е дал. Това е единственото, което е ценно, това е вечната ценност. Благият Господ е казал това в Евангелието: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26). Каква полза?! Душата струва повече от всички светове и небеса, от цялата земя – това кълбо от торно блато, около което хората се бият и убиват, борят се и проливат кръв, милиони човешки животи се жертват, убиват се Божиите икони. Какво е земята? А Спасителят казва, че твоята душа струва повече от всички светове, от всички слънца, от всички вселени…

Внимавай как живееш, брате! Знай кой си: ти си божественото величие в този свят. Знай тази своя ценност, живей за нея. А тази ценност пази само Господ Христос, Неговата Света Църква и всички свети сили, които ни е дал в нея. Ето, чрез Църквата Господ ни е дал всички средства и сили да съхраним своето божествено величие в себе си и да го развием в най-висока степен. Дал ни е светите Тайни и светите добродетели. Какво е постът? Очистване на душата, очистване на иконата в своята душа от тинята на греха, от катрана на страстите, от калта на порока, на душата, която цяла е омърсена, а често и изтляла в грехове.

А молитвата? Молитвата е призоваване на Божията помощ, на небесната светлина да се спусне в нашата помрачена душа, и мракът на греха да се снеме от иконата в душата. Какво е евангелската любов? Всичко това са божествени сили, братя, свети евангелски добродетели, които ни е дал Господ Христос, които Църквата ни препоръчва и дава, за да очистваме душата си от греха и да изпишем своята икона, Христовата икона в душата си.

Най-големият дар представлява светото Причастие – Причастието, с което всеки от нас се причастява. С Кого се причастява? Със Самия Господ Христос! Защото в светото Причастие всеки християнин приема целия Бог, приема чудесния Господ Христос, приема цялата Негова вечна истина, цялата Негова вечна правда, целия Негов вечен живот. Когато се причастиш, брате и сестро, внимавай как ще живееш от този ден нататък. Приел си Господ Христос – и чрез светото Причастие ставаш богоносец, ставаш христоносец, ставаш истински човек. Всъщност Господ влиза в твоята душа… Ето, Той снема целия мрак от нея, Той очиства цялата ти душа и тя заблестява с божествена красота, с тази красота, с която Бог я е украсил, сътворявайки я като Своя образ, като божествен образ.

Затова, братя мои, светото Причастие е най-важното преживяване в живота на всеки християнин, най-важното. С това ти приемаш цялото Христово безсмъртие в своята душа, приемаш целия Него, цялото Негово Евангелие. Внимавай как живееш от този ден нататък. Недей отново да обезобразяваш Божия лик в душата си, недей да мъчиш Господ Христос, Който е влязъл в тебе чрез светото Причастие. Недей да замазваш Неговото чудесно, дивно и свято Лице с калта на своите грехове, с катрана на своите страсти. Внимавай как живееш! Ако досега си допускал в себе си някакъв грях, или си крадял, или си прелюбодействал, или си бил сребролюбив, или си имал нечисти помисли в душата си, потруди се да отхвърлиш всичко това. Ти целуваш Господа – каква отговорност, какъв страх! Знаеш ли, че всеки твой грях, всеки нов грях е плесница по Неговото свято Лице, знаеш ли, че всеки твой грях е смъртен удар по живата икона в твоята душа. Това е самоубийство. Причастил си се, станал си христоносец – поправи се, изправи живота си. Не допускай да те измъчват никакви желания. Безпокоят те лоши мисли: бори се против тях, не давай на злото да те завладее. Побеждавай злото с добро! Побеждавай дявола с Бога! С Бога сме силни – само с Бога (Пс. 61:12). Иначе без Него хората са като молци и дървеници, които дяволът тъпче с нокътя на малкия си пръст.

Човече, брате, никога не забравяй, че ти си малък бог в калта! В калта на своето тяло ти имаш живата Божия икона. Внимавай как живееш, внимавай какво правиш с Божията икона, която е в тебе. Защото нашият живот тръгва от земята и отвежда пред пресветлото Божие лице, за да дадем там отговор какво сме правили с Божия образ в този свят.

Нека благият Господ дари на всеки от нас в сърцето всички небесни дарове, всички евангелски добродетели: и вяра, и любов, и надежда, и молитва, и пост, и търпение, и кротост, и смирение, за да победим в тази страшна земна борба, да запазим божествения лик в душата си и да тръгнем от този свят към Възкръсналия Господ в онзи свят. А дотогава нека постът ни води към светото Христово Възкресение – за да се поклоним още докато сме в тяло на Него, Възкръсналия Господ, Победителя на греха, смъртта и дявола, на Него, Който е осигурил вечен живот и на нашето тяло, и на нашата душа. На Него, единствено на Него, вечна слава и чест сега и винаги и през всички векове. Амин. | www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения.
Превод: Татяна Филева