Охридски пролог – 16 октомври

Св. мъченик Лонгин
Божественият евангелист Матей, описвайки страданията на Господ Иисус Христос, казва: А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! (Мат. 27, 54). Онзи стотник бил блаженият Лонгин, който, заедно с още двама свои войници, повярвал в Иисус, Сина Божий. Той бил стотникът на войниците, които присъствали на разпятието на Господа на Голгота, той бил и стотникът на стражата, която пазела гроба.

Когато разбрали за Христовото възкресение, еврейските стареи платили на войниците, за да разпространяват лъжата, че уж Христос не е възкръснал, а учениците Му били откраднали тялото. Евреите се опитали да подкупят и Лонгин, но той не се оставил да бъде подкупен. Тогава те прибягнали към обичайния си начин (на действие – бел. ред.), тоест, решили да убият Лонгин. Когато разбрал за това, Лонгин свалил войнишкия си пояс, покръстил се от апостолите – тайно, заедно с онези двама другари, и заедно с тях напуснал Йерусалим и се преселил в Кападокия. Там се отдал на пост и молитва и като жив свидетел на Христовото възкресение обърнал много езичници в истинската вяра със свидетелството си. След това се оттеглил в едно село в имението на баща си. Но еврейската злоба и тук не го оставила на мира. Пилат, заради еврейската клевета, изпратил войници да посекат Лонгин. А светият Лонгин предвидил, чрез Духа, наближаването на своите палачи, и като излязъл да ги посрещне, ги завел в своя дом, като не им казал кой е всъщност. Войниците, нагостени добре, легнали да спят, а Лонгин застанал в молитва и се молил през цялата нощ, подготвяйки се за смъртта. На сутринта отишъл и довел своите двама другари, облякъл бели одежди, поучил децата си вкъщи, и им показал място на един хълм, където да го погребат. Тогава се показал на войниците и им казал, че той е същият Лонгин, когото търсят. Войниците се объркали и засрамили; мислели да не го убиват, но той настоявал пред тях да изпълнят заповедта на своя началник. И те посекли Лонгин и двамата негови другари. Войниците отнесли при Пилат главата на Лонгин и Пилат я предал на евреите, а онези я заровили в сметището извън града.

Преподобен Лонгин Трудолюбиви
Киево-печерски монах от 14-ти век. Бил вратар в манастира и имал толкова чисто и благодатно сърце, че винаги знаел за всеки с какви помисли влиза в манастира и с какви помисли излиза. Лонгиновите чудотворни мощи почиват в Теодосиевите пещери.

***

Свети Лонгин под кръста стоеше,
когато на кръста Христос издъхваше.
Гнева на благото небе Лонгин видя,
видя земята, че се поколеба.
Яркото слънце своите лъчи изгуби,
и целият свят в мрак се облече,
много гробове се отвориха,
и мнозина мъртви на живите се явиха.
Със страх се изпълни храбрият Лонгин,
с покайна въздишка извика:
– Този Човек Синът Божий беше! –
Грешните хора Невинния разпнаха!
Редом с него двама други войника,
на стотника си вика повториха.
Свидетел беше Лонгин на възкресението
както беше свидетел на принизението.
Личен свидетел, свидетел на истината,
не поиска Лонгин истината да скрие,
където и да отиде, истината навред яви,
възкъсналия Бог прослави.
Христов войник до смърт остана,
и за Христа Лонгин главата си даде.

Разсъждение
Първото явяване на св. мъченик Лонгин
Беше изтекло много време от мъченическата смърт на свети Лонгин, когато стана така, че ослепя една вдовица в Кападокия и лекарите по никакъв начин не можеха да й помогнат. На нея обаче изведнъж й дойде наум да отиде в Йерусалим и да се поклони на светините, за да получи помощ. А тя имаше един-единствен син – момче, което й служеше като водач. И тъкмо бяха стигнали в Йерусалим, когато синът й се разболя и умря. Каква неизмерима тъга за сляпата майка! Загубила очите, сега да загуби и едничкия си син, чийто очи досега я водеха. Но в тази нейна мъка и тъга й се яви свети Лонгин и я утеши с обещанието, че ще й върне зрението и ще й покаже нейния син в небесна слава. Лонгин й каза всичко за себе си и я упъти да отиде извън градските стени, на сметището, и там да изрови главата му, и по-нататък сама да види какво ще й се случи. Стана жената и, като се клатушкаше, отиде някак извън града и помоли някого си да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Когато бе доведена на сметището, тя се наведе и почна да рови с ръцете си, имайки силната вяра, че ще намери онова, което светителят й каза да търси. Ровейки така, тя напипа главата на светия мъченик и в този момент очите й се отвориха и тя видя под ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и с голяма радост, тя взе главата на свети Лонгин, изми я, прекади я с тамян и я сложи в къщата си като най-голямата скъпоценност на този свят.

Съзерцание
Да съзерцаваме смелостта на архидякон Стефан в изповядването на Христа (Деян.7 гл.), и по-точно:
1. Как свети Стефан изброяваше чудесата и милостите Божии спрямо Израилевия народ през вековете.
2. Как изобличи богоборството и престъпленията на еврейските стареи.
3. Как ги нарече предатели и палачи на Христос.

Беседа
За планините и бездните Божии
Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи! (Пс. 35, 7).

Планините на правдата Божия пресичат всички далечини на времето и пространството и се въздигат от земята до небесата. От облака на времето се въздигат в яснотата на вечността. Не са ли светителите носители на Божията правда? Погледнете ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността. Живеейки във вечността, те се спускат към нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите. Те са живели на земята в пространство, което е ограничено, а сега цялата вселена ги слави. На всичките пет континента (сега вече и на шест, понеже има и на Антарктида – заб. прев.) се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и другите Божии праведници. Такива са планините на Божията правда: не можете да ги ограничите, обхванете, не могат да бъдат измерени с никаква мярка от този свят. Какви планини могат да се сравнят с планините Божии? Какви са тези хора, които ще се сравняват с Божиите хора? Каква е тази слава, която да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? Братя, да се радваме на Божията правда и да се веселим за високите планини на Божията правда.

Твоите съдби са велика бездна. Тоест: съдбите на Твоя промисъл са неизследими като голямата бездна. Ти изхвърли Йов на боклука, за да го прославиш. Ти въздигна Саул на престола, за да да се срине в пропастта той сам. Милостив Си към грешника и му даваш здраве и изобилие, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вяра и надежда!

Църквата Ти е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Светата Ти църква, Боже, изследва съдбите Ти и пътищата Ти и нейната мъдрост е голяма и сладка като кошер, пълен с мед.

Господи, разпръсни облаците от нашите сърца, за да познаем съдбите Ти и да видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева