Св. Паисий Светогорец за тайната на мъченичеството

В Деня на свети великомъченик Димитър Солунски ви представяме размисли на преподобния Паисий Светогорец за военните опасности, готовността за саможертва и избора на мъчениците…

 Отче, преживявали ли сте някога опасност при война?

O, може би само веднъж или два пъти… Но като си помисля, осъзнавам колко много пъти Господ ми е помагал при голяма опасност. Тогава не съм мислил за това. Тогава дори не ми е минавала мисълта за смъртта. Когато си решен да умреш, не се страхуваш от нищо. Решителността да умреш е равносилна на хиляди затвори. Смъртта е един вид застраховка, по време на война войниците имат на знамето си череп: те са готови да умрат. Този, който не зачита самия себе си заради доброто на другите или за общественото благо, получава Божията благодат. И тогава, ако си задвижен от духа на жертвоготовността, Господ ще те скрие. Спомням си, веднъж бяхме притиснати зад една скала. Аз изкопах трап, влязох в него и се прикрих. При мен дойде един мъж и ме попита: “Да вляза ли и аз?”. Дойде и друг – и той също искаше да влезе. Оставих и двамата да дойдат при мен, а аз излязох извън трапа, защото нямаше място за повече от двама души. Вечерта, когато падаха много гранати, една премина точно над главата ми. Носех качулка, нямах каска. Тогава извиках: “Момчета, една граната почти ме удари!”. Пипнах си главата, но нямаше кръв; опипах я цялата, но нищо ми нямаше. Беше обръснала обаче косата ми от челото до тила, прокарвайки път с широчина от около 6 сантиметра.

Вие не сте преживявали война… но тези мои години бяха като вряща и съскаща тенджера. Има нужда от време, за да свикнеш с тежкия живот, както и много бодрост и мъжество. Опитайте се изпитанията  живота ви да не ви заварят напълно неподготвени. Подготвяйте се отсега, за да можете да преодолявате трудностите. Какво е казал Христос? Нали е казал: „Бъдете будни”… Днес, когато живеем в трудни години, трябва да бъдем три пъти по-подготвени. Да преодоляваме себе си, да има в нас дух на жертвоготовност.

Виждам нещо, което е почти на път да се случи, но все се отлага. Но това е само отлагане за малко. Кой прави това? Дали Господ отлага това, което трябва да се случи? Но тъй като не знаем какво ни очаква, нека, доколкото можем, да отглеждаме в нас любовта. Това е най-важното нещо от всичко: да имате у себе си истинска, братска, а не привидна любов. Когато има грижа, болка за другия и любов, човек винаги върши правилно нещата. Добротата и любовта са сила.

Когато си под заплахата да бъдеш пленен, първото нещо е да унищожиш секретните данни. Късаш ги на парченца, за да ги погълнеш. Веднъж бях в такава опасност и ги глътнах. Защото ако ги заловят, ще научат къде се намира войската, дали е добре снабдена с храна и боеприпаси и врагът ще сигнализира в щаба си, ще повика авиацията и ще бомбардират. Ако те пленят, за да станеш предател, ще ти изтръгнат ноктите с клещи. Но ти предпочиташ да ги изтръгнат вместо да бъдеш предател.

* * *

Смъртта при война опрощава много грехове, защото хората се жертват за другите. Тези, които жертват живота си от чиста любов, за да защитят ближните си, следват Христос. Те са най-големите герои, защото и смъртта трепери от тях, защото те побеждават смъртта с любов и така печелят безсмъртие, печелят ключ към вечността…

* * *

Отче, възможно ли е да служа пламенно и въпреки това да нямам чисти намерения?

Възможно е. Когато имаш нечисти цели, душата не е спокойна. Тя усеща тези помисли и се опитва да ги изчисти. Тези дни ме впечатли една такава душа. Когато научи, че някой е болен и страда, човекът не можел да спи, а страдал и плачел. И така живеел. Разкрил това на един човек, а той му казал: „Може би това е твоето изпитание”. Това може ли да бъде изпитание? Само когато някой прави това с намерение да се покаже пред другите, дяволът може да го подлъже и да изживее фалшиви състояния на състрадание.

Мислете за всяко свое действие. Докато човек гледа само себе си, той не може да бъде небесен, защото духовният живот е невъзможен без жертви. Помнете смъртта! И тъй като ще умрем, не е необходимо толкова много да се грижим за себе си. Това не означава да се изоставим до степен, която да ни увреди, а просто да не величаем толкова много почивката. Не казвам да се хвърляте сами в опасности, а просто, деца мои, да имате малко героизъм в себе си! Спомнете си с какво мъжество героите са побеждавали смъртта в битка!

Отче, казахте да се опитаме да мислим за всяка свое действие. Но на практика как става това?

Как става това? Когато отрязваме желанията си, слабостите си, отричаме се от отдиха си, тогава се отричаме от собствения си Аз. С послушание и мълчание изчистваме много грехове пред Бога. Отричаме се от себе си, когато любовта ни няма грозен интерес, а е жертвоготовна, разбирате ли това? Може например една сестра да е тръгнала към игумена и да види, че друга също е тръгнала към него. Ако веднага отстъпи реда си на нея, дори и да знае, че няма сериозни причини за това, ето това значи послушание пред Бога и жертвоготовност. И ако й отстъпи реда си чистосърдечно, дори и да не успее да говори с игумена, Самият Христос ще й проговори. Но това трябва да се усеща като нещо нормално, естествено, да ви го подсказва сърцето, а не да се прави само защото така са казали светите отци. По този начин получаваш двойно от Божията благодат. Тогава едната монахиня ще бъде подпомогната духовно от човек, а другата – от Самия Господ Иисус Христос.

Има и миряни, които правят жертви, каквито и монасите не правят.  Дори много от хората, които не вярват нито в ада, нито в рая, когато видят опасност за някого, се притичват на помощ, за да предотвратят лошото, и дори умират, за да спасят нечий друг живот. Преди няколко години работник от една фабрика щял да бъде смазан от една машина. И въпреки че на мястото е имало много мъже, една жена хукнала да го спасява. Физически по-силните мъже само седели и гледали отстрани… В крайна сметка жената го спасила, но машината захапала дрехите й и тя загинала. Тя е мъченица. Велика мъченица!

Такива хора не мислят за себе си, а излизат от собствения си Аз, за да се пожертват за друг. В тези случаи, при това излизане от себе си в теб влиза Христос. I www.doxologia.ro

Текстът е публикуван със съкращения

Превод: Сандра Керелезова